Остава ли седмица до дефолт и изправена ли е Русия пред финансов колапс
Дефолт – какъв брой доста в една дума. Повечето руснаци свързват този термин с 1998 година Това е, когато в страната свършиха парите, рублата се обезцени четири пъти, заплатите паднаха, цените се покачиха, банките банкрутираха... Страховете от предишното излязоха в този момент. След седмица западните страни може да разгласят несъблюдение по външните задължения към Русия. Нека разберем от какво да се опасяваме този път.
Парадоксална обстановка: имаме пари, само че не можем да ги използваме за погасяване на задължения. Съединени американски щати и Европейският съюз блокираха нашите запаси в долари и евро в размер на $300 милиарда Това е съвсем половината от интернационалните запаси на Русия (имаме $640 милиарда от тях). Средствата са замразени по сметки в американски и европейски банки. В същото време имаме външни задължения, по които сме длъжни да плащаме лихви.
На 4 април Русия трябваше да заплати по външния си дълг малко повече от $600 млн. Но американските банки не разрешиха заплащането да бъде осъществено. Факт е, че Съединени американски щати и Европейски Съюз изискват да плащаме в долари и евро, които имаме в страната ни или идват от продажбата на нефт, газ и други артикули за експорт. Не отхвърляме да погасим дълга, само че предлагаме да вземем изчезналата сума от парите, които са блокирани. Например, вземете толкоз, колкото ви би трябвало от нашите „ замразени “ пари. Останалото можем да платим в рубли.
На Русия беше даден месец да позволи обстановката - тъкмо до 4 май. Но и нашата страна, и Западът заеха твърда позиция в този спор. В резултат на това е евентуално да не осъществим отговорностите си. Ще се смята, че не сме изпълнили отговорностите си. Как това заплашва стопанската система като цяло и нашите портфейли в частност?
Дефолт значи несъстоятелност на страната. Проста прилика: кредитополучателят не е в положение да изплати ипотеката. За да погаси дълга си, кредиторът му лишава жилището и го продава на търг. Други банки по-късно надали ще се радват да отпускат заеми на подобен кредитополучател. Все отново той е „ непрокопсаник “! Ето за какво при типичен банкрут стартира икономическа рецесия в страната. Няма пари в бюджета, валутата се обезценява, цените порастват.
Този път множеството специалисти считат, че нищо няма да се промени от оповестяването на подобен чудноват банкрут нито за стопанската система, нито за портфейлите ни.
„ Това е безсмислена история, по никакъв начин не като 1998 година. Най-вероятно няма да има обилни последствия за стопанската система “, споделя Олег Шибанов, шеф на Центъра за финансови технологии и проучвания на цифровата стопанска система „ Соколово “.
„ Обикновено неизпълнението понижава вложенията в страната. Но в този момент по този начин или другояче те не идват. В случай на несъблюдение може да има отчуждаване на активи в чужбина. Но те към този момент са отнети. Те замразиха нашите активи, а ние взехме като " заложници " средствата на тези задгранични вложители, които вложиха в съветски скъпи бумаги. И хвърлихме топката на тяхна страна. Размразете парите, тогава ще изплатим задълженията ви, - изяснява Михаил Королюк, макроикономист, началник на отдела за доверително ръководство в ИФК „ Солид “.
Оказва се, че настоящото подразбиране (ако се случи) не е напълно действително. Това е условност, която като цяло няма да промени нищо. Заради това у нас няма да се случи нито хиперинфлация, нито обезценка, нито банкрут на банки на едро. Икономиката е в доста по-стабилно положение, в сравнение с преди 24 години. Бюджетът има доходи, огромни запаси, малко задължения. Но най-важното е, че всичко неприятно, което може да се случи с нашата стопанска система, към този момент се случва и без никакъв дефолт.
Тогава в съзнанието на руснаците три термина, започващи с буквата Д, се преплитат едновременно: деноминация, дефолт и обезценка. И то тъкмо в този ред. В началото на 1998 година страната извърши деноминация, т.е. отряза три нули върху банкнотите. Да се отървем от бремето на нулите, които се появиха върху рублите след хиперинфлацията от 90-те. През лятото на същата година цените на петрола паднаха до рекордно ниско равнище от 10 $ за барел. Руският бюджет свързва двата края единствено за сметка на външните задължения. Техният размер надвиши $200 милиарда Златните и валутните запаси бяха с порядък по-малки - $12 милиарда
Голям дял от заемите са заети от държавни краткосрочни отговорности (ДКЗ). Само за тях трябваше да се заплащат 10 милиарда $ всяка година. Ставките бяха високи до небесата - от 40 до 80% годишно. Западните вложители получиха луди доходи! В средата на август държавното управление разбра, че няма повече пари, и реши да не заплаща лихви на чужденци. Това означаваше дефолт. Рулата беше оставена да плава свободно - и незабавно се обезцени четири пъти.
Икономиката стартира да се срутва. На доста жители и компании парите изгоряха в банки. „ Парижкият клуб на кредиторите “ наложи наказания на Русия и ни задължи да изплатим задълженията, които изплатихме доникъде на 2000-та година. Финансовото състояние на доста руснаци се утежни. Но по-късно петролът стартира да нараства, приходите от експорт потекоха в страната - и стопанската система стартира да пораства.
Най-вероятно този път няма да имаме толкоз внезапен спад, както беше тогава. Но и бързо икономическо възобновяване не би трябвало да се чака. Отново не поради предполагаем банкрут, а поради глобите.
Как да запазим спестяванията?
Ситуацията в стопанската система е в рецесия. Заради глобите, оповестени от западните страни, съветските компании би трябвало да намерят способи да купуват и продават своите артикули. Това се отразява на приходите, цените и броя на работните места.
- Класическият съвет какво да вършиме с персоналните спестявания към този момент не работи. Трудно е да препоръчам нещо сега. Само едно нещо: по-добре е да държите пари в депозити в огромни банки. Част от тях е в брой. За всеки случай, споделя Андрей Паранич, шеф на Националната асоциация на финансовите планери.
- През идващите година и половина надали стопанската система ще пораства. Ето за какво в този момент е моментът да спестите активи, а не да се пробвате да спечелите нещо, прибавя Михаил Королюк.
По-добре е да се понижат разноските, да се спестят пари и да се държат в банки, с цел да се настигне възходящата инфлация, сподели той.
- Няма смисъл да се купува валута, до момента в който цените на петрола са високи, а лихвите по депозитите в задгранична валута са нулеви. Последното внезапно подсилване на рублата допуска, че Централната банка управлява обменния курс. Но щом стартира рецесията в международната стопанска система и петролът се намали, тогава ще може да се мисли за конвертиране на част от рублите в задгранична валута, счита Михаил Королюк.
Припомнете си, че за разлика от 1998 година Русия има система за гарантиране на депозити. Тотази система подсигурява връщането на до 1,4 милиона рубли на всеки инвеститор, в случай че банката загуби лиценза си или банкрутира.
(От „ Комсомольская истина “, Евгений Беляков)
Парадоксална обстановка: имаме пари, само че не можем да ги използваме за погасяване на задължения. Съединени американски щати и Европейският съюз блокираха нашите запаси в долари и евро в размер на $300 милиарда Това е съвсем половината от интернационалните запаси на Русия (имаме $640 милиарда от тях). Средствата са замразени по сметки в американски и европейски банки. В същото време имаме външни задължения, по които сме длъжни да плащаме лихви.
На 4 април Русия трябваше да заплати по външния си дълг малко повече от $600 млн. Но американските банки не разрешиха заплащането да бъде осъществено. Факт е, че Съединени американски щати и Европейски Съюз изискват да плащаме в долари и евро, които имаме в страната ни или идват от продажбата на нефт, газ и други артикули за експорт. Не отхвърляме да погасим дълга, само че предлагаме да вземем изчезналата сума от парите, които са блокирани. Например, вземете толкоз, колкото ви би трябвало от нашите „ замразени “ пари. Останалото можем да платим в рубли.
На Русия беше даден месец да позволи обстановката - тъкмо до 4 май. Но и нашата страна, и Западът заеха твърда позиция в този спор. В резултат на това е евентуално да не осъществим отговорностите си. Ще се смята, че не сме изпълнили отговорностите си. Как това заплашва стопанската система като цяло и нашите портфейли в частност?
Дефолт значи несъстоятелност на страната. Проста прилика: кредитополучателят не е в положение да изплати ипотеката. За да погаси дълга си, кредиторът му лишава жилището и го продава на търг. Други банки по-късно надали ще се радват да отпускат заеми на подобен кредитополучател. Все отново той е „ непрокопсаник “! Ето за какво при типичен банкрут стартира икономическа рецесия в страната. Няма пари в бюджета, валутата се обезценява, цените порастват.
Този път множеството специалисти считат, че нищо няма да се промени от оповестяването на подобен чудноват банкрут нито за стопанската система, нито за портфейлите ни.
„ Това е безсмислена история, по никакъв начин не като 1998 година. Най-вероятно няма да има обилни последствия за стопанската система “, споделя Олег Шибанов, шеф на Центъра за финансови технологии и проучвания на цифровата стопанска система „ Соколово “.
„ Обикновено неизпълнението понижава вложенията в страната. Но в този момент по този начин или другояче те не идват. В случай на несъблюдение може да има отчуждаване на активи в чужбина. Но те към този момент са отнети. Те замразиха нашите активи, а ние взехме като " заложници " средствата на тези задгранични вложители, които вложиха в съветски скъпи бумаги. И хвърлихме топката на тяхна страна. Размразете парите, тогава ще изплатим задълженията ви, - изяснява Михаил Королюк, макроикономист, началник на отдела за доверително ръководство в ИФК „ Солид “.
Оказва се, че настоящото подразбиране (ако се случи) не е напълно действително. Това е условност, която като цяло няма да промени нищо. Заради това у нас няма да се случи нито хиперинфлация, нито обезценка, нито банкрут на банки на едро. Икономиката е в доста по-стабилно положение, в сравнение с преди 24 години. Бюджетът има доходи, огромни запаси, малко задължения. Но най-важното е, че всичко неприятно, което може да се случи с нашата стопанска система, към този момент се случва и без никакъв дефолт.
Тогава в съзнанието на руснаците три термина, започващи с буквата Д, се преплитат едновременно: деноминация, дефолт и обезценка. И то тъкмо в този ред. В началото на 1998 година страната извърши деноминация, т.е. отряза три нули върху банкнотите. Да се отървем от бремето на нулите, които се появиха върху рублите след хиперинфлацията от 90-те. През лятото на същата година цените на петрола паднаха до рекордно ниско равнище от 10 $ за барел. Руският бюджет свързва двата края единствено за сметка на външните задължения. Техният размер надвиши $200 милиарда Златните и валутните запаси бяха с порядък по-малки - $12 милиарда
Голям дял от заемите са заети от държавни краткосрочни отговорности (ДКЗ). Само за тях трябваше да се заплащат 10 милиарда $ всяка година. Ставките бяха високи до небесата - от 40 до 80% годишно. Западните вложители получиха луди доходи! В средата на август държавното управление разбра, че няма повече пари, и реши да не заплаща лихви на чужденци. Това означаваше дефолт. Рулата беше оставена да плава свободно - и незабавно се обезцени четири пъти.
Икономиката стартира да се срутва. На доста жители и компании парите изгоряха в банки. „ Парижкият клуб на кредиторите “ наложи наказания на Русия и ни задължи да изплатим задълженията, които изплатихме доникъде на 2000-та година. Финансовото състояние на доста руснаци се утежни. Но по-късно петролът стартира да нараства, приходите от експорт потекоха в страната - и стопанската система стартира да пораства.
Най-вероятно този път няма да имаме толкоз внезапен спад, както беше тогава. Но и бързо икономическо възобновяване не би трябвало да се чака. Отново не поради предполагаем банкрут, а поради глобите.
Как да запазим спестяванията?
Ситуацията в стопанската система е в рецесия. Заради глобите, оповестени от западните страни, съветските компании би трябвало да намерят способи да купуват и продават своите артикули. Това се отразява на приходите, цените и броя на работните места.
- Класическият съвет какво да вършиме с персоналните спестявания към този момент не работи. Трудно е да препоръчам нещо сега. Само едно нещо: по-добре е да държите пари в депозити в огромни банки. Част от тях е в брой. За всеки случай, споделя Андрей Паранич, шеф на Националната асоциация на финансовите планери.
- През идващите година и половина надали стопанската система ще пораства. Ето за какво в този момент е моментът да спестите активи, а не да се пробвате да спечелите нещо, прибавя Михаил Королюк.
По-добре е да се понижат разноските, да се спестят пари и да се държат в банки, с цел да се настигне възходящата инфлация, сподели той.
- Няма смисъл да се купува валута, до момента в който цените на петрола са високи, а лихвите по депозитите в задгранична валута са нулеви. Последното внезапно подсилване на рублата допуска, че Централната банка управлява обменния курс. Но щом стартира рецесията в международната стопанска система и петролът се намали, тогава ще може да се мисли за конвертиране на част от рублите в задгранична валута, счита Михаил Королюк.
Припомнете си, че за разлика от 1998 година Русия има система за гарантиране на депозити. Тотази система подсигурява връщането на до 1,4 милиона рубли на всеки инвеститор, в случай че банката загуби лиценза си или банкрутира.
(От „ Комсомольская истина “, Евгений Беляков)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ