МФ: Дефицит от 3,9% от БВП догодина, социалните разходи надхвърлят 18 милиарда лева
Дефицит от 3,9% от и опция за изтегляне на нов дълг до 4,5 милиарда лв. следващата година. Това планува финансовата рамка за следващата година, чийто план бе оповестен на уеб страницата на. Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по приходите, образованието, политиката в региона на опазването на здравето, обществената политика, пенсионната политика и политиката в региона на защитата.
Третата актуализация на тазгодишния бюджет не е изненада поради множеството разходи през годината, както и сериозният недостиг за следващата година. Част от политиките, заложени за 2021 година, към този момент бяха оповестени. Най-голямото перо в консолидираната фискална стратегия са обществените разноски, които надвишават 18 милиарда лв..
![Васил Велев: Увеличаването на минималната работна заплата е неточност]( "Васил Велев: Увеличаването на минималната работна заплата е неточност")
Васил Велев: Увеличаването на минималната работна заплата е неточност
„ Прогнозираме спад сред 3,5 и 5,5% на брутния вътрешен артикул според от сюжетите - по какъв начин ще се развихри втората Covid-вълн...
650 лв. ще е минималната работна заплата следващата година и тя ще се резервира през идващите три години. Общо в бюджетната сфера растежът на възнагражденията следващата година ще бъде 10%, само че на заетите на първа линия ще бъде 30 на 100. До март пенсионерите ще получават по 50 лв. добавка, а актуализацията на пенсиите в средата на годината ще бъде с пет %. За 2021 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
През 2021-2023 година ще продължи реализирането на ограниченията, ориентирани към повишение привлекателността на учителската специалност и мотивацията на настоящите учители. Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към обезпечаване на качествено и дейно посрещане на здравните потребности на жителите, посредством възстановяване на достъпа, повишение на успеваемостта на системата и заслужено систематизиране на ресурсите по отношение на потребностите на популацията с главен фокус обезпечаване на съответна подготвеност на здравната система в изискванията на продължаваща епидемиологична конюнктура, породена от разпространяването на COVID-19 с оглед гарантиране даването на пациентите на нужната здравна грижа, като в същото време се защищити здравето на работещите.
Приоритетите в обществената политика са ориентирани главно към превъзмогване на социално-икономическите последствия от пандемията от COVID-19, свързани със опазване на заетостта, повишение на пригодността на работната мощ и понижаване на безработицата, изключително измежду младежите, както и възстановяване на адекватността и устойчивостта на системите за обществена протекция и обществено включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
Заложено е увеличението на минималната пенсия от 250 на 300 лв., като за задачата са планувани 474 милиона лв.. Увеличава се и оптималната пенсия от 1 200 на 1 440 лв., като са отделени 94 милиона лв.. 884,2 млн. лева пък са заделени за ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите, в това число за целогодишно погашение на увеличените от 1 юли 2020 година пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 година с 5 на 100. 318 млн. лева ще отидат и за погашение тона добавките от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година в това число.
Осигурени са средства и за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска. Предвидена е покупката на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили и съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан. За 2021 година разноските за защита възлизат на 1,69 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което е с 0,05 % от Брутният вътрешен продукт повече от референтния % на разноските към Брутният вътрешен продукт по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година.
![Спад на Брутният вътрешен продукт на България с 4 на 100 чака МВФ]( "Спад на Брутният вътрешен продукт на България с 4 на 100 чака МВФ")
Спад на Брутният вътрешен продукт на България с 4 на 100 чака МВФ
Международният валутен фонд чака стесняване на Брутният вътрешен продукт на България с 4% през тази година, последван от стопански напредък с 4,1% през 2021...
Редица ограничения са планувани за подкрепяне на бизнеса, написа в претекстовете на проектобюджета за следващата година, в които се съдържа и средносрочната прогноза за развиването на стопанската система ни. До 2023 година страната ни постепенно ще топи насъбраните дефицити през интервала на възобновяване от рецесията, подбудена от пандемията от Covid-19. Въпреки това и през 2023 –та година хазната ще е на минус.
По отношение на дълговата политика – първият прочит на проектозакона демонстрира, че с изключение на изтегляне на външен дълг съгласно световната стратегия, се акцентират опциите за облигации на вътрешния пазар, назад изкупуване на облигации и други интервенции с към този момент съществуващи отговорности. В края на 2021 година оптималният дълг на страната ни би трябвало да бъде 31.9 милиарда лв.. Фискалният запас би трябвало да бъде най-малко 4.5 милиарда лв.. Финансовото министерство показа и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година
В главните индикатори се следи наклонност на номинално нарастване както на приходите, по този начин и на разноските, при изискване че се изключат разноските през 2020 и 2021 година, свързани с превъзмогване на отрицателните резултати от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 година надвишават 40 %-то предписание по член 28, алинея 1 от ЗПФ, то след елиминиране на резултата от краткотрайните разноски за COVID-19 ограничения, те са в границите на ограничаването.
Дефицитът по КФП (на касова основа) демонстрира наклонност на понижаване от 4,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2020 година (ревизирана оценка) до 1,8 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година. Ако от обсега на бюджетното салдо се изключи резултатът от краткотрайните COVID-19 ограничения, планувани за 2020 и 2021 година, дефицитът се задържа в границите на ограничаването на националните фискални правила, като варира сред 1,5 и 2 % от Брутният вътрешен продукт.
В региона на данъчната политика в средносрочен проект се планува опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата стопанска система и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
![Анализ: Бюджет 2021 – рекордно харчене и без спешни ограничения]( "Анализ: Бюджет 2021 – рекордно харчене и без спешни ограничения")
Анализ: Бюджет 2021 – рекордно харчене и без спешни ограничения
Хюстън, имаме проблем. Съдейки по всички вести и изявления от страна на държавното управление по тематиката, наподобява, че Бюджет 2021 ще е най...
Следва да бъде регистрирано, че ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен запас от Оперативните стратегии на Европейски Съюз, в годишен проект са в размер на към 2,4 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Тези разноски и загуба на доходи са директно разследване на изключителните условия, при които се извършва бюджетът през актуалната година. Елиминирайки въздействието на ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална стратегия за 2020 година възлиза на 2 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Третата актуализация на тазгодишния бюджет не е изненада поради множеството разходи през годината, както и сериозният недостиг за следващата година. Част от политиките, заложени за 2021 година, към този момент бяха оповестени. Най-голямото перо в консолидираната фискална стратегия са обществените разноски, които надвишават 18 милиарда лв..
„ Прогнозираме спад сред 3,5 и 5,5% на брутния вътрешен артикул според от сюжетите - по какъв начин ще се развихри втората Covid-вълн...
650 лв. ще е минималната работна заплата следващата година и тя ще се резервира през идващите три години. Общо в бюджетната сфера растежът на възнагражденията следващата година ще бъде 10%, само че на заетите на първа линия ще бъде 30 на 100. До март пенсионерите ще получават по 50 лв. добавка, а актуализацията на пенсиите в средата на годината ще бъде с пет %. За 2021 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
През 2021-2023 година ще продължи реализирането на ограниченията, ориентирани към повишение привлекателността на учителската специалност и мотивацията на настоящите учители. Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към обезпечаване на качествено и дейно посрещане на здравните потребности на жителите, посредством възстановяване на достъпа, повишение на успеваемостта на системата и заслужено систематизиране на ресурсите по отношение на потребностите на популацията с главен фокус обезпечаване на съответна подготвеност на здравната система в изискванията на продължаваща епидемиологична конюнктура, породена от разпространяването на COVID-19 с оглед гарантиране даването на пациентите на нужната здравна грижа, като в същото време се защищити здравето на работещите.
Приоритетите в обществената политика са ориентирани главно към превъзмогване на социално-икономическите последствия от пандемията от COVID-19, свързани със опазване на заетостта, повишение на пригодността на работната мощ и понижаване на безработицата, изключително измежду младежите, както и възстановяване на адекватността и устойчивостта на системите за обществена протекция и обществено включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
Заложено е увеличението на минималната пенсия от 250 на 300 лв., като за задачата са планувани 474 милиона лв.. Увеличава се и оптималната пенсия от 1 200 на 1 440 лв., като са отделени 94 милиона лв.. 884,2 млн. лева пък са заделени за ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите, в това число за целогодишно погашение на увеличените от 1 юли 2020 година пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 година с 5 на 100. 318 млн. лева ще отидат и за погашение тона добавките от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година в това число.
Осигурени са средства и за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска. Предвидена е покупката на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили и съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан. За 2021 година разноските за защита възлизат на 1,69 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което е с 0,05 % от Брутният вътрешен продукт повече от референтния % на разноските към Брутният вътрешен продукт по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година.
Международният валутен фонд чака стесняване на Брутният вътрешен продукт на България с 4% през тази година, последван от стопански напредък с 4,1% през 2021...
Редица ограничения са планувани за подкрепяне на бизнеса, написа в претекстовете на проектобюджета за следващата година, в които се съдържа и средносрочната прогноза за развиването на стопанската система ни. До 2023 година страната ни постепенно ще топи насъбраните дефицити през интервала на възобновяване от рецесията, подбудена от пандемията от Covid-19. Въпреки това и през 2023 –та година хазната ще е на минус.
По отношение на дълговата политика – първият прочит на проектозакона демонстрира, че с изключение на изтегляне на външен дълг съгласно световната стратегия, се акцентират опциите за облигации на вътрешния пазар, назад изкупуване на облигации и други интервенции с към този момент съществуващи отговорности. В края на 2021 година оптималният дълг на страната ни би трябвало да бъде 31.9 милиарда лв.. Фискалният запас би трябвало да бъде най-малко 4.5 милиарда лв.. Финансовото министерство показа и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година
В главните индикатори се следи наклонност на номинално нарастване както на приходите, по този начин и на разноските, при изискване че се изключат разноските през 2020 и 2021 година, свързани с превъзмогване на отрицателните резултати от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 година надвишават 40 %-то предписание по член 28, алинея 1 от ЗПФ, то след елиминиране на резултата от краткотрайните разноски за COVID-19 ограничения, те са в границите на ограничаването.
Дефицитът по КФП (на касова основа) демонстрира наклонност на понижаване от 4,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2020 година (ревизирана оценка) до 1,8 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година. Ако от обсега на бюджетното салдо се изключи резултатът от краткотрайните COVID-19 ограничения, планувани за 2020 и 2021 година, дефицитът се задържа в границите на ограничаването на националните фискални правила, като варира сред 1,5 и 2 % от Брутният вътрешен продукт.
В региона на данъчната политика в средносрочен проект се планува опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата стопанска система и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Хюстън, имаме проблем. Съдейки по всички вести и изявления от страна на държавното управление по тематиката, наподобява, че Бюджет 2021 ще е най...
Следва да бъде регистрирано, че ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен запас от Оперативните стратегии на Европейски Съюз, в годишен проект са в размер на към 2,4 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Тези разноски и загуба на доходи са директно разследване на изключителните условия, при които се извършва бюджетът през актуалната година. Елиминирайки въздействието на ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална стратегия за 2020 година възлиза на 2 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ