ВМРО: Ньойският договор е позор, който трябва да се помни
Декларация на парламентарната група на Обединени патриоти прочете от трибуната на Народното събрание депутатът от Вътрешна македонска революционна организация Йордан Йорданов. С документа патриотите означават трагичната годишнина и припомнят за наложените на България наказания от Ньойския диктат.
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година във френското предградие Ньой сюр Сен и лишава изконни български територии, като разделя села, къщи, църкви, гробища.
Ето и цялостния текст на прочетената в българския парламент декларация:
" На 27 ноември 1919 година, тъкмо преди 100 години в Парижкото предградие Ньой, България е принудена да подпише контракт, който още тогава с право е наименуван от съвременниците диктат. Диктат, който маркира и Втората национална злополука за страната ни. Българският народен въпрос, българският народен блян освен не е решен, а минава във фаза, при която неговото реализиране става извънредно мъчно.
Съгласно Ньойския диктат от България са откъснати Западните околности - Царибродско, Босилеградско, села от Трънско и Кулско, Струмишкото поле, де факто и Беломорска Тракия. Също по този начин губим и освободените през войната и обитаеми с българи области на Поморавието, Македония и Добруджа. Освен териториалните загуби сме задължени да изплатим репарации в размер на 2 милиарда и 250 млн. златни франка, което съставлява към 22% от националното ни благосъстояние по оценка от преди войните. България би трябвало да компенсира прилежащите страни - Гърция, Румъния и Кралството на сърби, хървати и словенци с огромно количество добитък, да доставя на последните в продължение на 5 години въглищата от Пернишкия басейн. Трябвало е да ограничим въоръжените си сили, полицията и граничната стража и редица други рестриктивни ограничения.
Най-унизителното за нас и най-големият срам за така наречен миротворци не е във всички тези загуби, а в метода, по който постановат клаузите на този контракт. При очертаването на западната ни граница те разделят села, разделят къщи и дворове, разделят ниви, разделят църкви, гробища... Разделят братя и сестри, разделят родители от децата им, разделят живите от мъртвите им предшественици.
" Горко на победените " биха споделили римляните. Но очевидно историята обича повторенията. Така цялата Версайска система от контракти с победените страни е освен в действителност завършек на ПСВ, а поради унизителните клаузи, които постанова, е и предвестител на ВСВ. Всъщност тъкмо за това предизвестява и тогавашния американски президент Удроу Уилсън. Уви, без резултат. Това предопределя и присъединяване на България на страната на Тристранния пакт през ВСВ. И то не с цел да завоюваме непознати територии, а с цел да потърсим реванш за отнетите такива от българското етническо землище.
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година във френското предградие Ньой сюр Сен и лишава изконни български територии, като разделя села, къщи, църкви, гробища.
Ето и цялостния текст на прочетената в българския парламент декларация:
" На 27 ноември 1919 година, тъкмо преди 100 години в Парижкото предградие Ньой, България е принудена да подпише контракт, който още тогава с право е наименуван от съвременниците диктат. Диктат, който маркира и Втората национална злополука за страната ни. Българският народен въпрос, българският народен блян освен не е решен, а минава във фаза, при която неговото реализиране става извънредно мъчно.
Съгласно Ньойския диктат от България са откъснати Западните околности - Царибродско, Босилеградско, села от Трънско и Кулско, Струмишкото поле, де факто и Беломорска Тракия. Също по този начин губим и освободените през войната и обитаеми с българи области на Поморавието, Македония и Добруджа. Освен териториалните загуби сме задължени да изплатим репарации в размер на 2 милиарда и 250 млн. златни франка, което съставлява към 22% от националното ни благосъстояние по оценка от преди войните. България би трябвало да компенсира прилежащите страни - Гърция, Румъния и Кралството на сърби, хървати и словенци с огромно количество добитък, да доставя на последните в продължение на 5 години въглищата от Пернишкия басейн. Трябвало е да ограничим въоръжените си сили, полицията и граничната стража и редица други рестриктивни ограничения.
Най-унизителното за нас и най-големият срам за така наречен миротворци не е във всички тези загуби, а в метода, по който постановат клаузите на този контракт. При очертаването на западната ни граница те разделят села, разделят къщи и дворове, разделят ниви, разделят църкви, гробища... Разделят братя и сестри, разделят родители от децата им, разделят живите от мъртвите им предшественици.
" Горко на победените " биха споделили римляните. Но очевидно историята обича повторенията. Така цялата Версайска система от контракти с победените страни е освен в действителност завършек на ПСВ, а поради унизителните клаузи, които постанова, е и предвестител на ВСВ. Всъщност тъкмо за това предизвестява и тогавашния американски президент Удроу Уилсън. Уви, без резултат. Това предопределя и присъединяване на България на страната на Тристранния пакт през ВСВ. И то не с цел да завоюваме непознати територии, а с цел да потърсим реванш за отнетите такива от българското етническо землище.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ