Дефицитите от човещина са основно предизвикателство пред системите, призвани да

Дефицитите от човечност са главно предизвикателство пред системите, призвани да работят с деца, станали очевидци, жертви или причинители на закононарушения. Зачитането на личността и достолепието на детето, полагането на грижа за отбрана на неговите права и ползи би следвало да е основен принцип в работата на системата за детско правораздаване. Това важи и за всички тези обществени и просветителни ограничения за поддръжка, ориентирани към деца, които по един или различен метод са въвлечени в комплицираните и неведнъж виктимизиращи правни процедури на възрастните. Но до каква степен България съумява да отговори съответно на тези провокации?

България упорства, че сполучливо е транспонирала двете европейски наставления от и година за отбрана на правата и най-хубавите ползи на децата, озовали се в контакт със правосъдната система. Но  настоява, че за сполучливото транспониране не е задоволително копирането и вмъкването на непознати текстове в национални правни актове. Едно транспониране е сполучливо единствено в степента, в която сме съумели да преструктурираме работата на системите, тъй че да реализират задачите на европейското законодателство. В случая с детското правораздаване – да преминем от преобладаващия към момента у нас патерналистичен модел, който третира детето като безмълвен обект на външно влияние към метод, който пази достолепието на детето и се стреми към неговия най-хубав интерес. Независимо от декларациите за правосъдни промени и множеството изолирани законодателни промени, у нас нито самостоятелната оценка е въведена всеобщо и правилно, нито сините стаи са развити и употребени като инструмент за работа с деца, нито пък административната просвета и институционалните практики са се трансформирали, тъй че да дават отговор на духа и задачите на двете европейски наставления за щадящо детско правораздаване. В резултат на това у нас правото на информация неведнъж е сменено със заплашване, психолозите от сините стаи са сведени единствено до ретранслатори на известия, правото на адвокатска отбрана се осъществя прекомерно късно, неведнъж директно преди влизането в правосъдна зала, а неналичието на развита система от обществени услуги за поддръжка трансформира полицейски ръководства и следствени арести в детски приюти (повече прочетете ).



Тези проблеми са добре известни на институциите, ангажирани с въпросите на детското правораздаване. Проблемът е, че нормално неприятните резултати се адресират със свръхформализация на процедурите. Това от своя страна провокира най-малко три мощно отрицателни резултата:

1. Значително лимитира оперативното поле за работа на експертите от правоохранителната, просветителната, обществената, правораздавателната и другите системи;

2. Измества фокуса от ползите на детето към документооборота;

3. Подменя същинския въпрос за философията и правилата на работа с деца в контакт със закона с пейоративни по отношение на децата административно-организационни палиативни ограничения. В резултат на това, вместо да се ползва самостоятелен метод по отношение на всяко дете, децата още веднъж са изтласкани в периферията и системите не работят за техните ползи, а във връзка на техните ползи.

Превръщането на обществото ни в обект на голям брой хибридни офанзиви посредством подправени вести, шерване на „ опорни точки “ и „ ценностни системи “, които влизат в остро несъгласие с демокрацията, върховенството на правото, разделянето на управляващите, зачитането на достолепие, гарантирането на персоналните и политическите свободи на жителите не основава удобна социална среда, която да облекчи прехода от парадигмата на патернализъм и милозливост към мисленето през права и най-хубави ползи в системата за детско правораздаване. Обществените напрежения към така наречен Истанбулска спогодба, Закона за обществените услуги, Закона за хората с увреждания и прочее са явен знак, че освен децата в контакт със правосъдната система, само че и всички групи в обстановка на някакъв тип накърнимост се трансформират в жертва на разпространяването на дискриминационни, расистки и националистически публични настройки.

Това, наред с неналичието на институционална просвета и открити процедури и положителни практики за междуинституционално съдействие, благоприятства налагането на възгледа, че „ у нас нищо не работи “, „ нарушителите са си нарушители “, „ не могат да се поправят, даже и да са към момента деца “ и единственото избавление е „ да ги заловен някъде в чужбина, където има подготвени експерти и същински обществени услуги “.



Тъй като от институционалната позиция на възрастните наподобява, че сме попаднали в задънена улица, представители на екипа на БЦНП потърсиха мнението и на самите деца по тази тематика. В края на месец май със съдействието на съдружие ЛАРГО в Кюстендил бе извършена работна среща с присъединяване на деца и младежи, шефове на учебно заведение, учители, общински чиновници, просветителни посредници, представители на обществени услуги и др. Обсъжданията потвърдиха хипотезата, че дискриминирането и отрицателните настроения не генерират работещи решения, а в противен случай – унищожават и дребното мостове за взаимна работа сред институциите за по-добри резултати. Освен това, доста по-ефективно и доста по-ефикасно е да се работи за предварителна защита, а не да се преодоляват последствията от ескалирали спорове и напрежения. В този смисъл координацията сред просветителна, обществена и правоохранителна системи е основна, а опосредяващата роля на просветителните посредници потвърдено дава отлични резултати, тъй като са разпознаваеми и имат престиж както измежду локалните общности, по този начин и измежду обществените институции. Но единствено там, където институциите са ефикасни, те се радват на социална поддръжка и системите работят. Отвори ли се вакуум в доверието и успеваемостта, елементарно се настаняват „ традиции “, „ обичаи “, „ персонални обвързаности “ и прочие предмодерни обществени регулатори, които наред с бедността и рецесиите на фамилиите и общностите, са съществена причина за корист с уязвими деца, които стават елементарно жертва на трафик, проституция, опиати, порнография, изнудване и така нататък



Но в случай че „ обичайните “ публични настройки се трансформират постепенно и мъчно, има ли перспективни ходове в кратковременен проект, които да допринесат за хуманизацията на системата за детско правораздаване у нас? Екипът на БЦНП предлага работа в най-малко две съществени направления:

А) Най-често аргументите деца да се озоват в обстановка на спор със закона са обществени и/или стопански. Бедността към момента е важен риск за доста деца в България. В момента обществото ни санкционира децата за това, че родителите им са небогати, че са отпътували в чужбина, че ги неглижират, че се развеждат, че мъчно се оправят със обществените си проблеми. Но обществените проблеми изискват обществена работа, а не принуда. Ето за какво е от основно значение да се построи ефикасна обществена инфраструктура, която да включва задоволително и налични профилирани услуги, с готови експерти, които да работят в учебно заведение, общността, съда и прочие

Б) Ако експертите (съдии, прокурори, юристи, служители на реда, обществени служби, обществени услуги, инспектори в педагогическите стаи, учебни заведения и т.н.) работят координирано, което значи да разискват дружно случаите и да следват общ проект, то могат да се реализират тук и в този момент по-добри резултати, в това число да се вземат решение бързо проблеми и да се предотврати по-нататъшна ескалация на проблемите в името на отбраната както ползите на детето, по този начин и на обществото. Не постоянно се изискват комплицирани законодателни промени. Понякога проблемите се вземат решение и с малко повече човечност.