Дефицитът в бюджета на Касата е очакван. В момента е

Дефицитът в бюджета на Касата е предстоящ. В момента е малко над 400 млн. лева, а през септември евентуално ще бъде към 500 млн. лева Това идва от една страна от разноските за медикаменти, при които всяка последваща година парите свършват по-рано и фирмите стартират да връщат средства по Механизма за предвидимост и резистентност. От друга страна е болничната помощ, където Конституционният съд разгласи за противоконституционни текстове, свързани с надлимитната активност, и по този начин те имаха опция и право да заявят някои неизплатени към тях средства за към този момент осъществена активност. Това наложи прекачване за тази година на неизплатени средства от предходната, което е и другата причина за недостига.

Това разяснява здравният икономист Аркади Шарков пред Bulgaria ON AIR.

По думите му дефицитът се дължи и на обстоятелството, че единственият метод за попълване бюджета на Здравната каса е здравната вноска, която пък от страна на страната не се внася в цялостния й размер за групите хора, които обезпечава тя. Вместо написаните в закона 8%, страната внася 5-5,5%, сподели той.

Към момента към този момент се потвърди, че средствата са малко, означи Шарков и напомни, че страната ни е една от тези с най-нисък % от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето, а доплащането от джоба на пациента е в границите на 5-6 милиарда лева над тях.

Икономистът разяснява неотдавна върнатите предели на лечебните заведения като механизъм за ограничение на разноските в бюджета на НЗОК. „ Това е счетоводен механизъм да бъде стеснен растежът на разноските в болничната помощ. Въпросът е, че не е доста ефикасен. Понеже се чака и тази смяна в закона да бъде атакувана по правосъден ред, надлежно и тя да отпадне, би трябвало да се измисли по-дългосрочно решение за това “, счита Аркади Шарков.

По думите му би трябвало да се намерения не за ограничение на бюджета, а за друга смяна в болничния бюджет: понижаване на размерите и повишение на цените на клиничните пътеки.

Поставените още веднъж предели на лечебните заведения надали ще се отразят на пациентите, счита Шарков. „ И досега, когато е имало предели, болничното заведение е задължена да одобри пациента и да го лекува – неслучайно има неизплатена надлимитна активност, тъй като болничното заведение си е свършила работата. Т.е., ще поеме финансовата вреда за себе си “, сподели той и означи, че в случай че за някои лечебни заведения това е в границите на вероятното, то за други, като множеството общински, лимитите са доста огромен проблем, защото те нямат „ буфер “, който да компенсира загубите. Проблем ще има и за общините, които като принципал би следвало да оказват помощ, сподели икономистът.

Според него едната алтернатива за увеличение на постъпленията в бюджета на фонда е поетапното покачване на здравната вноска, а друга по този начин е заделянето на средства от акцизи. „ 10% от актуалните приходи могат да отидат за опазване на здравето. Друг е въпросът до каква степен страната в лицето на МФ би се заела с сходни дейности, тъй като един път обещано, доста мъчно може да бъде взето “, разяснява той.

При всички случаи парите са малко и това се потвърди, означи икономистът.