Евростат: Дефицитът в международната търговия със стоки на ЕС през април спада
Дефицитът в интернационалната търговия със артикули на Европейския съюз през април спада, само че остава сериозен, сочат оповестени през днешния ден данни от европейската статистическа работа Евростат.
През април Европейски Съюз е изнесъл артикули на обща стойност 192,1 милиарда евро, или с 3,5 на 100 по-малко от април 2022 година, когато износът е достигнал 199 милиарда евро.
Вносът за същия интервал възлиза на 206,1 милиарда евро, или спад от 15,4 на 100 по отношение на април 2022 година, когато е бил 243,5 милиарда евро.
В резултат дефицитът при търговията със артикули на Европейски Съюз възлиза на 14,1 милиарда евро по отношение на 44,5 милиарда евро през април 2022 година
Вътрешната търговия със артикули през април в границите на Европейски Съюз спада с 3,6 на 100 на годишна база до 324,1 милиарда евро.
За интервала януари-април 2023 година износът на артикули от Европейски Съюз пораства с 6,2 на 100 на годишна база до 841,2 милиарда евро, а вносът пада с 5,7 на 100 до 868,1 милиарда евро, съобщи Българска телеграфна агенция.
За посочения интервал пада и дефицитът - от 128,6 милиарда до 26,9 милиарда евро.
Междувременно вътрешната търговия в границите на Европейски Съюз се покачва на годишна база с 5 на 100 до 1,408 трилиона евро.
Износът на артикули през април от еврозоната за останалия свят възлиза на 216 милиарда евро, или спад от 3,6 н 100 на годишна база. Вносът спада с 11,9 на 100 до 227,7 милиарда евро. В резултат дефицитът на еврозоната в търговията със артикули възлиза на 11,7 милиарда евро.
През април на годишна база 11 страни членки на Европейски Съюз записват нарастване на износа си на артикули към трети страни, а останалите записват спад.
Най-голям е растежът на износа на Словакия (39,3 на сто), Литва (29 на сто) и Люксембург (26,5 на сто).
Най-сериозен спад записват Ирландия (17,4 на сто), Белгия (12,8 на сто), Гърция (10,7 на сто) и Финландия (10,2 на сто).
По отношение на вноса едвам четири страни бележат напредък, а всички останали записват спад.
Най-голям е растежът на импорт на Малта (25,4 на сто) и Кипър (11,5 на сто), а най-сериозен спад записват Естония (49,3 на сто), Хърватия (38,5 на сто), Литва (36,9 на сто) и Финландия (34,4 на сто).
За интервала януари-април 2023 година България бележи растеж на износа на артикули от 4 на 100 до 15,2 милиарда евро, а вносът на годишна база остава без смяна на равнище от 16,8 милиарда евро, или комерсиалният недостиг за интервала възлиза на 1,6 милиарда евро.
През април Европейски Съюз е изнесъл артикули на обща стойност 192,1 милиарда евро, или с 3,5 на 100 по-малко от април 2022 година, когато износът е достигнал 199 милиарда евро.
Вносът за същия интервал възлиза на 206,1 милиарда евро, или спад от 15,4 на 100 по отношение на април 2022 година, когато е бил 243,5 милиарда евро.
В резултат дефицитът при търговията със артикули на Европейски Съюз възлиза на 14,1 милиарда евро по отношение на 44,5 милиарда евро през април 2022 година
Вътрешната търговия със артикули през април в границите на Европейски Съюз спада с 3,6 на 100 на годишна база до 324,1 милиарда евро.
За интервала януари-април 2023 година износът на артикули от Европейски Съюз пораства с 6,2 на 100 на годишна база до 841,2 милиарда евро, а вносът пада с 5,7 на 100 до 868,1 милиарда евро, съобщи Българска телеграфна агенция.
За посочения интервал пада и дефицитът - от 128,6 милиарда до 26,9 милиарда евро.
Междувременно вътрешната търговия в границите на Европейски Съюз се покачва на годишна база с 5 на 100 до 1,408 трилиона евро.
Износът на артикули през април от еврозоната за останалия свят възлиза на 216 милиарда евро, или спад от 3,6 н 100 на годишна база. Вносът спада с 11,9 на 100 до 227,7 милиарда евро. В резултат дефицитът на еврозоната в търговията със артикули възлиза на 11,7 милиарда евро.
През април на годишна база 11 страни членки на Европейски Съюз записват нарастване на износа си на артикули към трети страни, а останалите записват спад.
Най-голям е растежът на износа на Словакия (39,3 на сто), Литва (29 на сто) и Люксембург (26,5 на сто).
Най-сериозен спад записват Ирландия (17,4 на сто), Белгия (12,8 на сто), Гърция (10,7 на сто) и Финландия (10,2 на сто).
По отношение на вноса едвам четири страни бележат напредък, а всички останали записват спад.
Най-голям е растежът на импорт на Малта (25,4 на сто) и Кипър (11,5 на сто), а най-сериозен спад записват Естония (49,3 на сто), Хърватия (38,5 на сто), Литва (36,9 на сто) и Финландия (34,4 на сто).
За интервала януари-април 2023 година България бележи растеж на износа на артикули от 4 на 100 до 15,2 милиарда евро, а вносът на годишна база остава без смяна на равнище от 16,8 милиарда евро, или комерсиалният недостиг за интервала възлиза на 1,6 милиарда евро.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ