Дебора: Страх ме е да излизам, но не искам животът ми да приключи
Дебора Михайлова,момичето, което беше брутално насилено от тогавашния си другар Георги Георгиев, тялото ѝ беше рязано с макетен нож, а косата ѝ – обръсната, споделя за преживения смут. Тя е за последна година в учебно заведение, следва ѝ бал. В студиото на Дебора показа, че съучениците ѝ са компактно до неявъпреки многочислените погледи, които я пронизват. „ Посрещнаха ме с усмивка. Броихме до 12. Казват, че без мен няма да отидат на абитуриентски бал ”, прибавя дванадесетокласничката.
Не крие, че се опасява да излиза, само че го прави, тъй като не желае животът ѝ да завърши. Интензивно почнала след началото на образователната година. Дотогава споделя, че не е ходила даже до магазина. Причината – комбинация от боязън и стеснение от погледите на минувачите. „ Получавам фотоси, които са потресаващи ”. Така Дебора Михайлова разяснява многочислените сигнали от други дами, станали жертва на принуждение, които стигат до нея. Казва, че събира сили да отговори на някои.
Дебора показа още, че поддръжката на цяла България откакто беше измъчвана, а упрекнат за това ебившият ѝ другар, била непредвидена за нея, само че ѝ дала сили. „ Преди това се усещах по никакъв начин. Стоях и гледах в една точка ”, спомня си ученичката. „ Познах нападателя си. Не се познавам от малко време с него и няма по какъв начин да се обърка индивидът - глас, походка. Бяхме се уговорили да се забележим и го чаках у дома. До последния миг имахме връзка ”, сподели още тя. По думите ѝ връзката им била от 3-4 месеца, само че се познавали от година.
Георги ѝ правил забележки за облеклото, удрял ѝ плесници всеки ден.
Новата експертиза за Дебора откри две междинни телесни повреди.
„ Звънна, сподели „ Аз съм ” и надлежно аз отворих входната врата. Бях оставила отворено. Отношенията ни бяха напълно елементарни. Видях маскиран мъж – целия в черно с маска и ръкавици ”, спомня си Дебора. Оправяла си косата в нейната стая. „ Усмихна ми се и замахна към мен. Беше неговата усмивка ”, изрично е младото момиче. Следващите ѝ мемоари са по какъв начин чака кола за спешна помощ и съседката си.Все още не се знае какъв брой време е била в безсъзнание. Чувала е единствено звука на машинката за подкастряне, само че не усещала болежка. „ Видях какво се е случило с мен, когато чаках колата за спешна помощ – висящи меса. Бях в потрес ", добавя Дебора Михайлова. Казва, че до ден-днешен ѝ се вие свят, гади ѝ се и я боли главата. Оттогава е свалила 10-12 кг, тъй като над месец се е хранила единствено със сламка.
Белезите са по бедрата, гърдите, по гърба и няколко по лицето. Има обиден нерви на пръст на ръката, за което следва физиотерапия. „ Огромна свирепост. Не наподобява на човешко създание да го аргументи на друго такова ”, безапелационен е юристът на пострадалата Слав Даскалов. По думите му това не е демонстрация на гняв, а плод на системност, граничеща със садизъм.
Дебора споделя, че въпросът, който непрекъснато е задавала на лекарите, до момента в който обработвали раните ѝ, е дали ще почине. „ Казаха ми, че вършат всичко допустимо, с цел да съм жива ”, споделя момичето.
Първите белези на принуждение почнали още първоначално със „ напълно естествени забележки ”, твърди потърпевшата. Георги ѝ правил забележки за облеклото – да не носи клинове и блузи с по-големи деколтета, а тя се съобразявала, с цел да няма кавги.„ Мислех, че всичко ще отмине ”, признава Дебора. 2-3 седмици преди бруталното нахлуване той я хванал за гърлото, а на нея ѝ причерняло. След това приятелят ѝ я пуснал и споделил „ Спокойно, няма да умреш. Знам какво върша ”.
Момичето знаело, че Георги Георгиев в миналото е бил женен, а все още на връзката им към този момент е бил разведен. „ Ако знаех, че е женен, нямаше да се занимавам с него ”, безапелационна е пострадалата. Правило ѝ усещане, че не излизат дружно, само че не му обърнала задоволително внимание. Георгиев не е търсил нито Дебора, нито родителите ѝ след насилието, което изживяла.
Към днешна дата най-вече я нараняват злостните мнения в интернет по неин адрес. Част от тяхгласят, че тя е леко и платено момиче. Най-големият боязън пък е дали ще може да има свои деца поради медикаментите, които пие.Дебора прикани девойки, които изживяват сходни на нейните премеждия, да споделят с родителите си и да не мълчат.
Не крие, че се опасява да излиза, само че го прави, тъй като не желае животът ѝ да завърши. Интензивно почнала след началото на образователната година. Дотогава споделя, че не е ходила даже до магазина. Причината – комбинация от боязън и стеснение от погледите на минувачите. „ Получавам фотоси, които са потресаващи ”. Така Дебора Михайлова разяснява многочислените сигнали от други дами, станали жертва на принуждение, които стигат до нея. Казва, че събира сили да отговори на някои.
Дебора показа още, че поддръжката на цяла България откакто беше измъчвана, а упрекнат за това ебившият ѝ другар, била непредвидена за нея, само че ѝ дала сили. „ Преди това се усещах по никакъв начин. Стоях и гледах в една точка ”, спомня си ученичката. „ Познах нападателя си. Не се познавам от малко време с него и няма по какъв начин да се обърка индивидът - глас, походка. Бяхме се уговорили да се забележим и го чаках у дома. До последния миг имахме връзка ”, сподели още тя. По думите ѝ връзката им била от 3-4 месеца, само че се познавали от година.
Георги ѝ правил забележки за облеклото, удрял ѝ плесници всеки ден.
Новата експертиза за Дебора откри две междинни телесни повреди.
„ Звънна, сподели „ Аз съм ” и надлежно аз отворих входната врата. Бях оставила отворено. Отношенията ни бяха напълно елементарни. Видях маскиран мъж – целия в черно с маска и ръкавици ”, спомня си Дебора. Оправяла си косата в нейната стая. „ Усмихна ми се и замахна към мен. Беше неговата усмивка ”, изрично е младото момиче. Следващите ѝ мемоари са по какъв начин чака кола за спешна помощ и съседката си.Все още не се знае какъв брой време е била в безсъзнание. Чувала е единствено звука на машинката за подкастряне, само че не усещала болежка. „ Видях какво се е случило с мен, когато чаках колата за спешна помощ – висящи меса. Бях в потрес ", добавя Дебора Михайлова. Казва, че до ден-днешен ѝ се вие свят, гади ѝ се и я боли главата. Оттогава е свалила 10-12 кг, тъй като над месец се е хранила единствено със сламка.
Белезите са по бедрата, гърдите, по гърба и няколко по лицето. Има обиден нерви на пръст на ръката, за което следва физиотерапия. „ Огромна свирепост. Не наподобява на човешко създание да го аргументи на друго такова ”, безапелационен е юристът на пострадалата Слав Даскалов. По думите му това не е демонстрация на гняв, а плод на системност, граничеща със садизъм.
Дебора споделя, че въпросът, който непрекъснато е задавала на лекарите, до момента в който обработвали раните ѝ, е дали ще почине. „ Казаха ми, че вършат всичко допустимо, с цел да съм жива ”, споделя момичето.
Първите белези на принуждение почнали още първоначално със „ напълно естествени забележки ”, твърди потърпевшата. Георги ѝ правил забележки за облеклото – да не носи клинове и блузи с по-големи деколтета, а тя се съобразявала, с цел да няма кавги.„ Мислех, че всичко ще отмине ”, признава Дебора. 2-3 седмици преди бруталното нахлуване той я хванал за гърлото, а на нея ѝ причерняло. След това приятелят ѝ я пуснал и споделил „ Спокойно, няма да умреш. Знам какво върша ”.
Момичето знаело, че Георги Георгиев в миналото е бил женен, а все още на връзката им към този момент е бил разведен. „ Ако знаех, че е женен, нямаше да се занимавам с него ”, безапелационна е пострадалата. Правило ѝ усещане, че не излизат дружно, само че не му обърнала задоволително внимание. Георгиев не е търсил нито Дебора, нито родителите ѝ след насилието, което изживяла.
Към днешна дата най-вече я нараняват злостните мнения в интернет по неин адрес. Част от тяхгласят, че тя е леко и платено момиче. Най-големият боязън пък е дали ще може да има свои деца поради медикаментите, които пие.Дебора прикани девойки, които изживяват сходни на нейните премеждия, да споделят с родителите си и да не мълчат.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ