Дефиницията за енергийна бедност е на път да получи зелена

Дефиницията за енергийна беднотия е на път да получи зелена светлина в Комисията за енергийна успеваемост и енергийна беднотия към Консултативния съвет по Европейската зелена договорка, научи 3еNews и Dir.bg.  Срещите към момента не престават. Оказва се обаче, че на по-голяма част от събиранията не са участвали представители на Министерството на труда и обществената политика. Това е основно министерство във връзка с политиките към семействата хората в обществен риск. Още по тематиката 16 сеп 2022 25 авг 2022 Екология 7 юни 2022 Основната идея: от прихода на семейство да се извадят разноските за сила за реализиране на комфорт от 20 градуса в дома Двете съществени дефиниции, които се разискват сега са на Българската академия на науките (БАН) и на Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект. Съществува и трето, по-старо предложение, показано от Министерството на енергетиката. Няма разминавания в главната идея – дефинициите оферират установяване на енергийно бедните семейства посредством пресмятане на разполагаемия приход след покриване на разноските за сила. Това става, като от приходите на семействата се извадят разноските за сила за реализиране на естествен комфорт за живот в жилището от 20 градуса по Целзий през зимата. Ако оставащият наличен приход е под формалната линия на беднотия, която в този момент е 413 лв., то семейството е енергийно оскъдно. Предложението на Българска академия на науките е доста по-детайлно и по–прецизно, като включва по-голяма конкретика. Според ЕнЕфект обаче би могъл да се направи компромис с прецизността за сметка на това да бъде по-разбираема и опростена формулата за пресмятане на енергийната беднотия и да не се постанова държавната администрация да ревизира по домовете данни, декларирани от семействата, тъй като няма потенциал за това. Ако не могат да се съберат и ревизират всички данни, е по-добре да се одобри, че обособени семейства ще получат помощ без да имат действителна нужда, само че стратегиите ще бъдат изпълнявани по-лесно и политиките ще бъдат осъществени. Ще бъде основан калкулатор за енергийната беднотия Съществува концепция е да се сътвори калкулатор, който да пресмята енергийната беднотия. Според Българска академия на науките е значимо да се включат и другите разноски на семейството освен за отоплението, само че разноски за осветяване, уреди, топла вода и за изстудяване, както и методики за оптималната отопляема повърхност съгласно броя членове на домакинство, разположение на жилището, към този момент приложени ограничения за енергийна успеваемост и други. Но няма публична методика за пресмятане на нужната сила за изстудяване, а методиката за топла вода е неприложима, разяснява Драгомир Цанев, изпълнителен шеф на ЕнЕфект. Уредите и осветлението пък зависят от навиците на семейството. Въпреки че разноските за изстудяване последователно се усилват, главният разход остава за отопление, а отоплителният сезон е доста по-дълъг, по тази причина може той да се вземе за насочна точка. „ С фокус групите и полемиките с уязвими жители, които направихме по план „ Fair Energy Transition for All “ (FETA), за следващ път потвърдихме, че отоплението е най-големият проблем за бедните, то е над 70% от разноските за сила и по статистика. Добрата вест е, че хората към този момент осъзнават, че ограниченията за енергийна успеваемост фактически понижават разноските им “, добави Драгомир Цанев. Всъщност в опростената формулировка ще са нужни само данни за разхода на единица повърхност на квадратен метър, квадратурата на жилището, главен способ на отопление- топлофицирано жилище в град или нетоплофицирано жилище и източник на отопление, информация за прихода. Ако имаме тези данни, можем елементарно да изчислим дали средствата, с които семействата ще разполагат след разноските за отопление, са повече или по-малко от линията за беднотия за домакинство, изчислена по формалната методика на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, както предлага и Българска академия на науките. Какви са главните разногласия и отворени въпроси към момента Енергийната беднотия е значим индикатор по програмата за възобновяване на сградния фонд. До края на годината България би трябвало да вкара дефиницията за енергийна беднотия, което да стане с промени в Закона за енергийна успеваемост. Това е една от главните промени в Националния проект за възобновяване и резистентност. Но поради разнообразни към момента отворени въпроси какъв брой детайлна да е дефиницията, очевидно приемането й ще бъде оставено за след изборите. Важно е също кой ще управлява процеса - дали това ще е Министерство на труда и обществената политика, Министерство на енергетиката или Министерство на районното развиване. Но поради неналичието на консенсус досега, очевидно и този въпрос няма дефинитивно решение. Определението е значимо, с цел да знаем кои са предпочитаните семейства по стратегиите за възобновяване на постройките От март 2023 година стратегиите ще изискват съфинансиране от жителите в размер на 20%, само че енергийно бедните би трябвало да са освободени от това обвързване. Кои са те, ще покаже дефиницията. Също по този начин индикаторът за енергийна беднотия е главен детайл в процеса по цялостна либерализация на пазара и отбраната на уязвимите консуматори. По проект България поетапно ще отстранява контролираните цени на електрическа сила до края на 2024 година. Пазарът на електрическа сила в България е отчасти либерализиран, като контролираният дял е 40%. От 2007 година всички крайни клиенти, включително и битовите консуматори, имат право да купуват електрическа сила по контрактувани цени, като свободно избират своя снабдител на електрическа сила. Поетапното унищожаване на контролираните цени за крайните консуматори ще докара до увеличение на конкуренцията сред доставчиците на електрическа сила, само че в също време това излага потребителите на по-голямо ценово своенравие. За да се подсигурява отбраната на енергийно уязвимите клиенти, страната ще вкара ограничения за подкрепяне, поради което съществена роля играе точно дефиницията за енергийна беднотия. Освен това съгласно европейското законодателство при проектирането на ограниченията за енергийна успеваемост страните членки би трябвало да вземат поради нуждата от облекчение на енергийната беднотия. А ефикасните действия за намаляването на енергийната беднотия би трябвало да включват ограничения за възстановяване на енергийната успеваемост в сградния фонд по едно и също време с ограничения, свързани със обществената политика – да вземем за пример прогресивни цени според от употребяваното количество сила, включващи базови количества, покриващи главните потребности, на предпазени налични цени. Това при нас няма по какъв начин да се случи към момента в случай, че нямаме общовалидна призната формулировка. Механизмът за отбрана на уязвимите от беднотия групи население ще включва критерии за идентифициране, финансови и нефинансови ограничения за тяхната отбрана. Този механизъм за подкрепяне на уязвимите консуматори на електрическа сила е предопределен да обезпечи през цялата година минималните нужни количества електрическа сила за тези консуматори отвън техните потребности за отопление, за които се дава обществена помощ. Мерките оферират благоприятни условия за разходно ефикасната промяна на съществуващите здания в здания с близо до нулево чисто ползване на сила (nZEB). Сградите в Европейски Съюз употребяват 40% от създадената сила и на постройките се падат 36% от създадените въглеродни излъчвания. За реализиране препоръчаната от Комисията цел  за понижаване на излъчванията с минимум 55% до 2030, Европейския съюз би трябвало да понижи излъчванията на парникови газове от постройките с 60%, изразходването на сила с 14% и разходът на сила за отопление и изстудяване с 18%. Това е извънредно предизвикателство за всички страни, тъй като всички ограничения, които би трябвало да се вземат зависят от хората и от тяхната дарба и опция да икономисват сила и/или да влагат в ограничения за енергийна успеваемост. В България единствено 4% от многофамилни жилища са актуализирани, което значи, че изразходват доста сила. Според двете  съществени дефиниции евентуално към 30-35% ще бъдат енергийно бедните у нас Според данни на един от плановете STEP по Хоризонт 2020, който прави разбор за енергийна беднотия в Европейски Съюз, в това число и в България, 40% от хората не могат да поддържат съответно отопление в дома и повече от 10% от месечния им приход отива за разноски за електричество. Но това значи ли, че всички, които дават отговор на този аршин са енергийно небогати? Вярно е, че при 10%-овото предписание доста повече от половината семейства ще са небогати. Според двете  съществени дефиниции евентуално към 30-35% ще бъдат. Цените на енергоносителите обаче се подвигат, сподели Цанев. Според отчета неналичието на формулировка за енергийна беднотия се дължи на това, че пазарът на електрическа енергия в България не е либерализиран. Правителството държи ниски цени за семействата и разликата се заплаща от промишлеността – по този начин се получава кръстосано субсидиране на семействата. Но тази политика повлиява отрицателно върху цялостната енергийна система в страната. В момента се подкрепят стеснен брой семейства единствено през зимния интервал посредством помощите за отопление, които подтикват главно неефективното потребление на дърва и въглища. Не се регистрират увеличаващите се разноски за сила за изстудяване през лятото и доста други значими индикатори. Според анализаторите сега политиката ни взема решение следствията вместо да се пребори с аргументите за енергийната беднотия. Дефиниция липсва и в доста други страни, освен в България Какъв е опитът на други страни страни за справяне с казуса? Всъщност към момента доста страни в Европа нямат формулировка за енергийна беднотия. Определянето на уязвимите фамилии си остава един доста сложен и основен въпрос за всички стопански системи. В Латвия уязвими са хората с ниски приходи от 128 до 360 евро В Латвия също няма формулировка за енергийна беднотия, само че съгласно равнищата на приходите в другите общини се дефинират хората с ниски приходи от 128 до 360 евро. Съществува и определение за общинска скица за подкрепяне с материална поддръжка за уязвими фамилии с ниски приходи за облекчаване на техните съществени потребности.  Процентът на риск от беднотия или обществено изключване за възрастните хора е 49% през 2018 г.  при приблизително за Европейския съюз 18,2% през 2017 година, за хората с увреждания е 40,7% през 2017 година при 29,3% приблизително за Европейски Съюз. В Полша също няма законово определение за енергийна беднотия. Съществува обаче механизъм за финансова интервенция за най-уязвимите консуматори. Потребител, който е разгласен за уязвим от системата за обществено подкрепяне и има право на жилищна помощ, може също да кандидатства за енергийна добавка. Интересното е, че съгласно изследване от 2019 година 59,5% от поляците показват, че парцелът, в който живеят, е ремонтиран. 20% от интервюираните нямат знания по тази тематика. 19,5% споделят, че парцелът не е ремонтиран. Почти две трети от интервюираните се пробват да употребяват електричество и отопление, с цел да спестят от сметки (64,7%). Но също по този начин релативно огромен % от интервюираните (35,3%) не го вършат. Повече от 12% от хората в Полша живеят в енергийна беднотия Проблемът, пред който са изправени уязвимите жители в Полша, е, от една страна, неналичието на подобаващи жилища и топлоизолация, а от друга нуждата от отопление на обособени пространства. Разпределението на енергийната беднотия измежду поляците зависи основно от характерностите на семейството и от характерности на обитаемите здания. Наличните данни за енергийната беднотия от Института за структурни проучвания демонстрират, че през 2016 година 12,2% от хората в Полша са живели в енергийна беднотия, което в безусловно изражение значи 4,6 милиона души или  1,3 милиона семейства. В Чехия също няма формулировка, само че се доближаваме доста с тяхното схващане В Чехия също няма публична формулировка. Но едно от приетите избрания е, че семейството се смята за енергийно оскъдно, в случай че харчи повече от 10% от своите приходи за сила и в това време, в случай че семейството има приход по-малък от 1,5 пъти от екзистенциалния най-малко (минимална работна заплата, която е уредена със закон) след възнаграждение на всички жилищни разноски. В Чехия 22% от семействата икономисват други разноски, с цел да имате задоволително пари за отопление. 39% от семействата не употребяват нужната сила за реализиране на съответно равнище на отопление. Освен това анализът на плана STEP демонстрира забавен факт, че потребителите в Чехия избират по-висока температура спрямо останалите от страните от Европейски Съюз – където съответното равнище на отопление е 22 градуса. В други страни към има малко по-конкретна формулировка или дефиниции за енергийна бедност В Кипър дефиницията е за многодетни фамилии с приход до 51 258 евро годишно В Кипър дефиницията обгръща многодетни фамилии, които се дефинират като семейство, което получава детски надбавки. Службата за администриране на компенсациите към Министерството на труда, обществените грижи и общественото обезпечаване дефинира, че енергийни помощи получават фамилии с три или повече деца на прехрана и с общ годишен фамилен приход до 51 258 евро. Критерият за годишен общ фамилен приход се усилва с 5126 евро за всяко в допълнение дете за семейство над четири индивида. Общият брой на хората, които попадат в актуалното определение за енергийна беднотия в Кипър е 27 000, което съставлява почти 3,1% от общото население. В Англия към този момент не употребяват остарялата формулировка за „ 10% “ Всяка от областите в Обединеното кралство е приела обособена правна формулировка за енергийна беднотия, наричана в Обединеното кралство „ горивна беднотия “. Различните избрания затрудняват сравненията на степента на горивна беднотия в Обединеното кралство. Горивната беднотия в Англия сега се мери съгласно знака за ниски приходи и високи разноски (LIHC). Съгласно знака LIHC едно домакинство се смята за оскъдно на гориво, в случай че: • има нужни разноски за гориво, които са над междинните (националното приблизително ниво) • в случай че похарчат тази сума, ще останат с остатъчен приход под формалния линия на беднотия (тези, които получават приходи под 60% от междинния приход след разноските за жилище). Уелс и Северна Ирландия към момента употребяват остарялото „ 10% определение “, което се употребява и в Англия до 2014 година. То гласи, че едно домакинство е в горивна беднотия, в случай че би трябвало да харчи повече от 10% от приходите си за гориво, с цел да поддържа приемливо отопление и задоволява другите си енергийни потребности. Ако това определение важи и за нас съвсем половината население на България ще влезе в тази рубрика, разясняват специалистите. На ход от идващия месец ще бъде идващото постоянно държавно управление, което незабавно би трябвало да дефинира дефиницията за беднотия и по какъв начин тъкмо ще бъде въведена тя в България.