Режисьорът Яна Лекарска пред Lupa.bg: Иска ми се Защото обичам лошото време“ да стопли душата на зрителите
Дебютният пълнометражен игрален филм на режисьора Яна Лекарска „ Защото обичам неприятното време “ потегля по кината в цялата страна от 5 април. В основните функции са обичаните от феновете Неда Спасова и Владимир Михайлов. Участват и други прелестни артисти като Боряна Пунчева, Елени Декидис, Иван Бърнев и Веселин Ранков.
Съдбата или пък не, събира след 20 години героите на Неда Спасова (Ирина) и Владимир Михайлов (Борис) в крайморското градче, в което са прекарвали ваканциите си като деца. Сега обаче не е слънчево и горещо лято, а дъждовна и ветровита пролет. Прогнозите на синоптиците са за стихии. Ще намерят ли Ирина и Борис сили да примирят предишното и сегашното си, с цел да трансформират бъдещето си? Ще заобичат ли неприятното време и ще ги сближи ли то? И ще пламне ли сред Ирина и Борис искрата на любовта?
Сценарист и режисьор на кино лентата е Яна Лекарска, която приключва кинорежисура в Нов български университет, а по-късно – и в университета „ Чунг-анг “ в Сеул, Южна Корея. " Защото обичам неприятното време " е първият ѝ план от подобен мащаб в България, а корейското въздействие се усеща във визията на всеки кадър. Участник е в „ Берлинале талънтс – 2020 “, „ Сараево талънтс – 2018 “, „ Токио талънтс – 2017 “, „ Филм+ 2019 “ и други Режисьор е на филмите " Пробуждане ", " Като захарен памук ", " Намнам букньо ", " Ефектът на доминото ", " Ноември ще бъде май ", " Тук и в този момент ".
„ Защото обичам неприятното време “ ще се състезава в Международния конкурс на 28-ия София Филм Фест, който започва в средата на март. Екипът ще показа кино лентата и на специфични прожекции в страната.
Какво предизвика и въодушевява надарената режисьорка Яна Лекарска да напише сюжета за " Защото обичам неприятното време " и какви изненади крие неприятното време във кино лентата? Защо тя държи да снимат на българското Черноморие и за какво във кино лентата звучи българска музика? По какъв метод ориста я среща с актьорите от кино лентата и за какво написа функции особено за някои от тях? Как времето оказа помощ на екипа по време на фотосите през май и юни м.г.? И за какво неприятното време в действителност не е толкоз неприятно нещо? Яна Лекарска разкри пред Lupa.bg забавни елементи от основаването на " Защото обичам неприятното време " - от построяването на сюжетните линии в сюжета, през избора на актьорите и музиката до фотосите на Южното Черноморие.
Неда Спасова, Яна Лекарска, Боряна Пунчева и Владимир Михайлов по време на фотосите на " Защото обичам неприятното време "
- Яна, какво те предизвика да напишеш сюжета за „ Защото обичам неприятното време? “
- „ Защото обичам неприятното време ” е продължение и надграждане на предходните ми късометражни филми. Още от най-първия - „ Пробуждане ”, който снимах, до момента в който учех в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров в Нов български университет, се пробвам да се занимавам с тематики, които са близки на всеки човек – за изборите, които вършим в живота, от какво се влияем, когато вършим избор, за това дали имаме опция да променим нещо, дали пътят ни е предначертан. Във филмите ми тези тематики са придружени и с доза комизъм. Затова първият ми пълнометражен игрален филм пристигна някак си естествено и продължих да се занимавам с тези въпроси.
Забелязала съм, че когато сядаме с другари да си приказваме, в един миг постоянно стигаме до тези тематики и все някой споделя: „ Аз съм на толкоз години, не съм направил това или това. “
Всеки носи в себе си нещо, което му тежи – един ще каже, че не се е оженил, различен ще каже, че няма деца, трети - че не работи това, което желае, четвърти - че не живее там, където желае. И по този начин изниква въпросът: „ Не е ли късно да направиш това, което искаш или за което мечтаеш? ” Не, не е късно! Винаги можеш да промениш нещо и да направиш някаква крачка.
Второ, какво значи късно? Кой задава тези рамки? Аман от хора, които ни споделят какво да вършим. Не бива да взимаме решения единствено, тъй като хората са споделили по този начин. Всяко нещо, което е по-различно, го виждаме и е доста мъчно да си по-различен. Веднага изпъкваш. А действително, като се замислим, ние в действителност сме разнообразни – една орис с друга не е идентична.
Режисьорката дружно с оператора на " Защото обичам неприятното време " Младен Минев
- Кога написа сюжета и какви тематики те вълнуваха, до момента в който създаваше историята и изграждаше характера на героите във кино лентата?
- Разработих в началото сюжета за пълнометражен филм през 2018 година и кандидатствахме в Националния кино център за развиване на концепция. Спечелихме от първия път и с помощта на тази поддръжка имахме един трамплин, който да ни даде убеденост, че този план не вълнува единствено мен, продуцента ни Калин Калинов и хората, с които сме споделяли концепцията, само че и по-широк кръг от хора. Тогава към този момент започнах да създавам сюжета по-подробно като обособени сюжетни линии. Имаше доста неща, които се трансформираха.
Когато се срещнах с Боряна Пунчева, тя ми направи толкоз мощно усещане, че желаех Боряна да играе в моя филм. Затова трансформирах някои неща в облика на героинята девойка Теменуга, тъй че да паснат на гения на самата Боряна Пунчева.
Този облик беше заложен в сюжета, само че по този начин, както беше написан до този миг, не ме удовлетворяваше. И когато се срещнах с Боряна, той изкристализира какъв би трябвало да бъде и какво тя ще успее по най-хубав метод да пресъздаде. За мен никой различен не би могъл да изиграе тази роля по метода, по който Боряна го направи.
Неда, Яна и Владо заобичаха неприятното време
- С какво те впечатлиха Неда Спасова и Владимир Михайлов и какво по-специално видя в тях като артисти, тъй че да ги поканиш за основните функции на Ирина и Борис?
- За функциите на Ирина и Борис нямаше кастинг. Много имам вяра на чувството си. За мен Неда и Владо бяха точните хора. Преди това ги бях гледала, бях слушала и техни изявленията, слушала съм и музиката на Владо и някак си последователно в съзнанието ми изкристализира, че това са те. И в един миг просто им дадох сюжета и ги поканих.
- Лесно ли ги убеди да вземат участие?
- Нямаше потребност от увещание. На Владо му дадох сюжета, откакто завършиха фотосите на различен български игрален филм - алегория, в който аз бях част от продуцентската група - „ Оста на живота ” на режисьора Атанас Христосков. През цялото време на снимачния развой аз трябваше да си мълча, тъй като не беше редно да споделям на Владо, че съм го избрала, до момента в който снима различен филм. След като свършиха фотосите и приключихме уговорките към „ Оста на живота ”, аз отидох при Владо и му споделих: „ Владе, желая да ти дам да прочетеш един сюжет ”. Той го прочете, обади ми се и попита: „ Ти от кое място знаеш, че аз приказвам френски и от кое място знаеш, че аз мога да рисувам? ”
В сюжета има няколко съвпадения с биографията на Владо. Това обаче не е било преднамерено и аз в действителност не знаех, че той приказва френски и че е рисувал. Не знаех и че родителите му са зъболекари, а родителите на неговия воин Борис също са зъболекари. И си помислих, че по този начин е трябвало да се случи. Беше готино. Парчетата от пъзела просто се подредиха. Аз се пробвам да оставям нещата да се случват.
Владо ме попита коя актриса ще играе Ирина, аз му споделих, че желая да е Неда Спасова и го помолих да ми даде неин телефон. Той доста се зарадва, че съм се спряла на нея и сподели: „ Да, супер. ” Най-хубавото беше, че и двамата попитаха дали съм сигурна, че желая точно те да играят и даже предложиха: „ Дай да създадем проби. ”
Но аз бях безусловно сигурна в Неда и във Владо и им споделих: „ Вярвам, че сте вие. ” В нито един миг не съм съжалявала за избора си. И съм им доста признателна за всичко.
- Как се спря на Елени Декидис, на Иван Бърнев и на Веселин Ранков – и тях ли авансово видя в облиците на твоите герои?
- С Елени се познаваме още от 2018 година, когато се върнах от Корея. При Елени още от самото началото потегли да се написа ролята като за нея. Освен че сме приятелки, аз доста желаех да работим дружно. Тя има неповторимо лъчение и наличие пред камерата. Щастлива съм, че всеки от екипа е навръх мястото си. Когато разработвах облика на Разказвача си представях Иван Бърнев. Аз съм обожател на Иван Бърнев и на брачната половинка му Маргита Гошева още от гимназията. Обожавах да вървя да ги виждам, до момента в който играеха в НАТФИЗ.
Първият ми късометражен филм от Корея “Като захарен памук ” беше селектиран за конкурсната стратегия за български късометражен филм на София филм фест. С Маргита се запознахме на закриването на фестивала. Тя пристигна при мен и ме попита дали аз съм Яна Лекарска и по-късно извика Иван Бърнев и двамата споделиха, че са фенове на моя късометражен филм. Но аз им споделих: “Не, не, аз съм ваш обожател. ” Обожавам ги и двамата, те са страхотни хора и страхотни експерти и бленувам да имам опция да работя в един миг и с Маргита. Благодарна съм и на Веселин Ранков, че одобри ролята на бохема Димо. Веселин съчетава и излъчва хем топлота, хем непоклатимост. Той съумява да съобщи и мекотата, и твърдостта на облика.
- Къде край морето снимахте кино лентата? Май много валя, до момента в който снимахте през късната пролет предходната година.
- Времето беше с нас. Когато трябваше да вали – валеше, когато не трябваше – не валеше.
Времето беше с нас, споделя с усмивка режисьорът и сценарист на " Защото обичам неприятното време " Яна Лекарска
- Тоест и в дословен, и в метафоричен смисъл обичате неприятното време, другояче в случай че не валеше трябваше да употребявате водоноска.
- Имаме някои подиуми, в които сме употребявали специфична дъждовална система. Макар да снимахме подиуми с дъжд, от време на време за нас беше по-добре да не вали, с цел да можем да направляваме нещата и тогава използвахме дъждовалната система. Но другояче, да, валя ни много дъжд.
Аз доста обичам българското Черноморие и доста ми се искаше да покажем неговата хубост. Местата към Варвара, Ахтопол, Синеморец, на плажа “Перла ” край Приморско са свързани значително с образованието ми в Нов български университет. Там ходехме на процедура и по тази причина познавам част от региона.
Екипът на кино лентата снима край Синеморец
- Тези места са и доста символни за българското кино. Там в предишното са снимани доста стойностни български филми.
- Да, и ние неслучайно също снимахме там. В “Защото обичам неприятното време ” има леки препратки към български филми от предишното. Ние с цел да сме това, което сме, стъпваме на това, което са създали създателите преди нас. И е хубаво да има някаква последователност. Например, сцената със свещите в “Защото обичам неприятното време ” е въодушевена от прелестния филм “Отклонение ”.
Владимир Михайлов и Неда Спасова влизат в облиците на Борис и Ирина - другари, които не са се срещали от 20 години, а в този момент инцидентно се озовават едновременно в малко крайморско градче, където са прекарвали летата си дружно като деца. Ще пламне ли искрата на любовта сред тях?
- Във вашия филм има и симпатична задявка с “Дами канят ”, в който взе участие и Боряна Пунчева.
- Да, това е търсено. Ясно е, че задграничната аудитория няма да усети тези елементи, само че “Защото обичам неприятното време ” е юридически за българската аудитория. За нас, за целия екип е извънредно значимо хората да влязат в киното и да им е хубаво и да им се стопли душата. И да си кажат, че в този живот има и хубави неща.
- Във кино лентата в действителност има доста слънце и оптимизъм и доста положителни послания.
- Това е концепцията ми във всички филми до момента. Идеята за това, че животът е подобен, какъвто е. Да, има доста тежки моменти, всеки от нас е минал или минава през тях. Въпросът е по някакъв метод да се опитаме да забележим хубавото, да погледнем напред и нещо да ни зареди по някакъв метод. Заради това ми се искаше да опиша такава история. Определено не декларирам: “Животът е единствено прелестен ” и не виждам на него през розови очила. Знам, че има хора с доста тежка орис и всички знаем какво се случва сега по света, само че това е филм за всеки от нас. Това е филм, в който ми се желае да си кажем, че от всяко нещо можеш да видиш и хубавото.
Всичко, което се случва в живота по някакъв метод ти носи нещо и въпросът е да използваш това нещо градивно. Затова и филмът носи името “Защото обичам неприятното време ”. Осъзнах закачката с престъпния разказ на Богомил Райнов, едвам откакто се бях спряла на това заглавие. Да, окей, вали, студено е, киша е, само че това е ситуацията, а след това изгрява слънце. Но пък за някои хора с избрани специалности слънцето и хубавото време не им изнася. Както във всичко хубаво някой може да откри нещо неприятно, по този начин и противоположното. Това е и концепцията на кино лентата и заглавието – да се опитаме да потърсим светлинката, хубавото, сантименталното в живота.
- Морето също е доста мощен знак - работи пречистващо и зареждащо.
- Морето за мен като метафора е доста мощно с това, че водата е в едно непрекъснато придвижване и в непрекъснато неспокойствие, тъкмо както и е животът ни. Времето тече, ти не може да го спреш и няма секунда със секунда, която да е идентична. Така че да се наслаждаваш на всичко, което те заобикаля.
- Както е споделил Хераклит: „ Всичко тече, всичко се трансформира “ и „ Човек в никакъв случай не стъпва два пъти в една и съща река, тъй като реката към този момент не е същата и индивидът към този момент не е същият. “
- Точно това е и нашата концепция. Затова дано да се радваме на живота и да се движим напред. С другари постоянно си приказваме какъв брой е мъчно да се движиш напред. Влезеш ли в едно русло е доста мъчно да се покатериш през ръба му. Изисква се в действителност доста мощ. Това е другата тематика в нашия филм – да успееш да преодолееш личната си вътрешна опозиция от смяната. Знаем какъв брой плашеща е смяната. Хората споделят „ По-добре познатото зло “, което обаче е извънредно и е неверно като мислене. Само тъй като смяната ни плаши. Но дано се замислим, че зад ъгъла може да ни чака нещо хубаво.
Трябва да съберем сили, в случай че желаеме нещо, да успеем да преодолеем и личната си опозиция против смяната и тази на обществото.
Защото натискът е доста мощен и непрестанно се влияем от това какво ще кажат хората. Много елементарно съдим и доста елементарно одобряваме мнение, без да сме се осведомили задоволително. Това е едно от нещата, които доста ме тормозят – че прочитаме едно заглавие някъде и си вършим заключения и имаме мнение.
Като човек, който е снимал филми, знам какъв брой е друго това, което е пред камерата и това, което заобикаля камерата. А хората не виждат това, което е направено зад камерата, с цел да наподобяват нещата пред камерата по този метод. Да не приказваме пък, че след това те се трансформират и при монтажа. Затова постоянно давам образец с „ Ефекта на Кулешов “ (Лев Кулешов – руски режисьор, артист, теоретик на киното, б.а.). Това е внушението – един и същи човек с едно и също лице - в мига, в който пред него поставяш разнообразни неща, ти си мислиш, че той показва разнообразни страсти. Така че би трябвало да сме малко по-критични и по-любознателни, когато заемаме някаква позиция.
- Във кино лентата основните герои Ирина и Борис се връщат към детството. Ти с какво асоциираш детството си?
- Имам прелестни мемоари от това по какъв начин играехме в квартала, карахме колелета, строяхме си къщички в двора. Бяхме една банда хлапета и по през целия ден играехме на открито. През лятната почивка сред 2 и 4 часа следобяд трябваше да пазим тишина и в действителност тогава трябваше да учим. Баба ми, Бог да я елементарни, ме караше или да плагиатствам текстове от един алманах с диктовки или пък да вземам решение задания по математика. Но въпреки всичко ваканциите бяха чудни. Обичах да вървя и на морето – и на Южното, и на Северното Черноморие и да играя с доста деца.
- В „ Защото обичам неприятното време ” звучи прелестна българска рок и поп музика – „ Любовта, без която не можем “ на „ Тангра “, „ Моя обич “ на Богдана Карадочева, „ В някой час “ на Маргарита Хранова, “Един момент от парадайса “ на Веселин Маринов, както и песента на Владо Михайлов и група REWIND! „ Луд по теб “. Ти ли подбра музикалния декор и за какво се спря точно на тези песни?
- След като гледа мой късометражен филм, Борис Карадимчев ми сподели, че желае да напише музиката за първия ми пълнометражен план. За страдание, той си отиде от този свят, само че с помощта на щерка му Боряна Карадимчева музиката му звучи в нашия филм. В подбора на песните ми оказа помощ и Владо Трифонов, Бог да го елементарни. Той ми даде препоръки и лист с песни, написани от Борис Карадимчев, с цел да подбера. Седях и слушах песните и тези, които са определени сега, те са част от повествованието. „ Любовта, без която не можем “ беше песента, която сигурно желаех да звучи във кино лентата. За мен албумът на „ Тангра “ „ Нашият град “ е първият български албум, който имам умишлен спомен, че съм слушала. Вкъщи имахме тази плоча, тя стигна до мен и споменът ми е по какъв начин аз седнал съм и изучавам песните.
Много одобрявам въпросите, които задава Александър Петров с текста, който е написал за песента. Интересно е всеки да се замисли над думите. А и текстът е в унисон с това, което се опитваме да кажем – че всеки е друг, пътят на всеки е друг, и както пита при започване на кино лентата Иван Бърнев – „ Дали любовта, без която не можем, е една и съща за всички или всеки от нас има своя? “
На финала на „ Защото обичам неприятното време “ звучи българският вид на песента на Владо Михайлов и REWIND! „ Луд по теб “. В британската версия на кино лентата песента на Владо ще звучи на британски, а там пък българските песни ще са със надписи. Това е по концепция на Владо, с цел да може задграничният фен да усети текста. Иначе в кината в България ще звучи единствено българска музика.
- Яна, учила си постановка в Южна Корея. Доколко съгласно теб връзките и традициите в корейското общество трансформираха твоето усещане за света?
- Моята връзка с Корея е доста особена и необяснима. Още първия път, когато отидох там като екскурзиант и не знаех корейски, едно от първите неща, които научих беше, че в Корея корейците гледат корейско кино. И корейското кино побеждава в бокс офиса холивудски блокбастери. И аз си споделих: „ Искам и при нас да е по този начин. “ Тогава завършвах в Нов български университет и получих опция да аплайвам за стипендия и да продължа да изучавам в Южна Корея. Тя ме зарежда по един необикновен метод като място, като хора и просвета. Много одобрявам корейското кино – от техните мейнстрийм филми до фестивалното без значение кино. Имат ужасно стойностни сериали.
Шапка смъквам на южнокорейците, че от 90-те години до момента съумяха да трансфорат тяхната просвета в международен фактор. Наясно съм, че това са неща, които са обусловени от икономическото състояние там и от това по какъв начин е структуриран бизнесът. Демографски те са доста повече от нас. Но има някои неща, които можем да вземем за образец и да се опитаме да ги използван. Докато бях в Южна Корея, имах шанса да се срещна с чудесни хора, които ми помагаха във всяка крачка, която съм правила и да снима късометражните филми, които направих там. Беше страхотна школа.
Аз към този момент знаех корейски на някакво равнище, въпреки че сега съм надалеч от мисълта да кажа, че притежавам чудесно езика. Докато бях там, ходех на всеки вероятен фестивал и гледах по през целия ден корейско кино. Бях наясно каква е корейската актьорска игра – всеки език и всяка нация си има своите специфики. И да схванеш мелодиката на гласа дали звучи подправено, или не.
Да фотографирам пълнометражен филм в Корея несъмнено ще е ужасно предизвикателство, само че на драго сърце бих го направила. В днешно време, когато светът е толкоз наличен, за мен най-важното е да сме отворени към другите, към другите и да се опитваме да се опознаваме. Ако има нещо, на което ме научи престоят в Южна Корея е, че имаме разлики във връзка с просвета, обичаи, образование, само че главният блян на индивида да бъде благополучен и да сбъдва фантазиите си е годен за всички. В последна сметка всички сме хора.
Неда Спасова в кадър от кино лентата на брега на морето
- Смяташ ли, че азиатската просвета ти е повлияла при основаването на „ Защото обичам неприятното време ”? Във кино лентата ми направиха усещане дългите фрагменти с особена дълбочина, които евентуално са повлияни от корейското кино.
- За тази визия сме работили особено с оператора Младен Минев и с осветителя ни Никола Лиловски. Искахме да покажем и красивата ни татковина и когато филмът се прожектира на открито, чужденците да видят тази хубост.
- Сега, когато следва премиерата на кино лентата, допускам, че доста се вълнуваш - както ти, по този начин и целият екип. С какви страсти е обвързван за теб първият ти пълнометражен игрален филм?
- Щастлива съм, че ние сме един екип – хората пред и зад камерата. „ Защото обичам неприятното време “ е нашият филм. Затова най-после на кино лентата сложихме посвещение: „ На обичаните ни хора. “ Защото то е за всички нас – всеки от нас е изгубил хора, които са му близки, и в това време обичаните ни хора също са част от тези, с които би трябвало да се „ преборим “, с цел да променим нещо. С доста обич.
Целият екип нямаме самообладание да се срещнем с публиката – и Владо, и Неда, и Елени, и Боряна, и аз. Защото всички обичаме неприятното време. Надявам се хората да изпитат същата обнадежденост, когато гледат кино лентата ни и която ние имахме, до момента в който го правихме. Да имат същото хубаво възприятие, което и ние имахме, до момента в който го създавахме. Да не се опасяват от смяната. И да обичат и неприятното време.
Снимки: Личен списък
Ето и специфичните прожекции на кино лентата през март,
на които феновете може да се срещнат с екипа:
София филм фест - 16.03.2024, кино " Люмиер ", 18.00 ч.
София филм фест - 19.03.2024, Културен център „ G8 “, 16.00 ч.
Бургас - 24.03, Враца - 26.03, Пловдив - 29.03, Варна - 31.03
Съдбата или пък не, събира след 20 години героите на Неда Спасова (Ирина) и Владимир Михайлов (Борис) в крайморското градче, в което са прекарвали ваканциите си като деца. Сега обаче не е слънчево и горещо лято, а дъждовна и ветровита пролет. Прогнозите на синоптиците са за стихии. Ще намерят ли Ирина и Борис сили да примирят предишното и сегашното си, с цел да трансформират бъдещето си? Ще заобичат ли неприятното време и ще ги сближи ли то? И ще пламне ли сред Ирина и Борис искрата на любовта?
Сценарист и режисьор на кино лентата е Яна Лекарска, която приключва кинорежисура в Нов български университет, а по-късно – и в университета „ Чунг-анг “ в Сеул, Южна Корея. " Защото обичам неприятното време " е първият ѝ план от подобен мащаб в България, а корейското въздействие се усеща във визията на всеки кадър. Участник е в „ Берлинале талънтс – 2020 “, „ Сараево талънтс – 2018 “, „ Токио талънтс – 2017 “, „ Филм+ 2019 “ и други Режисьор е на филмите " Пробуждане ", " Като захарен памук ", " Намнам букньо ", " Ефектът на доминото ", " Ноември ще бъде май ", " Тук и в този момент ".
„ Защото обичам неприятното време “ ще се състезава в Международния конкурс на 28-ия София Филм Фест, който започва в средата на март. Екипът ще показа кино лентата и на специфични прожекции в страната.
Какво предизвика и въодушевява надарената режисьорка Яна Лекарска да напише сюжета за " Защото обичам неприятното време " и какви изненади крие неприятното време във кино лентата? Защо тя държи да снимат на българското Черноморие и за какво във кино лентата звучи българска музика? По какъв метод ориста я среща с актьорите от кино лентата и за какво написа функции особено за някои от тях? Как времето оказа помощ на екипа по време на фотосите през май и юни м.г.? И за какво неприятното време в действителност не е толкоз неприятно нещо? Яна Лекарска разкри пред Lupa.bg забавни елементи от основаването на " Защото обичам неприятното време " - от построяването на сюжетните линии в сюжета, през избора на актьорите и музиката до фотосите на Южното Черноморие.
Неда Спасова, Яна Лекарска, Боряна Пунчева и Владимир Михайлов по време на фотосите на " Защото обичам неприятното време "
- Яна, какво те предизвика да напишеш сюжета за „ Защото обичам неприятното време? “
- „ Защото обичам неприятното време ” е продължение и надграждане на предходните ми късометражни филми. Още от най-първия - „ Пробуждане ”, който снимах, до момента в който учех в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров в Нов български университет, се пробвам да се занимавам с тематики, които са близки на всеки човек – за изборите, които вършим в живота, от какво се влияем, когато вършим избор, за това дали имаме опция да променим нещо, дали пътят ни е предначертан. Във филмите ми тези тематики са придружени и с доза комизъм. Затова първият ми пълнометражен игрален филм пристигна някак си естествено и продължих да се занимавам с тези въпроси.
Забелязала съм, че когато сядаме с другари да си приказваме, в един миг постоянно стигаме до тези тематики и все някой споделя: „ Аз съм на толкоз години, не съм направил това или това. “
Всеки носи в себе си нещо, което му тежи – един ще каже, че не се е оженил, различен ще каже, че няма деца, трети - че не работи това, което желае, четвърти - че не живее там, където желае. И по този начин изниква въпросът: „ Не е ли късно да направиш това, което искаш или за което мечтаеш? ” Не, не е късно! Винаги можеш да промениш нещо и да направиш някаква крачка.
Второ, какво значи късно? Кой задава тези рамки? Аман от хора, които ни споделят какво да вършим. Не бива да взимаме решения единствено, тъй като хората са споделили по този начин. Всяко нещо, което е по-различно, го виждаме и е доста мъчно да си по-различен. Веднага изпъкваш. А действително, като се замислим, ние в действителност сме разнообразни – една орис с друга не е идентична.
Режисьорката дружно с оператора на " Защото обичам неприятното време " Младен Минев
- Кога написа сюжета и какви тематики те вълнуваха, до момента в който създаваше историята и изграждаше характера на героите във кино лентата?
- Разработих в началото сюжета за пълнометражен филм през 2018 година и кандидатствахме в Националния кино център за развиване на концепция. Спечелихме от първия път и с помощта на тази поддръжка имахме един трамплин, който да ни даде убеденост, че този план не вълнува единствено мен, продуцента ни Калин Калинов и хората, с които сме споделяли концепцията, само че и по-широк кръг от хора. Тогава към този момент започнах да създавам сюжета по-подробно като обособени сюжетни линии. Имаше доста неща, които се трансформираха.
Когато се срещнах с Боряна Пунчева, тя ми направи толкоз мощно усещане, че желаех Боряна да играе в моя филм. Затова трансформирах някои неща в облика на героинята девойка Теменуга, тъй че да паснат на гения на самата Боряна Пунчева.
Този облик беше заложен в сюжета, само че по този начин, както беше написан до този миг, не ме удовлетворяваше. И когато се срещнах с Боряна, той изкристализира какъв би трябвало да бъде и какво тя ще успее по най-хубав метод да пресъздаде. За мен никой различен не би могъл да изиграе тази роля по метода, по който Боряна го направи.
Неда, Яна и Владо заобичаха неприятното време
- С какво те впечатлиха Неда Спасова и Владимир Михайлов и какво по-специално видя в тях като артисти, тъй че да ги поканиш за основните функции на Ирина и Борис?
- За функциите на Ирина и Борис нямаше кастинг. Много имам вяра на чувството си. За мен Неда и Владо бяха точните хора. Преди това ги бях гледала, бях слушала и техни изявленията, слушала съм и музиката на Владо и някак си последователно в съзнанието ми изкристализира, че това са те. И в един миг просто им дадох сюжета и ги поканих.
- Лесно ли ги убеди да вземат участие?
- Нямаше потребност от увещание. На Владо му дадох сюжета, откакто завършиха фотосите на различен български игрален филм - алегория, в който аз бях част от продуцентската група - „ Оста на живота ” на режисьора Атанас Христосков. През цялото време на снимачния развой аз трябваше да си мълча, тъй като не беше редно да споделям на Владо, че съм го избрала, до момента в който снима различен филм. След като свършиха фотосите и приключихме уговорките към „ Оста на живота ”, аз отидох при Владо и му споделих: „ Владе, желая да ти дам да прочетеш един сюжет ”. Той го прочете, обади ми се и попита: „ Ти от кое място знаеш, че аз приказвам френски и от кое място знаеш, че аз мога да рисувам? ”
В сюжета има няколко съвпадения с биографията на Владо. Това обаче не е било преднамерено и аз в действителност не знаех, че той приказва френски и че е рисувал. Не знаех и че родителите му са зъболекари, а родителите на неговия воин Борис също са зъболекари. И си помислих, че по този начин е трябвало да се случи. Беше готино. Парчетата от пъзела просто се подредиха. Аз се пробвам да оставям нещата да се случват.
Владо ме попита коя актриса ще играе Ирина, аз му споделих, че желая да е Неда Спасова и го помолих да ми даде неин телефон. Той доста се зарадва, че съм се спряла на нея и сподели: „ Да, супер. ” Най-хубавото беше, че и двамата попитаха дали съм сигурна, че желая точно те да играят и даже предложиха: „ Дай да създадем проби. ”
Но аз бях безусловно сигурна в Неда и във Владо и им споделих: „ Вярвам, че сте вие. ” В нито един миг не съм съжалявала за избора си. И съм им доста признателна за всичко.
- Как се спря на Елени Декидис, на Иван Бърнев и на Веселин Ранков – и тях ли авансово видя в облиците на твоите герои?
- С Елени се познаваме още от 2018 година, когато се върнах от Корея. При Елени още от самото началото потегли да се написа ролята като за нея. Освен че сме приятелки, аз доста желаех да работим дружно. Тя има неповторимо лъчение и наличие пред камерата. Щастлива съм, че всеки от екипа е навръх мястото си. Когато разработвах облика на Разказвача си представях Иван Бърнев. Аз съм обожател на Иван Бърнев и на брачната половинка му Маргита Гошева още от гимназията. Обожавах да вървя да ги виждам, до момента в който играеха в НАТФИЗ.
Първият ми късометражен филм от Корея “Като захарен памук ” беше селектиран за конкурсната стратегия за български късометражен филм на София филм фест. С Маргита се запознахме на закриването на фестивала. Тя пристигна при мен и ме попита дали аз съм Яна Лекарска и по-късно извика Иван Бърнев и двамата споделиха, че са фенове на моя късометражен филм. Но аз им споделих: “Не, не, аз съм ваш обожател. ” Обожавам ги и двамата, те са страхотни хора и страхотни експерти и бленувам да имам опция да работя в един миг и с Маргита. Благодарна съм и на Веселин Ранков, че одобри ролята на бохема Димо. Веселин съчетава и излъчва хем топлота, хем непоклатимост. Той съумява да съобщи и мекотата, и твърдостта на облика.
- Къде край морето снимахте кино лентата? Май много валя, до момента в който снимахте през късната пролет предходната година.
- Времето беше с нас. Когато трябваше да вали – валеше, когато не трябваше – не валеше.
Времето беше с нас, споделя с усмивка режисьорът и сценарист на " Защото обичам неприятното време " Яна Лекарска
- Тоест и в дословен, и в метафоричен смисъл обичате неприятното време, другояче в случай че не валеше трябваше да употребявате водоноска.
- Имаме някои подиуми, в които сме употребявали специфична дъждовална система. Макар да снимахме подиуми с дъжд, от време на време за нас беше по-добре да не вали, с цел да можем да направляваме нещата и тогава използвахме дъждовалната система. Но другояче, да, валя ни много дъжд.
Аз доста обичам българското Черноморие и доста ми се искаше да покажем неговата хубост. Местата към Варвара, Ахтопол, Синеморец, на плажа “Перла ” край Приморско са свързани значително с образованието ми в Нов български университет. Там ходехме на процедура и по тази причина познавам част от региона.
Екипът на кино лентата снима край Синеморец
- Тези места са и доста символни за българското кино. Там в предишното са снимани доста стойностни български филми.
- Да, и ние неслучайно също снимахме там. В “Защото обичам неприятното време ” има леки препратки към български филми от предишното. Ние с цел да сме това, което сме, стъпваме на това, което са създали създателите преди нас. И е хубаво да има някаква последователност. Например, сцената със свещите в “Защото обичам неприятното време ” е въодушевена от прелестния филм “Отклонение ”.
Владимир Михайлов и Неда Спасова влизат в облиците на Борис и Ирина - другари, които не са се срещали от 20 години, а в този момент инцидентно се озовават едновременно в малко крайморско градче, където са прекарвали летата си дружно като деца. Ще пламне ли искрата на любовта сред тях?
- Във вашия филм има и симпатична задявка с “Дами канят ”, в който взе участие и Боряна Пунчева.
- Да, това е търсено. Ясно е, че задграничната аудитория няма да усети тези елементи, само че “Защото обичам неприятното време ” е юридически за българската аудитория. За нас, за целия екип е извънредно значимо хората да влязат в киното и да им е хубаво и да им се стопли душата. И да си кажат, че в този живот има и хубави неща.
- Във кино лентата в действителност има доста слънце и оптимизъм и доста положителни послания.
- Това е концепцията ми във всички филми до момента. Идеята за това, че животът е подобен, какъвто е. Да, има доста тежки моменти, всеки от нас е минал или минава през тях. Въпросът е по някакъв метод да се опитаме да забележим хубавото, да погледнем напред и нещо да ни зареди по някакъв метод. Заради това ми се искаше да опиша такава история. Определено не декларирам: “Животът е единствено прелестен ” и не виждам на него през розови очила. Знам, че има хора с доста тежка орис и всички знаем какво се случва сега по света, само че това е филм за всеки от нас. Това е филм, в който ми се желае да си кажем, че от всяко нещо можеш да видиш и хубавото.
Всичко, което се случва в живота по някакъв метод ти носи нещо и въпросът е да използваш това нещо градивно. Затова и филмът носи името “Защото обичам неприятното време ”. Осъзнах закачката с престъпния разказ на Богомил Райнов, едвам откакто се бях спряла на това заглавие. Да, окей, вали, студено е, киша е, само че това е ситуацията, а след това изгрява слънце. Но пък за някои хора с избрани специалности слънцето и хубавото време не им изнася. Както във всичко хубаво някой може да откри нещо неприятно, по този начин и противоположното. Това е и концепцията на кино лентата и заглавието – да се опитаме да потърсим светлинката, хубавото, сантименталното в живота.
- Морето също е доста мощен знак - работи пречистващо и зареждащо.
- Морето за мен като метафора е доста мощно с това, че водата е в едно непрекъснато придвижване и в непрекъснато неспокойствие, тъкмо както и е животът ни. Времето тече, ти не може да го спреш и няма секунда със секунда, която да е идентична. Така че да се наслаждаваш на всичко, което те заобикаля.
- Както е споделил Хераклит: „ Всичко тече, всичко се трансформира “ и „ Човек в никакъв случай не стъпва два пъти в една и съща река, тъй като реката към този момент не е същата и индивидът към този момент не е същият. “
- Точно това е и нашата концепция. Затова дано да се радваме на живота и да се движим напред. С другари постоянно си приказваме какъв брой е мъчно да се движиш напред. Влезеш ли в едно русло е доста мъчно да се покатериш през ръба му. Изисква се в действителност доста мощ. Това е другата тематика в нашия филм – да успееш да преодолееш личната си вътрешна опозиция от смяната. Знаем какъв брой плашеща е смяната. Хората споделят „ По-добре познатото зло “, което обаче е извънредно и е неверно като мислене. Само тъй като смяната ни плаши. Но дано се замислим, че зад ъгъла може да ни чака нещо хубаво.
Трябва да съберем сили, в случай че желаеме нещо, да успеем да преодолеем и личната си опозиция против смяната и тази на обществото.
Защото натискът е доста мощен и непрестанно се влияем от това какво ще кажат хората. Много елементарно съдим и доста елементарно одобряваме мнение, без да сме се осведомили задоволително. Това е едно от нещата, които доста ме тормозят – че прочитаме едно заглавие някъде и си вършим заключения и имаме мнение.
Като човек, който е снимал филми, знам какъв брой е друго това, което е пред камерата и това, което заобикаля камерата. А хората не виждат това, което е направено зад камерата, с цел да наподобяват нещата пред камерата по този метод. Да не приказваме пък, че след това те се трансформират и при монтажа. Затова постоянно давам образец с „ Ефекта на Кулешов “ (Лев Кулешов – руски режисьор, артист, теоретик на киното, б.а.). Това е внушението – един и същи човек с едно и също лице - в мига, в който пред него поставяш разнообразни неща, ти си мислиш, че той показва разнообразни страсти. Така че би трябвало да сме малко по-критични и по-любознателни, когато заемаме някаква позиция.
- Във кино лентата основните герои Ирина и Борис се връщат към детството. Ти с какво асоциираш детството си?
- Имам прелестни мемоари от това по какъв начин играехме в квартала, карахме колелета, строяхме си къщички в двора. Бяхме една банда хлапета и по през целия ден играехме на открито. През лятната почивка сред 2 и 4 часа следобяд трябваше да пазим тишина и в действителност тогава трябваше да учим. Баба ми, Бог да я елементарни, ме караше или да плагиатствам текстове от един алманах с диктовки или пък да вземам решение задания по математика. Но въпреки всичко ваканциите бяха чудни. Обичах да вървя и на морето – и на Южното, и на Северното Черноморие и да играя с доста деца.
- В „ Защото обичам неприятното време ” звучи прелестна българска рок и поп музика – „ Любовта, без която не можем “ на „ Тангра “, „ Моя обич “ на Богдана Карадочева, „ В някой час “ на Маргарита Хранова, “Един момент от парадайса “ на Веселин Маринов, както и песента на Владо Михайлов и група REWIND! „ Луд по теб “. Ти ли подбра музикалния декор и за какво се спря точно на тези песни?
- След като гледа мой късометражен филм, Борис Карадимчев ми сподели, че желае да напише музиката за първия ми пълнометражен план. За страдание, той си отиде от този свят, само че с помощта на щерка му Боряна Карадимчева музиката му звучи в нашия филм. В подбора на песните ми оказа помощ и Владо Трифонов, Бог да го елементарни. Той ми даде препоръки и лист с песни, написани от Борис Карадимчев, с цел да подбера. Седях и слушах песните и тези, които са определени сега, те са част от повествованието. „ Любовта, без която не можем “ беше песента, която сигурно желаех да звучи във кино лентата. За мен албумът на „ Тангра “ „ Нашият град “ е първият български албум, който имам умишлен спомен, че съм слушала. Вкъщи имахме тази плоча, тя стигна до мен и споменът ми е по какъв начин аз седнал съм и изучавам песните.
Много одобрявам въпросите, които задава Александър Петров с текста, който е написал за песента. Интересно е всеки да се замисли над думите. А и текстът е в унисон с това, което се опитваме да кажем – че всеки е друг, пътят на всеки е друг, и както пита при започване на кино лентата Иван Бърнев – „ Дали любовта, без която не можем, е една и съща за всички или всеки от нас има своя? “
На финала на „ Защото обичам неприятното време “ звучи българският вид на песента на Владо Михайлов и REWIND! „ Луд по теб “. В британската версия на кино лентата песента на Владо ще звучи на британски, а там пък българските песни ще са със надписи. Това е по концепция на Владо, с цел да може задграничният фен да усети текста. Иначе в кината в България ще звучи единствено българска музика.
- Яна, учила си постановка в Южна Корея. Доколко съгласно теб връзките и традициите в корейското общество трансформираха твоето усещане за света?
- Моята връзка с Корея е доста особена и необяснима. Още първия път, когато отидох там като екскурзиант и не знаех корейски, едно от първите неща, които научих беше, че в Корея корейците гледат корейско кино. И корейското кино побеждава в бокс офиса холивудски блокбастери. И аз си споделих: „ Искам и при нас да е по този начин. “ Тогава завършвах в Нов български университет и получих опция да аплайвам за стипендия и да продължа да изучавам в Южна Корея. Тя ме зарежда по един необикновен метод като място, като хора и просвета. Много одобрявам корейското кино – от техните мейнстрийм филми до фестивалното без значение кино. Имат ужасно стойностни сериали.
Шапка смъквам на южнокорейците, че от 90-те години до момента съумяха да трансфорат тяхната просвета в международен фактор. Наясно съм, че това са неща, които са обусловени от икономическото състояние там и от това по какъв начин е структуриран бизнесът. Демографски те са доста повече от нас. Но има някои неща, които можем да вземем за образец и да се опитаме да ги използван. Докато бях в Южна Корея, имах шанса да се срещна с чудесни хора, които ми помагаха във всяка крачка, която съм правила и да снима късометражните филми, които направих там. Беше страхотна школа.
Аз към този момент знаех корейски на някакво равнище, въпреки че сега съм надалеч от мисълта да кажа, че притежавам чудесно езика. Докато бях там, ходех на всеки вероятен фестивал и гледах по през целия ден корейско кино. Бях наясно каква е корейската актьорска игра – всеки език и всяка нация си има своите специфики. И да схванеш мелодиката на гласа дали звучи подправено, или не.
Да фотографирам пълнометражен филм в Корея несъмнено ще е ужасно предизвикателство, само че на драго сърце бих го направила. В днешно време, когато светът е толкоз наличен, за мен най-важното е да сме отворени към другите, към другите и да се опитваме да се опознаваме. Ако има нещо, на което ме научи престоят в Южна Корея е, че имаме разлики във връзка с просвета, обичаи, образование, само че главният блян на индивида да бъде благополучен и да сбъдва фантазиите си е годен за всички. В последна сметка всички сме хора.
Неда Спасова в кадър от кино лентата на брега на морето
- Смяташ ли, че азиатската просвета ти е повлияла при основаването на „ Защото обичам неприятното време ”? Във кино лентата ми направиха усещане дългите фрагменти с особена дълбочина, които евентуално са повлияни от корейското кино.
- За тази визия сме работили особено с оператора Младен Минев и с осветителя ни Никола Лиловски. Искахме да покажем и красивата ни татковина и когато филмът се прожектира на открито, чужденците да видят тази хубост.
- Сега, когато следва премиерата на кино лентата, допускам, че доста се вълнуваш - както ти, по този начин и целият екип. С какви страсти е обвързван за теб първият ти пълнометражен игрален филм?
- Щастлива съм, че ние сме един екип – хората пред и зад камерата. „ Защото обичам неприятното време “ е нашият филм. Затова най-после на кино лентата сложихме посвещение: „ На обичаните ни хора. “ Защото то е за всички нас – всеки от нас е изгубил хора, които са му близки, и в това време обичаните ни хора също са част от тези, с които би трябвало да се „ преборим “, с цел да променим нещо. С доста обич.
Целият екип нямаме самообладание да се срещнем с публиката – и Владо, и Неда, и Елени, и Боряна, и аз. Защото всички обичаме неприятното време. Надявам се хората да изпитат същата обнадежденост, когато гледат кино лентата ни и която ние имахме, до момента в който го правихме. Да имат същото хубаво възприятие, което и ние имахме, до момента в който го създавахме. Да не се опасяват от смяната. И да обичат и неприятното време.
Снимки: Личен списък
Ето и специфичните прожекции на кино лентата през март,
на които феновете може да се срещнат с екипа:
София филм фест - 16.03.2024, кино " Люмиер ", 18.00 ч.
София филм фест - 19.03.2024, Културен център „ G8 “, 16.00 ч.
Бургас - 24.03, Враца - 26.03, Пловдив - 29.03, Варна - 31.03
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ