Дебне ли ни продоволствена криза? Какво се случва на пазара

Дебне ли ни продоволствена рецесия? Какво се случва на пазара с храната на българите? Как в изискванията на обвързаностите, които имаме в границите на Европейски Съюз, можем да произвеждаме сами храните си? Какво ще се промени щом БАБХ излезе от земеделското министерство и към този момент ще е към Министерски съвет? Нужна ли е промяна на ДФЗ, през който минават големи парични потоци и това бе обект на поредност от сканадали през годините? Разговарям с Красимир Кумчев, аграрни производител, агроексперт и съветник. Той бе номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи над 40 години на полето.



Още доскоро повече от две години аз сигнализирах, че при избрани условия, е допустима продоволствена рецесия у нас и по тази причина държавното управление би трябвало да вземе съответни ограничения. Почти нищо не бе направено и към днешна дата ето, че това е тематика номер 1 освен у нас, а и в света.

Продоволствената сигурност, на която и да е страна, е основна част от националната й сигурност.

За разлика от други първични материали като газ, нефт и други, каквито у нас няма, имаме златна земя, която може да изхранва 60 млн. души население, съгласно изчислунията на западни икономисти още преди 80 години, но не я използваме вярно. В момента сме стигнали до там, че не можем да изхранваме даже 6 млн.души, колкото е нашето население. Това е закононарушение, съгласно мен. Не е обикновено да не можем да си осигурим личната продоволствена самостоятелност, в случай, че това е едно от дребното неща, които зависят единствено от нас и от никой различен.



Затруднен съм да отлича, който и да е от екипите на земеделското министерство през 30-те години обратно. Така и не видях на хоризонта в ръководството на този струкуроопределящ бранш нито един началник, който да обезпечи благоприятни условия за експорт на наша продукция, нито какъвто и да е позитивен прогрес в региона.

Можеше да не е по този начин. Преди 9 години патентовах методика за самостоятелно разпределние на дотациите в селското стопанство, политиците знаят за нея, утвърждават я, само че не я ползват. Разговарял съм с представители от всички политически партии у нас, както и с доста началници в министерствата.

Философията на моята методика е да ограничи кражбите и корупцията в селското стопанство.

Засега не виждам индикация за превъзмогването на пороците в целокупност в нашата стопанска система – продължава да се работи на парче, запушват се пробойни, само че се отварят други, дават се пари на порции и се дават обещание права и привилегии на тези производители, които спорадично се подвигат на митинги. Потушава се публичното напрежение, където възникне и по този начин си я караме към този момент над 30 години. А аз, както споделят моите другари, съм като един Дон Кихот и се боря с вятърни мелници. Но не мога да обществено да не споделям своята визия за развиване на селското ни стопанство. Тя е плод на познания и опит, насъбрани през 40-годишната ми активност в земеделския бранш. Какво? Да я държа за себе си ли? Затова споделям, не спирам да приказвам, те чуват, само че не вършат нищо.



Мантрата на ръководещите у нас през изтеклите над 30 години постоянно е, че сме членове на Европейски Съюз и действаме в границите на тези обвързаности. Това е порочно мислене, вижте какво се случи с така наречен „ зелена договорка ” и по какъв начин тя тихомълком отива в историята.

Чудесно е, че сме в Европейски Съюз, че сме в толкоз огромен пазар, но по какъв начин употребяваме опциите му?! Ние нямаме с какво да храним народа си, та камо ли да търгуваме. Когато има заплаха народът ти да остане гладен, а ти да казваш „ Ама ние сме в Европейски Съюз и би трябвало да съблюдаваме квоти ”, това е съвършена нелепост, съгласно мен. Не може да си гол, необут и гладен и да се оправдаваш със съюза. Ако преразказвам един класик: нашите хора не правят нищо, но са щастливи.

Пак ще се върна към методиката, за която доскоро загатнах, тъй като към този момент съм податлив в действителност да имам вяра, че не я одобряват, тъй като тя не позволява обири. Ако политиците ни имат нещо по-добро от нея, което да докара до прекъсване на кражбите и увеличение на българската продукция, то дано да го покажат и приложат.
Няма такава.
Това е видно тъй като тя е патентована преди 9 години, а още няма никакъв прогрес в тази тенденция.
И още веднъж дублирам, когато има заплаха от апетит, е глупава теза да се повтаря, че ние ще произвеждаме единствено това, което ни дефинира съюза.

До края на тази година БАБХ няма да бъде преструктурирана, съгласно мен. Към организацията има един отдел по фитосанитарен надзор и е характерен единствено за земеделските култури, за пръскането им против вредители и заболявания. Аз персонално не виждам къде и по какъв начин този отдел отвън Министерството на земеделието може да съществува. Голяма част от производителите не са агрономи и на тях им е нужна информация от способени хора.

Както и да се реформира ДФЗ, в случай че не се одобри методика, каквато аз предложих, то е невероятно да се спрат кражбите и злоупотребите. Моята концепция е субсидирането да е % /35%/ на основата на създадена и продадена продукция. Каква е логиката производителят да не бъде оставен самичък да реши в какво да влага, а би трябвало да се пущат десетки ограничения, да се накичат на клона едни консултантски компании, които нищо не отбират от земеделие, но могат да пишат планове и част от ресурсите да бъдат изядени!?

Кой различен с изключение на съответният аграрни производител знае през 2022 година неговото стопанство от какво тъкмо има потребност и в какво да влага?! Никой различен.

Трябва да бъдат затворени вратите за обири в селското стопанство. На хората, които произвеждаме храна, ни е нужна сигурна среда.