Декарбонизацията на енергетиката към 2050 г. е възможна, а намаляване

Декарбонизацията на енергетиката към 2050 година е допустима, а понижаване на излъчванията може да се реализира посредством електрификация. Това изисква революционни промени в освен в енергийния бранш, само че и във връзка с стопанската система, в промишлеността. Разбира се, че може да се случи, само че решението е в ръцете на политиците и регулатора. Това разяснява Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт на среща с публицисти. Експертът показа изследване на Евроелектрик за предстоящите процеси в бранша за интервала 2040 – 2050 година

В енергетиката, в частност в електроенергийния бранш се чакат революционни промени. Очаква се преходът по-ниско емисионна енергетика да продължи, като към 2040 – 2050 година се чака тя да стане карбоново неутрална. Тоест към 2050 година се чака енергетиката да не излъчва излъчвания на въглероден диоксид, което ще се реализира посредством фрапантно увеличение на възобновимите енергийни източници, изясни Диловска. Доколкото остават изкопаеми горива (4-5 % към 2050 година ) те ще бъдат обект на оборудванията за хващане на СО2, тъй че енергетиката да бъде неутрална. Очакването е да излъчва нулеви излъчвания на СО2 (разчетени са да вземем за пример 95 % до 2045 година )

У нас ТЕЦ-овете изхвърлят най-вече въглероден диоксид, като а 1 МВТч сила се излъчват 1 200 кг СО2. На второ място по лъчение на излъчвания са газовите централи с 3 пъти по-ниски излъчвания, нуклеарната сила и ВЕИ. Това е и пътя, който се чертае за бъдещата електроенергетика, само че за да се случи това са нужни революционни промени освен в производството, само че и във връзка с мрежите на електроенергийната система, изясни специалистът.

Възниква и логическия въпрос, веднага като електроенергетиката стане нискоемисионна по какъв начин ще повлияе това върху цялата стопанска система. В момента електричеството има приблизително 20 % в крайното електропотребление - отопление, промишленост, превоз. Въпросът е по какъв начин, откакто електроенергетиката стане чиста по какъв начин това ще се придвижи върху цялата стопанска система.
Отговорът е електрификация на потреблението. Очаква се каузи на електрическата сила в потреблението към 2050 година да доближи 60 %, уточни Диловска. Като образец бе посочено предстоящото нахлуване на електрическите автомобили, което надлежно, съгласно изследването ще заеме дял до 80% при превоза.

Електрификацията е един доста добър пък за постигането на задачите за понижаване на излъчванията. Въпросът е дали може и по какъв начин би трябвало да се случи. Голяма част от парите, които могат и би трябвало да бъдат ориентирани към този енергиен преход, за който приказваме са в ръцете на политиците и регулатора. В ръцете на политиците са парите з нововъведения, съвременни технологии, ВЕИ. В ръцете на регулатора са приходите, които той дефинира на естествените монополи, на мрежите. Затова от тях на процедура зависи по кое време и по какъв начин ще се извърши енергийният преход в една или друга страна. Експертът се базира и на последното изследване на МАЕ, съгласно което 2 милиарда $ годишно са нужни за всяка страна за реализиране на енергийния преход, като 79 % от тези средства се обезпечават от страната и регулатора. Тоест, в случай че регулаторът и държавните управления решат, че нямат визия за преход или за някаква смяна, това просто няма да се случи, тъй като фирмите нямат пари, разяснява Диловска. По думите й един монополист на мрежата да вземем за пример няма да предприеме стъпи в посочените насоки, в случай че те не бъдат наложени по някакъв метод от регулатора. Посочената европейска рамка за декарбонизация не дефинира пътищата, по които да се случи декарбонизацията.

В същото време Иванка Диловска сложи и въпроса и дали влизането на мрежовите компании в другата рамка, налагана от самата декарбонизация няма да докара до нарушение на сигурността за потребителите. Досега ЕРД-та имаха две цели – качествена и ефикасна услуга. В новите условия на декарбонизацията обаче ролята на мрежите става още по-голяма, те стават тип мотор на процеса. Причината е децентрализацията на производството на електрическа енергия, заради упованието за по-различен вид ползване – от по-малки мощности в по-голяма непосредственост до потребителите (напр. дребни ВЕИ). Това от една страна понижава разноските при превозване на сила и надлежно до излъчването на по-малко излъчвания. Децентрализацията се показва в това, да се причисляват по-близки и по-малки мощности и второ – произвеждане на сила от самите семейства. При това състояние мрежата към този момент е напълно друга, изясни Диловска. Това обаче води до проблеми с претоварвания, а ЕРД-та би трябвало да се държат като един тип диспечер.
Друг вид задания са свързани с електрическите автомобили. Като цяло това изисква децентрализация на самата врежа, огромна еластичност на самите ЕРД-та, преквалификация на личния състав, цифровизация и т. н. Това е и преходът, който се назовава 3D-преход – децентрализация, декарбонизация, цифровизация.
В този проект Диловска прегледа сигурността на снабдяването и в частност въпросът за това за какъв брой време за една година един консуматор няма ток. Тук страната ни се подрежда някъде по средата измежду прегледа на европейските страни със 170 мин. годишно (преди години 270 мин..). Въпросът е дали и по какъв начин този индикатор ще се промени при новите задания на сдруженията в процеса на декарбонизация. За да се реализира това страната ще би трябвало да обезпечи опцията за доходи на самите компании.
Като цяло изводът е, да, енергиен преход ще има, само че той е в ръцете на политиците и регулатора. Това е обвързвано да вземем за пример с ограничения за подземно окабеляване, въвеждане на умни електромери.