„Много си висока за гимнастичка“: как Елена Рибакина стана тенисистка
Дефектът постоянно може да бъде трансфорат в резултат, стига да знаеш по какъв начин да го направиш. Когато приказваме за спорт, слабостта в една дисциплинираност може да се окаже най-силен коз в друга. С сходно нещо се сблъсква шампионката от Уимбълдън 2022 Елена Рибакина.
Когато става на 5 години, тя моли татко си да стартира да се занимава със спорт. В Русия по това време известните избори са художествена гимнастика или фигурно пързаляне.
Рибакина желае да стане гимнастичка и поставя доста старания в този спорт, само че с времето треньорите я отхвърлят, казвайки ѝ истината: „ Ти си прекомерно висока, с цел да успееш “.
Елена описа тази преживелица по време на фотосесия за най-новия си спонсор – Red Bull.
Баща ѝ, който любителски се е занимавал с тенис, предлага на щерка си да се опитва на корта. А това решение се оказва най-хубавото в живота на една бъдеща шампионка от Големия шлем.
„ Не виждам на тениса като на работа, а като на нещо, което обичам “ – споделя Рибакина.
Тя се състезава за Казахстан, макар че е родена в Русия. Избира да смени поданството си, тъй като не получава задоволително поддръжка.
„ Те видяха резултатите ми и повярваха в мен. Дадоха ми опция да играя за Казахстан, предлагайки ми финансова поддръжка, каквато нямаше от Русия. Смених поданството си и това ми разреши да се концентрирам единствено върху играта си “ – изясни Рибакина.
През 2019 година тя печели първата си купа на равнище WTA. Големият миг идва в Букурещ и носи дебют в топ 100 на тенисистката.
Някогащната „ прекомерно висока гимнастичка “ в този момент е 184-сантиметрова тенисистка, чийто растеж ѝ разрешава да има един от най-хубавите сервиси в Тура.
През 2022 година Рибакина печели Уимбълдън, с което въздействието в света на спорта става още по-голямо.
„ Гордея се с това, че към този момент имам два финала от Големия шлем. Аз не желая да се слагам под прекомерно огромно напрежение, а да се любувам на тениса “ – счита Елена.
Тя дава част от извоюваните пари от наградния фонд на Уимбълдън за развиването на 14 деца – момчета и девойки, играещи тенис в Казахстан.
„ Най-добрият вид е да организираме шампионат или да създадем стипендия, тъй като аз самата получих доста поддръжка от Казахстан. Сега е мой ред да оказа помощ на идващото потомство “.
И макар че Рибакина наподобява като човек, реализиращ фантазиите си, най-малко към този момент има една фантазия, която ще би трябвало да изчака:
„ Искам да скоча от аероплан (бел.авт. с парашут), само че съгласно треньорите в този момент не е верният миг. Според мен се тормозят поради самото приземяване “.
