,fit(1920:897)&format=webp)
Бакшишът се превръща в спасителен пояс за ресторантьорския бизнес
Дебатът за културата на бакшишите в Съединени американски щати от дълго време не е оригиналност и непрестанно се разгаря в обществените мрежи, изключително с вайръл изявления на сервитьори, недоволни, че клиентите не са им оставили задоволително.
Дали обаче този възходящ напън за бакшиши, и то великодушни, към този момент се популяризира по целия свят?
Според Лилиан Прайс от Филаделфия даването на бакшиш в Съединени американски щати е „ отвън надзор “. „ Може просто да си вземеш нещо за у дома и от теб се чака да оставиш бакшиш “, споделя тя пред BBC, като прецизира, че дава 15% бакшиш в заведения за хранене с обслужване на маса.
Политиката от 15% бакшиш в ресторант наподобява великодушна за доста хора, само че в някои градове в Съединени американски щати може да докара до хладна реакция от сервитьорите. В Ню Йорк, Бостън, Лос Анджелис и Чикаго към този момент по-често се чакат 20%.
За Кейт Сантос, сервитьорка, която работи в Sanger Hall, бар в Куинс, Ню Йорк, бакшишите са основна част от приходите ѝ.
„ Сервитьорите в Ню Йорк печелят 11 $ на час, тъй че в действителност си изкарвам заплатата от бакшишите. Ако хората не дават бакшиш, за мен е неприятен ден. В Ню Йорк има неписано предписание, че се дава най-малко 20% и в случай че е по-малко, това е извънредно “, счита тя.
Докато културата на бакшишите е надълбоко вкоренена в Съединени американски щати, на 2000 благи оттова, в Исландия, тя е исторически непозната. Но нещата се трансформират, основно заради забележителния растеж на броя на американските туристи.
През 2010 година 50 810 американци са посетили Исландия, съгласно публични данни на страната. Миналата година тази цифра е скочила до 660 114, а доста от тях оставят непринудено бакшиши.
Говорителка на профсъюза „ Ефлинг “, вторият по величина в Исландия, споделя, че в следствие редица заведения за хранене са почнали да питат клиентите дали желаят да прибавят бакшиш в сметката си, което обаче нервира локалните хора.
„ Даването на бакшиш не е всекидневно в Исландия, тъй като от дълго време съществува необятен публичен консенсус, че работодателите са виновни за изплащането на почтени заплати на личния състав си.
Въпреки това, туристите от Съединени американски щати дават бакшиш като нещо всекидневно, както и туристите от други места. Освен това, някои терминали за заплащане към този момент са програмирани по този начин, че да подканват клиентите да оставят бакшиш.
Като цяло, самите исландци се нервират, когато това се случи, защото не считат за рационално да заплащат спомагателна такса върху към този момент високите цени, когато да вземем за пример си купуват напитка в бар “.
Подобна е обстановката в Мексико Сити, където локалните упрекват американските туристи за разрастването на културата на бакшишите.
В Обединеното кралство се следи наклонност към по-високи такси за обслужване в заведенията за хранене, споделя консултантът по храни и питиета Лиза Харис.
„ Наблюдаваме леко нарастване от 12,5% на 15% “, споделя тя. „ Разходите за живот се покачват във всички сфери, тъй че не е изненада, че има инфлация при бакшишите. “
Харис споделя, че това нарастване се следи по-често в заведенията за хранене от високия ценови сегмент, и го преглежда като метод да се заплаща повече на личния състав, без да се усилват заплатите.
„ Тъй като бакшишите отиват непосредствено при личния състав, е евентуално заведенията за хранене да ги употребяват като метод да усилят заплатите, без да поемат разноските. Британският бранш на хотелиерството и ресторантьорството е в рецесия, като притежателите на заведения за хранене са притиснати от Данък добавена стойност, увеличената минимална заплата, обществените осигуровки и по-високите сметки за храна и комунални услуги. Да не приказваме, че хората все по-рядко се хранят на открито. Затова не е изненада, че притежателите се обръщат към бакшишите като метод да балансират счетоводните си книги “.
Като професор по потребителско държание и маркетинг в Корнелския университет в щата Ню Йорк и създател на книгата „ Психология на бакшиша “, Майкъл Лин споделя, че увеличението на бакшишите в международен мащаб се дължи на терминалите за цифрови заплащания, които все по-често подканват клиента да добави бакшиш.
Броят на кафенетата и заведенията за хранене във Англия, които в този момент питат клиентите дали желаят да прибавят бакшиш, се е нараснал със 78% от 2022 до 2024 година, оповестява за BBC SumUp, производител на четци за карти.
В Съединени американски щати бакшишите са от жизненоважно значение за сервитьорите, защото федералните закони за минимална работна заплата, датиращи от 1938 година, дефинират по-ниско ниво за тези, които получават бакшиши.
Днес, до момента в който федералната минимална работна заплата е 7,25 $ на час, за чиновниците, които получават бакшиши, тя спада до едвам 2,13 $ на час. Така че, въпреки щатите да имат правото да одобряват закони за по-високо възнаграждение на ресторантьорския личен състав, бакшишите се преглеждат от американското държавно управление като съществена и предстояща част от приходите на чиновниците.
Сервитьорите са съгласни с това и някои се оплакват, в случай че считат, че не са получили задоволително великодушен бакшиш.
През декември предходната година американското списание Newsweek цитира обява на консуматор в Thread, който оповестява, че сервитьорка оставила записка на сметката му с обръщение „ Да се научиш да дава бакшиш. Не е моя работа да те прислугвам БЕЗПЛАТНО “.
Публикацията към този момент е забелязана от 4,5 милиона души.
В обособен пост в X през ноември сервитьорка, за която се твърди, че е от Ню Йорк, се оплаква, че от маса от четирима души, похарчили 3000 $, е получила единствено 200 $, или 6,7%.
Бакшишите са толкоз гореща тематика в Съединени американски щати, че по време на президентските избори през 2024 година както Доналд Тръмп, по този начин и Камала Харис дадоха обещание да понижат налога, който сервитьорите и другите, разчитащи на бакшиши, би трябвало да заплащат. В резултат през юли предходната година Тръмп подписа нов закон, който разрешава на квалифицирания личен състав да приспада до 25 000 $, равняващи се на бакшишите, получени през съответната година, от годишния си федерален налог върху приходите.
„ Като сервитьор ти осигуряваш пространството, създаваш атмосферата. Имаме доста задания, грижим се всички да са удовлетворени, доливаме напитките –много старания, които хората не правят оценка “, споделя сервитьорката Сантос.
Но би ли предпочела питейните заведения и заведенията за хранене в Съединени американски щати да усилят заплатите, с цел да се понижи потребността от бакшиши?
„ Харесвам системата такава, каквато е. Ако на открито вали сняг, би било потребно да имаш постоянна заплата, защото хората не желаят да излизат, само че когато пристигна лятото, това се компенсира. “ Тя прибавя, че понякога получава големи бакшиши. „ Веднъж получих бакшиш от 100 $ за сметка от 70. Това е в действителност хубаво и в никакъв случай не знаеш по кое време може да се случи. “
Дали обаче този възходящ напън за бакшиши, и то великодушни, към този момент се популяризира по целия свят?
Според Лилиан Прайс от Филаделфия даването на бакшиш в Съединени американски щати е „ отвън надзор “. „ Може просто да си вземеш нещо за у дома и от теб се чака да оставиш бакшиш “, споделя тя пред BBC, като прецизира, че дава 15% бакшиш в заведения за хранене с обслужване на маса.
Политиката от 15% бакшиш в ресторант наподобява великодушна за доста хора, само че в някои градове в Съединени американски щати може да докара до хладна реакция от сервитьорите. В Ню Йорк, Бостън, Лос Анджелис и Чикаго към този момент по-често се чакат 20%.
За Кейт Сантос, сервитьорка, която работи в Sanger Hall, бар в Куинс, Ню Йорк, бакшишите са основна част от приходите ѝ.
„ Сервитьорите в Ню Йорк печелят 11 $ на час, тъй че в действителност си изкарвам заплатата от бакшишите. Ако хората не дават бакшиш, за мен е неприятен ден. В Ню Йорк има неписано предписание, че се дава най-малко 20% и в случай че е по-малко, това е извънредно “, счита тя.
Докато културата на бакшишите е надълбоко вкоренена в Съединени американски щати, на 2000 благи оттова, в Исландия, тя е исторически непозната. Но нещата се трансформират, основно заради забележителния растеж на броя на американските туристи.
През 2010 година 50 810 американци са посетили Исландия, съгласно публични данни на страната. Миналата година тази цифра е скочила до 660 114, а доста от тях оставят непринудено бакшиши.
Говорителка на профсъюза „ Ефлинг “, вторият по величина в Исландия, споделя, че в следствие редица заведения за хранене са почнали да питат клиентите дали желаят да прибавят бакшиш в сметката си, което обаче нервира локалните хора.
„ Даването на бакшиш не е всекидневно в Исландия, тъй като от дълго време съществува необятен публичен консенсус, че работодателите са виновни за изплащането на почтени заплати на личния състав си.
Въпреки това, туристите от Съединени американски щати дават бакшиш като нещо всекидневно, както и туристите от други места. Освен това, някои терминали за заплащане към този момент са програмирани по този начин, че да подканват клиентите да оставят бакшиш.
Като цяло, самите исландци се нервират, когато това се случи, защото не считат за рационално да заплащат спомагателна такса върху към този момент високите цени, когато да вземем за пример си купуват напитка в бар “.
Подобна е обстановката в Мексико Сити, където локалните упрекват американските туристи за разрастването на културата на бакшишите.
В Обединеното кралство се следи наклонност към по-високи такси за обслужване в заведенията за хранене, споделя консултантът по храни и питиета Лиза Харис.
„ Наблюдаваме леко нарастване от 12,5% на 15% “, споделя тя. „ Разходите за живот се покачват във всички сфери, тъй че не е изненада, че има инфлация при бакшишите. “
Харис споделя, че това нарастване се следи по-често в заведенията за хранене от високия ценови сегмент, и го преглежда като метод да се заплаща повече на личния състав, без да се усилват заплатите.
„ Тъй като бакшишите отиват непосредствено при личния състав, е евентуално заведенията за хранене да ги употребяват като метод да усилят заплатите, без да поемат разноските. Британският бранш на хотелиерството и ресторантьорството е в рецесия, като притежателите на заведения за хранене са притиснати от Данък добавена стойност, увеличената минимална заплата, обществените осигуровки и по-високите сметки за храна и комунални услуги. Да не приказваме, че хората все по-рядко се хранят на открито. Затова не е изненада, че притежателите се обръщат към бакшишите като метод да балансират счетоводните си книги “.
Като професор по потребителско държание и маркетинг в Корнелския университет в щата Ню Йорк и създател на книгата „ Психология на бакшиша “, Майкъл Лин споделя, че увеличението на бакшишите в международен мащаб се дължи на терминалите за цифрови заплащания, които все по-често подканват клиента да добави бакшиш.
Броят на кафенетата и заведенията за хранене във Англия, които в този момент питат клиентите дали желаят да прибавят бакшиш, се е нараснал със 78% от 2022 до 2024 година, оповестява за BBC SumUp, производител на четци за карти.
В Съединени американски щати бакшишите са от жизненоважно значение за сервитьорите, защото федералните закони за минимална работна заплата, датиращи от 1938 година, дефинират по-ниско ниво за тези, които получават бакшиши.
Днес, до момента в който федералната минимална работна заплата е 7,25 $ на час, за чиновниците, които получават бакшиши, тя спада до едвам 2,13 $ на час. Така че, въпреки щатите да имат правото да одобряват закони за по-високо възнаграждение на ресторантьорския личен състав, бакшишите се преглеждат от американското държавно управление като съществена и предстояща част от приходите на чиновниците.
Сервитьорите са съгласни с това и някои се оплакват, в случай че считат, че не са получили задоволително великодушен бакшиш.
През декември предходната година американското списание Newsweek цитира обява на консуматор в Thread, който оповестява, че сервитьорка оставила записка на сметката му с обръщение „ Да се научиш да дава бакшиш. Не е моя работа да те прислугвам БЕЗПЛАТНО “.
Публикацията към този момент е забелязана от 4,5 милиона души.
В обособен пост в X през ноември сервитьорка, за която се твърди, че е от Ню Йорк, се оплаква, че от маса от четирима души, похарчили 3000 $, е получила единствено 200 $, или 6,7%.
Бакшишите са толкоз гореща тематика в Съединени американски щати, че по време на президентските избори през 2024 година както Доналд Тръмп, по този начин и Камала Харис дадоха обещание да понижат налога, който сервитьорите и другите, разчитащи на бакшиши, би трябвало да заплащат. В резултат през юли предходната година Тръмп подписа нов закон, който разрешава на квалифицирания личен състав да приспада до 25 000 $, равняващи се на бакшишите, получени през съответната година, от годишния си федерален налог върху приходите.
„ Като сервитьор ти осигуряваш пространството, създаваш атмосферата. Имаме доста задания, грижим се всички да са удовлетворени, доливаме напитките –много старания, които хората не правят оценка “, споделя сервитьорката Сантос.
Но би ли предпочела питейните заведения и заведенията за хранене в Съединени американски щати да усилят заплатите, с цел да се понижи потребността от бакшиши?
„ Харесвам системата такава, каквато е. Ако на открито вали сняг, би било потребно да имаш постоянна заплата, защото хората не желаят да излизат, само че когато пристигна лятото, това се компенсира. “ Тя прибавя, че понякога получава големи бакшиши. „ Веднъж получих бакшиш от 100 $ за сметка от 70. Това е в действителност хубаво и в никакъв случай не знаеш по кое време може да се случи. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ