Галин Дурев: Левски е от главните спойващи елементи на нашата нация. Да замълчим и да почувстваме изискващия му поглед!
Декларация от името на ПГ на „ Българска социалистическа партия – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “
На днешния ден България ликува. Цялата страна чества годишнината от рождението на най-свидния си наследник. Именно тази общонародна благодарност е силата, която издига Васил Левски на най-високия фундамент в публичното схващане. На своето справедливо място Апостолът устоя на превратностите на времето. Устоя на историческите проверки и опитите за десакрализация на националния ни Пантеон. Устоя и на нас самите, които останахме прекомерно надалеч от неговите завещания.
Роденият в Карлово Васил Иванов Кунчев безспорно изпревари своето време. В години на деспотични империи и самозабравили се владетели, в години на кървави войни и обществени протести, на произвол и подтисничество, той дръзна да приказва за независимост и за чиста и свята република. Дръзна да се изправи и да се принесе в жертва за свободата и политическата самостоятелност на българския народ. Показа ни, че бъдещето е в личните ни ръце, че скъсването на веригите изисква нашите общи старания.
Васил Левски остава на своя подобаващ фундамент измежду националните ни герои освен поради безспорните личностни качества, освен поради политическата предвидливост, впечатляващ организаторски гений и вдъхновяващо родолюбие, а на първо място по тази причина, че той въплъщава в себе си духа и въжделенията на милиони българи от тези тежки времена до ден сегашен. Не би било преселено да кажем, че още от деня на неговата мъченическа гибел българският народ стартира прочувствената канонизация на своя Апостол и, влагайки в този развой най-възвишени усеща, го трансформира в централна част от нашия политически епос. Превърна го в аршин и мерило за това кое е положително за отечеството, за това по какъв начин отстояваме себе си и живеем почтено.
Левски остава вечен знак на актуалната българска държавност. Той е най-задължаващият облик за всеки един български жител. Защото оня взор от портрета всекидневно изисква. Изисква от нас повече примирение и повече отдаденост. Изисква жертвоготовност и усърдие. Изисква да поставиш общото по-високо от частното. Дали обаче сме почтени за условията на тази най-светла персона, достигнала висините на национална икона? Отговорът на този въпрос би трябвало да разсъни позор.
За Дякона е казано и писано доста, а и продължава да се приказва и написа. Личността му непрекъснато се обогатява с нови нюанси и колкото повече научаваме за него, толкоз повече осъзнаваме обсега на неговия извънредно необятен мироглед и виждаме един незабравим визионер, чиято България се трансформира в блян за генерации.
За страдание не всички опити за очовечаване на облика на Васил Левски са изпълнени с чисти планове. Някои от тях желаят да посеят семената на подозрението по повод чистотата на облика на Левски. Искат да ни накарат да мислим за него не като блян, не като обвързване и стандарт, тъй като той е точно всичко това. Ние сме длъжни да го съхраним, тъй като Апостолът е не просто самобитен връх на нашата националноосвободителна битка! Той е измежду основните спойващи детайли на българската нация и това предопределя нашето обвързване да го пазим от всевъзможни похищения.
Левски е с нас всеки ден и час. Той ще продължи да бди над България, без значение превратностите на времето. Въпросът е ще бъдем ли и ние с него, с неговите завещания, с неговите хрумвания за една свободна, самостоятелна и просперираща татковина. Да замълчим и да почувстваме изискващия му взор!
На днешния ден България ликува. Цялата страна чества годишнината от рождението на най-свидния си наследник. Именно тази общонародна благодарност е силата, която издига Васил Левски на най-високия фундамент в публичното схващане. На своето справедливо място Апостолът устоя на превратностите на времето. Устоя на историческите проверки и опитите за десакрализация на националния ни Пантеон. Устоя и на нас самите, които останахме прекомерно надалеч от неговите завещания.
Роденият в Карлово Васил Иванов Кунчев безспорно изпревари своето време. В години на деспотични империи и самозабравили се владетели, в години на кървави войни и обществени протести, на произвол и подтисничество, той дръзна да приказва за независимост и за чиста и свята република. Дръзна да се изправи и да се принесе в жертва за свободата и политическата самостоятелност на българския народ. Показа ни, че бъдещето е в личните ни ръце, че скъсването на веригите изисква нашите общи старания.
Васил Левски остава на своя подобаващ фундамент измежду националните ни герои освен поради безспорните личностни качества, освен поради политическата предвидливост, впечатляващ организаторски гений и вдъхновяващо родолюбие, а на първо място по тази причина, че той въплъщава в себе си духа и въжделенията на милиони българи от тези тежки времена до ден сегашен. Не би било преселено да кажем, че още от деня на неговата мъченическа гибел българският народ стартира прочувствената канонизация на своя Апостол и, влагайки в този развой най-възвишени усеща, го трансформира в централна част от нашия политически епос. Превърна го в аршин и мерило за това кое е положително за отечеството, за това по какъв начин отстояваме себе си и живеем почтено.
Левски остава вечен знак на актуалната българска държавност. Той е най-задължаващият облик за всеки един български жител. Защото оня взор от портрета всекидневно изисква. Изисква от нас повече примирение и повече отдаденост. Изисква жертвоготовност и усърдие. Изисква да поставиш общото по-високо от частното. Дали обаче сме почтени за условията на тази най-светла персона, достигнала висините на национална икона? Отговорът на този въпрос би трябвало да разсъни позор.
За Дякона е казано и писано доста, а и продължава да се приказва и написа. Личността му непрекъснато се обогатява с нови нюанси и колкото повече научаваме за него, толкоз повече осъзнаваме обсега на неговия извънредно необятен мироглед и виждаме един незабравим визионер, чиято България се трансформира в блян за генерации.
За страдание не всички опити за очовечаване на облика на Васил Левски са изпълнени с чисти планове. Някои от тях желаят да посеят семената на подозрението по повод чистотата на облика на Левски. Искат да ни накарат да мислим за него не като блян, не като обвързване и стандарт, тъй като той е точно всичко това. Ние сме длъжни да го съхраним, тъй като Апостолът е не просто самобитен връх на нашата националноосвободителна битка! Той е измежду основните спойващи детайли на българската нация и това предопределя нашето обвързване да го пазим от всевъзможни похищения.
Левски е с нас всеки ден и час. Той ще продължи да бди над България, без значение превратностите на времето. Въпросът е ще бъдем ли и ние с него, с неговите завещания, с неговите хрумвания за една свободна, самостоятелна и просперираща татковина. Да замълчим и да почувстваме изискващия му взор!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ