Дечко Узунов (22 февруари 1899 г. - 26 април 1986

Дечко Узунов (22 февруари 1899 година - 26 април 1986 г.) е български художник - един от най-универсалните ни създатели на изобразителното изкуство, творил в съвсем всички жанрове и с съвсем всички техники. Той рисува живопис, графика, акварел. Известни са натюрмортите му, пейзажите, портретите, монументалната му живопис, стенописите. Негови са декори за театрални и балетни постановки, илюстрации към книги. В полезрението на Дечко Узунов влизат голям брой тематики, които демонстрират големия му креативен заряд през годините и неговото развиване като художник и човек.

Дечко Узунов рисува фрески в казанлъшката черква „ Свети Йоан Предтеча “, във фоайето на Хотел " Казанлък ", като подарък за своите съграждани, в карловския " Дом на културата ", в Старозагорската опера, в Народната опера, Народния спектакъл, НДК и Съдебната палата в София.

Илюстрира голям брой книги, измежду които на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.

По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски основава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния спектакъл: „ Престъпление и наказване “ на Достоевски, „ Любов “ на Пол Жиралди, „ Професията на госпожа Уорън “ на Бърнард Шоу, „ Почивка в Арко Ирис “ на Димитър Димов, балета „ Тракия “ на Петко Стайнов.

Той е учител в Художествената академия в София, член на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на художниците, депутат. Още напълно млад - през 1937 година Дечко Узунов получава сребърен диплом на Ватикана за фреските с облиците на св. св. Кирил и Методий. През 1999 година ЮНЕСКО афишира Дечко Узунов за Световна персона на годината във връзка 100-годишнината от рождението на художника.