Отбелязваме 110 години от рождението на големия немски диригент Херберт фон Караян
Дебютът на Караян е на 17 декември 1928 година с концерт на студенти от класа по диригентство на Вундерер. Само месец по-късно, на 22 януари 1929 година, идва и формалната премиера на диригента с оркестъра на Моцартеума, която води до предложение от шефа на Градския спектакъл в Улм и скоро Караян към този момент е основен диригент там до 1934 година Веднага по-късно заема същия пост в Аахен, където година по-късно, е назначен и за общоприет музикален шеф – най-младия на този пост в Германия.
В този много сполучлив интервал Херберт декор Караян слага началото на огромната си кариера. Дебютира във Виенската и Берлинската филхармония, както и в държавните опери в двата града. През 1938 година, след зрелище на „ Тристан и Изолда ” в Берлин, музикалната рецензия приказва за „ Чудото Караян ”. Малко по-късно е подписан първият му контракт с Дойче Грамофон и осъществен първият запис за компанията. През 1940 година, в Берлин, Караян дирижира операта „ Електра ” от Рихард Щраус в наличието на създателя.
Година преди да стане основен диригент на Виенския симфоничен оркестър, е и първата му среща с хора на виенското Общество на приятелите на музиката. На идната година той към този момент е негов живописен шеф, а на по-следващата е назначен пожизнено на тази служба.
Преломният миг в живота и кариерата на Херберт декор Караян идва през 1955 година – той наследява легендата Вилхелм Фуртвенглер като основен диригент на Берлинската филхармония. И още веднъж година по-късно към този момент длъжността му е пожизнена.
В края на 1956 година Караян е назначен за живописен шеф на Виенската държавна опера. Осемте години и 236-те спектакъла, които дирижира на този пост се считат за златна ера в историята й. Въпреки че като диригент Караян печели аплодисменти, неговите промени като шеф не се одобряват еднопосочно. Основният проблем са многочислените гостувания на италиански артисти, които Караян урежда с помощта на контракта си с Миланската Скала за продан на актьори. Това обаче довежда до изпълняването на оперите на Верди и Пучини на автентичен език, а не на немски, както е било всекидневно по това време. Поставя „ Бохеми ” на Пучини с Мирела Френи и Джани Раймонди, „ Трубадур ” на Верди с Франко Корели, Еторе Бастианини, Джулиета Симионато и Леонтин Прайс. Освен италианската опера значима част от репертоара му е Рихар Вагнер – „ Нюрнбергските майстори артисти ”, „ Танхойзер ”, „ Тристан и Изолда ”, тетралогията „ Пръстенът на Нибелунгите ” – той работи по тях освен като диригент, само че и като режисьор.
През своята 60-годишна кариера – от дебюта му на 22 януари 1929 година в Залцбург до последния му концерт на 23 април 1989 година отново там – Херберт декор Караян се изкачва на подиума в концертни зали и оперни театри по целия свят към 3300 пъти!
Караян посвещава 51 години на звукозаписа. За това време е осъществил над 900 публични регистрации. Той постоянно се е вълнувал от най-новите аудио и видео технологии. Голяма част от репертоара му се състои от неведнъж записвани творби през разнообразни години, следвайки развиването на техниката. Интересно е, че Караян е един от моторите за въвеждането на компактдиска в звукозаписа, което фактически прави гражданска война. На 15 април 1981 година този толкоз известен през днешния ден притежател е показан на необятната аудитория за първи път. Това става на конференция по време на Великденския фестивал в Залцбург от президента на SONY - Акио Морита, и самия Караян, който предната година прави първия си цифров запис – операта “Вълшебната флейта ” от Моцарт.
Караян е един от дребното диригенти с очебийно отношение към образната част на оперния театър. Той нееднократно е поставял оперни представления и като режисьор. Разбира се бързо се изкушава и стартира да прави и видео записи. Още през 1965 година стартира производството на редица филмирани концерти и опери за компанията Unitel. Самият той е режисьор на някои от заглавията, а в някои от филмите е и статист. Във филмовата версия на “Кармен ” той играе контрабандист, а в “Палячи ” с Райна Кабаиванска е част от публиката на разигралата се Комедия дел‘арте.
Дългата поредност от видео записи е скъп опит в киното за Караян. През тези години той има опция да работи с велики хора от света на Седмото изкуство, като Франко Дзефирели – режисьорът с голям принос във филмирането на опери.
През втората половина на 60-те години Караян работи и с един от майсторите на Film noir, френския режисьор Анри-Жорж Клузо. Двамата основават поредност от филмирани концерти и включват подготовки, беседи със студенти и изявленията. Продукцията е предзначена за телевизионни серии под името „ Изкуството да дирижираш ”. Поредицата е трябвало да се състои от 13 епизода, само че за жалост са снимани единствено пет. Сред тях обаче са Петият концерт за цигулка и оркестър на Моцарт с Йехуди Менухин и Виенските симфоници от 1965 година, Пета симфония на Бетовен и Девета на Дворжак с Берлинската филхармония, снимани през 1966 година и Вердиевият Реквием с оркестъра и хора на Миланската Скала и солистите Леонтин Прайс, Фиоренца Косото, Лучано Павароти и Николай Гяуров, сниман в Милано през 1967 година
В тези години Караян работи със театралния дизайнер Гюнтер Шнайдер-Симсен, който от 1962 година е негов съветник по всевъзможни въпроси по отношение на театралния дизайн и оператора Енрст Вилд, който работи в тясно съдействие с маестрото от 1967 година
Херберт декор Караян оставя своя отпечатък и в България. В продължение на десетилетия той работи със световноизвестните ни артисти Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Маргарита Лилова и, несъмнено, една от огромните му вдъхновения – Анна-Томова Синтова. Осъществява блестящи постановки и концерти с хора на Софийската опера. Работил е и с Борис Христов, Люба Велич, Елена Николай, Димитър Узунов. Незабравимият музикант Емил Чакъров е бил негов помощник.
На 8 април ще чуете записи на „ Коронационна меса ” в До мажор от Волфганг Амадеус Моцарт. Караян дирижира Берлинската филхармония, Виенското певческо сдружение и солистите Анна Томова-Синтова, Агнес Балтса, Крен Вернер и Жозе Ван Дам и запис на „ Миса Солемнис ” в Ре мажор, опус 123 от Лудвиг ван Бетовен. Изпълняват Елизабет Шварцкопф, Криста Лудвиг, Николай Геда, Никола Закария и хор и оркестър на Лондонската филхармония.
На 15 април „ Музикалните вечери ” още веднъж ще са отдадени на диригента и по-специално на работата му с Берлинските и Виенските симфоници.
В този много сполучлив интервал Херберт декор Караян слага началото на огромната си кариера. Дебютира във Виенската и Берлинската филхармония, както и в държавните опери в двата града. През 1938 година, след зрелище на „ Тристан и Изолда ” в Берлин, музикалната рецензия приказва за „ Чудото Караян ”. Малко по-късно е подписан първият му контракт с Дойче Грамофон и осъществен първият запис за компанията. През 1940 година, в Берлин, Караян дирижира операта „ Електра ” от Рихард Щраус в наличието на създателя.
Година преди да стане основен диригент на Виенския симфоничен оркестър, е и първата му среща с хора на виенското Общество на приятелите на музиката. На идната година той към този момент е негов живописен шеф, а на по-следващата е назначен пожизнено на тази служба.
Преломният миг в живота и кариерата на Херберт декор Караян идва през 1955 година – той наследява легендата Вилхелм Фуртвенглер като основен диригент на Берлинската филхармония. И още веднъж година по-късно към този момент длъжността му е пожизнена.
В края на 1956 година Караян е назначен за живописен шеф на Виенската държавна опера. Осемте години и 236-те спектакъла, които дирижира на този пост се считат за златна ера в историята й. Въпреки че като диригент Караян печели аплодисменти, неговите промени като шеф не се одобряват еднопосочно. Основният проблем са многочислените гостувания на италиански артисти, които Караян урежда с помощта на контракта си с Миланската Скала за продан на актьори. Това обаче довежда до изпълняването на оперите на Верди и Пучини на автентичен език, а не на немски, както е било всекидневно по това време. Поставя „ Бохеми ” на Пучини с Мирела Френи и Джани Раймонди, „ Трубадур ” на Верди с Франко Корели, Еторе Бастианини, Джулиета Симионато и Леонтин Прайс. Освен италианската опера значима част от репертоара му е Рихар Вагнер – „ Нюрнбергските майстори артисти ”, „ Танхойзер ”, „ Тристан и Изолда ”, тетралогията „ Пръстенът на Нибелунгите ” – той работи по тях освен като диригент, само че и като режисьор.
През своята 60-годишна кариера – от дебюта му на 22 януари 1929 година в Залцбург до последния му концерт на 23 април 1989 година отново там – Херберт декор Караян се изкачва на подиума в концертни зали и оперни театри по целия свят към 3300 пъти!
Караян посвещава 51 години на звукозаписа. За това време е осъществил над 900 публични регистрации. Той постоянно се е вълнувал от най-новите аудио и видео технологии. Голяма част от репертоара му се състои от неведнъж записвани творби през разнообразни години, следвайки развиването на техниката. Интересно е, че Караян е един от моторите за въвеждането на компактдиска в звукозаписа, което фактически прави гражданска война. На 15 април 1981 година този толкоз известен през днешния ден притежател е показан на необятната аудитория за първи път. Това става на конференция по време на Великденския фестивал в Залцбург от президента на SONY - Акио Морита, и самия Караян, който предната година прави първия си цифров запис – операта “Вълшебната флейта ” от Моцарт.
Караян е един от дребното диригенти с очебийно отношение към образната част на оперния театър. Той нееднократно е поставял оперни представления и като режисьор. Разбира се бързо се изкушава и стартира да прави и видео записи. Още през 1965 година стартира производството на редица филмирани концерти и опери за компанията Unitel. Самият той е режисьор на някои от заглавията, а в някои от филмите е и статист. Във филмовата версия на “Кармен ” той играе контрабандист, а в “Палячи ” с Райна Кабаиванска е част от публиката на разигралата се Комедия дел‘арте.
Дългата поредност от видео записи е скъп опит в киното за Караян. През тези години той има опция да работи с велики хора от света на Седмото изкуство, като Франко Дзефирели – режисьорът с голям принос във филмирането на опери.
През втората половина на 60-те години Караян работи и с един от майсторите на Film noir, френския режисьор Анри-Жорж Клузо. Двамата основават поредност от филмирани концерти и включват подготовки, беседи със студенти и изявленията. Продукцията е предзначена за телевизионни серии под името „ Изкуството да дирижираш ”. Поредицата е трябвало да се състои от 13 епизода, само че за жалост са снимани единствено пет. Сред тях обаче са Петият концерт за цигулка и оркестър на Моцарт с Йехуди Менухин и Виенските симфоници от 1965 година, Пета симфония на Бетовен и Девета на Дворжак с Берлинската филхармония, снимани през 1966 година и Вердиевият Реквием с оркестъра и хора на Миланската Скала и солистите Леонтин Прайс, Фиоренца Косото, Лучано Павароти и Николай Гяуров, сниман в Милано през 1967 година
В тези години Караян работи със театралния дизайнер Гюнтер Шнайдер-Симсен, който от 1962 година е негов съветник по всевъзможни въпроси по отношение на театралния дизайн и оператора Енрст Вилд, който работи в тясно съдействие с маестрото от 1967 година
Херберт декор Караян оставя своя отпечатък и в България. В продължение на десетилетия той работи със световноизвестните ни артисти Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Маргарита Лилова и, несъмнено, една от огромните му вдъхновения – Анна-Томова Синтова. Осъществява блестящи постановки и концерти с хора на Софийската опера. Работил е и с Борис Христов, Люба Велич, Елена Николай, Димитър Узунов. Незабравимият музикант Емил Чакъров е бил негов помощник.
На 8 април ще чуете записи на „ Коронационна меса ” в До мажор от Волфганг Амадеус Моцарт. Караян дирижира Берлинската филхармония, Виенското певческо сдружение и солистите Анна Томова-Синтова, Агнес Балтса, Крен Вернер и Жозе Ван Дам и запис на „ Миса Солемнис ” в Ре мажор, опус 123 от Лудвиг ван Бетовен. Изпълняват Елизабет Шварцкопф, Криста Лудвиг, Николай Геда, Никола Закария и хор и оркестър на Лондонската филхармония.
На 15 април „ Музикалните вечери ” още веднъж ще са отдадени на диригента и по-специално на работата му с Берлинските и Виенските симфоници.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ