БСП – ОЛ за Арменския геноцид: Имаме свой дълг да признаем и реагираме срещу всяко едно престъпление срещу човечеството
Декларация от името на ПГ на Българска социалистическа партия – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА, показана от доктор Десислав Тасков
Уважаеми сътрудници,
На 24 април означаваме годишнината от всеобщите репресии над арменците, осъществени от Османската империя против милион и половина почтени жертви.
Преди 110 години, на 24 април 1915 година вечерта стартират всеобщи арести. За един месец стотици арменци, в това число публицисти, писатели, поети и депутати, са депортирани и избити по пътя към Анкара.
След това османските управляващи подхващат всеобща депортация на арменското население, последвана от акция на систематични убийства.
Огромна част от него е унищожено по време на същински маршове на гибелта. Малцината оживели, които съумяват да доближат до концентрационните лагери в сирийската пустиня, умират от апетит и жадност.
В последна сметка жертвите са над милион и половина души – дами, мъже и деца, които изчезват от земя, населявана от тях в продължение на повече от две хиляди години. Ние сме длъжни да помним горчивите уроци на историята. Наш дълг е да осъдим причинителите и да осигурим правдивост за жертвите.
От дистанцията на времето нямаме никакво подозрение, че интернационалната общественост не съумя да предотврати насилието над арменския народ, значително заради неналичието на превантивни механизми и рецесията на интернационалния ред по това време.
Днес, 100 и 10 години по-късно, както интернационалната общественост, по този начин и Република България имат собствен дълг – да признаят и реагират против всяко едно закононарушение против човечеството. Не можем да покриваме с булото на безразличието ненаказаните закононарушения, изключително против съществени човешки права, тъй като това води до тяхното повторение.
Измина повече от век от геноцида, само че ние не можем и изрично не би трябвало да забравяме сходни нещастия. Захвърлянето в забвение на мрачните страници от историята поражда тяхното повтаряне. Паметта е противоотровата против варварството и жестокостите против човечеството, и да се помни е обвързване.
Затова всяка година, в Деня за възпоменание на жертвите на геноцида над арменците, ние храним вярата, че от страданията на предишното ще се роди сред хората и нациите бъдеще на мир и взаимно съгласие.
Ние следим от близко разговора сред Армения и Турция и се надяваме, че в последна сметка договарянията ще бъдат сполучливи, с цел да се открие последната затворена граница в Европа, а двата прилежащи народа ще могат да живеят в кротичък и проспериращ район.
В Международния ден в памет на жертвите на Арменския геноцид показваме взаимност с всички арменци, живеещи в България, и в частност с всички арменски обединявания и организации у нас.
Ние, българите, се гордеем с това, че успяхме да приютим оживелите на нашата гостоприемна земя, да им дадем опция да живеят и творят. Именно потомците на тези хора през днешния ден образуват ядрото на процъфтяващата и добре интегрирана българо-арменска общественост, която има скъп принос за развиването и просперитета на страната ни.
Помним и пожелаваме!
Уважаеми сътрудници,
На 24 април означаваме годишнината от всеобщите репресии над арменците, осъществени от Османската империя против милион и половина почтени жертви.
Преди 110 години, на 24 април 1915 година вечерта стартират всеобщи арести. За един месец стотици арменци, в това число публицисти, писатели, поети и депутати, са депортирани и избити по пътя към Анкара.
След това османските управляващи подхващат всеобща депортация на арменското население, последвана от акция на систематични убийства.
Огромна част от него е унищожено по време на същински маршове на гибелта. Малцината оживели, които съумяват да доближат до концентрационните лагери в сирийската пустиня, умират от апетит и жадност.
В последна сметка жертвите са над милион и половина души – дами, мъже и деца, които изчезват от земя, населявана от тях в продължение на повече от две хиляди години. Ние сме длъжни да помним горчивите уроци на историята. Наш дълг е да осъдим причинителите и да осигурим правдивост за жертвите.
От дистанцията на времето нямаме никакво подозрение, че интернационалната общественост не съумя да предотврати насилието над арменския народ, значително заради неналичието на превантивни механизми и рецесията на интернационалния ред по това време.
Днес, 100 и 10 години по-късно, както интернационалната общественост, по този начин и Република България имат собствен дълг – да признаят и реагират против всяко едно закононарушение против човечеството. Не можем да покриваме с булото на безразличието ненаказаните закононарушения, изключително против съществени човешки права, тъй като това води до тяхното повторение.
Измина повече от век от геноцида, само че ние не можем и изрично не би трябвало да забравяме сходни нещастия. Захвърлянето в забвение на мрачните страници от историята поражда тяхното повтаряне. Паметта е противоотровата против варварството и жестокостите против човечеството, и да се помни е обвързване.
Затова всяка година, в Деня за възпоменание на жертвите на геноцида над арменците, ние храним вярата, че от страданията на предишното ще се роди сред хората и нациите бъдеще на мир и взаимно съгласие.
Ние следим от близко разговора сред Армения и Турция и се надяваме, че в последна сметка договарянията ще бъдат сполучливи, с цел да се открие последната затворена граница в Европа, а двата прилежащи народа ще могат да живеят в кротичък и проспериращ район.
В Международния ден в памет на жертвите на Арменския геноцид показваме взаимност с всички арменци, живеещи в България, и в частност с всички арменски обединявания и организации у нас.
Ние, българите, се гордеем с това, че успяхме да приютим оживелите на нашата гостоприемна земя, да им дадем опция да живеят и творят. Именно потомците на тези хора през днешния ден образуват ядрото на процъфтяващата и добре интегрирана българо-арменска общественост, която има скъп принос за развиването и просперитета на страната ни.
Помним и пожелаваме!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ