Дефицитът в бюджета изхвърча още през март до 1.5 млрд. евро
Дефицитът по консолидираната фискална стратегия е достигнал притеснително високи равнища за месец март. По предварителни данни на финансовото министерство минусът в държавната хазна към края на първото тримесечие възлиза на 1.5 милиарда евро или 1.2% от Брутният вътрешен продукт. От информацията излиза наяве, че огромният минус се дължи главно на изпреварващо растящите разноски в обществения бранш, написа „ Сега “.
Към края на март приходите по КФП, с включени всички съставни бюджети, са в размер на 10 милиарда евро - с 1.4 милиарда евро повече по отношение на същия интервал на предходната година. Разходите обаче са достигнали 11.5 милиарда евро или 1.9 милиарда евро повече по отношение на март, 2025 година. Сравнението по отношение на 2025 година демонстрира, че дефицитът като дял от Брутният вътрешен продукт е по-голям с 0.3 процентни пункта. Към края на март, 2025 минусът по консолидираната фискална стратегия е бил 0.9% от Брутният вътрешен продукт.
" Не съм сюрпризирана от наклонността, това, което е изненадващо, е прекомерно бързото движение на утежняване на недостига ", разяснява пред Нова нюз някогашният зам.-министър на финансите и член на УС на Българска народна банка Людмила Елкова. " В края на януари по консолидираната фискална стратегия бе регистриран излищък от порядъка на 200 млн. евро (212 млн. евро - б.р.), през февруари минусът е близо 570 млн. евро, а в края на март към този момент имаме недостиг от 1.5 милиарда евро ", разяснява Елкова. Само за 1 месец салдото се е влошило с 900 млн. евро.
Основен принос за високия недостиг имат нарастналите разноски за хонорари, за пенсии и по-високите финансови разноски около приключването на Националния проект за възобновяване и резистентност.
Пенсиите бяха индексирани през юли, 2025 година с 8.,6 на 100 и този растеж въздейства на сравнението на годишна база март към март, акцентират от МФ. Оттам напомнят и че през 2025 година държавният бюджет влезе в действие от април и в предходните 3 месеца не бяха увеличавани разноски за заплати. Залженият с бюджета растеж сега тежи обаче и води до огромните разлики в сметките. Влияние оказва и нарастването с 5% на бюджетните заплати, допунато с удължителния закон, както и по-високите разноски за строителство около приключването на ПВУ, акцентират от финансовото министерство.
" Не се вижда никакво предпочитание за консолидиране на разноски. Обикновено служебните кабинети се пробва да дисциплинират разноските, такова държание сега няма ", разяснява Людмила Елкова. " От 2022 година насам следим сходно държание на всички служебни държавни управления ", съобщи и Красен Станчев от Института за пазарна стопанска система. Според него би трябвало доста да се внимава и с ограничения за поддръжка на обособени сегменти от стопанската система, тъй като се развива наркотична взаимозависимост към сходни дотации.
1 милиарда евро от спомагателните 1.4 милиарда евро доходи, генерирани в първите три месеца на годината, са данъчни приходи, 400 млн. евро от плюса се дължи на по-високи доходи по линия на Европейски Съюз.
Към края на март приходите по КФП, с включени всички съставни бюджети, са в размер на 10 милиарда евро - с 1.4 милиарда евро повече по отношение на същия интервал на предходната година. Разходите обаче са достигнали 11.5 милиарда евро или 1.9 милиарда евро повече по отношение на март, 2025 година. Сравнението по отношение на 2025 година демонстрира, че дефицитът като дял от Брутният вътрешен продукт е по-голям с 0.3 процентни пункта. Към края на март, 2025 минусът по консолидираната фискална стратегия е бил 0.9% от Брутният вътрешен продукт.
" Не съм сюрпризирана от наклонността, това, което е изненадващо, е прекомерно бързото движение на утежняване на недостига ", разяснява пред Нова нюз някогашният зам.-министър на финансите и член на УС на Българска народна банка Людмила Елкова. " В края на януари по консолидираната фискална стратегия бе регистриран излищък от порядъка на 200 млн. евро (212 млн. евро - б.р.), през февруари минусът е близо 570 млн. евро, а в края на март към този момент имаме недостиг от 1.5 милиарда евро ", разяснява Елкова. Само за 1 месец салдото се е влошило с 900 млн. евро.
Основен принос за високия недостиг имат нарастналите разноски за хонорари, за пенсии и по-високите финансови разноски около приключването на Националния проект за възобновяване и резистентност.
Пенсиите бяха индексирани през юли, 2025 година с 8.,6 на 100 и този растеж въздейства на сравнението на годишна база март към март, акцентират от МФ. Оттам напомнят и че през 2025 година държавният бюджет влезе в действие от април и в предходните 3 месеца не бяха увеличавани разноски за заплати. Залженият с бюджета растеж сега тежи обаче и води до огромните разлики в сметките. Влияние оказва и нарастването с 5% на бюджетните заплати, допунато с удължителния закон, както и по-високите разноски за строителство около приключването на ПВУ, акцентират от финансовото министерство.
" Не се вижда никакво предпочитание за консолидиране на разноски. Обикновено служебните кабинети се пробва да дисциплинират разноските, такова държание сега няма ", разяснява Людмила Елкова. " От 2022 година насам следим сходно държание на всички служебни държавни управления ", съобщи и Красен Станчев от Института за пазарна стопанска система. Според него би трябвало доста да се внимава и с ограничения за поддръжка на обособени сегменти от стопанската система, тъй като се развива наркотична взаимозависимост към сходни дотации.
1 милиарда евро от спомагателните 1.4 милиарда евро доходи, генерирани в първите три месеца на годината, са данъчни приходи, 400 млн. евро от плюса се дължи на по-високи доходи по линия на Европейски Съюз.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ