Дебатът за АЕЦ „Белене“ на практика не е спирал. След

...
Дебатът за АЕЦ „Белене“ на практика не е спирал. След
Коментари Харесай

Най-големият риск за проекта АЕЦ „Белене“ е политическият


Дебатът за АЕЦ „ Белене “ на процедура не е спирал. След отчетът на Българска академия на науките в този момент към този момент е налице и отчетът, направен от Виенският интернационален център за Ядрена подготвеност, направен по искане на „ Булатом “. В представянето си пред депутатите от комисията по енергетика към
Народното събрание, научният началник проф. Д-р Холгер Рогнер, отчитайки обстоятелството за съществуване на оборудването за АЕЦ „ Белене “ обърна внимание на рисковете пред плана и на опциите за реализирането му предвид на разбора на тези опасности.

Докладът на Виенския институт за Ядрена подготвеност, показан от проф. Д-р Хюлгер Рогнер преглежда четири разновидността за бъдещето на плана от преобразяване на оборудването в скрап до създаване на централата или като българска, или като взаимно дружество с непознат вложител. Като евентуална опция се преглежда и продажбата на 100 % от плана. В случая обаче от значително значение е вярно формулиране на отговорностите на страната по контролиране на сигурността и отговорността на страната по интернационалните отговорности които България има като оператор на нуклеарни уреди на своя територия.

Ключова рекомендация към българското държавно управление е съществено да преразгледа своята „ позиция за безучастие “ във връзка с бъдещето на плана Белене. В международен мащаб не съществува казус, в който нуклеарни планове да са се изпълнявали без присъединяване на страната.

Рискове

Няма нулев риск за нуклеарни планове, само че АЕЦ " Белене " е с доста невисок риск спрямо всички останали сходни планове в Европа Това обявиха както проф. доктор Рогнер, по този начин и техническият началник проф. Д-р Янко Янев.

В представянето си пред депутатите те изложиха структурата на рисковете и експертна оценка за тях. Към евентуалните опасности от финансов и пазарен темперамент са прегледани евентуалните вътрешно политическите и геополитически опасности.

Проф. доктор Рогнер разяснява, че за разлика от други планове, при този за Белене на процедура не са налице: регулаторен риск, риск от недопроектирани е лицензиране на плана, риск от липса на референтен блок, както и опасности свързани с публичната и районна толерантност.
Въз основа на разбора на рисковете може да се изготви тактика за ръководството им, вследствие на което планът може да бъде удължен и сполучливо приключен, като надлежно ще донесе както енергийни, по този начин и екологични изгоди за страната, означи от своя страна проф.д-р Янко Янев.
Най-голямата опасност за плана е политическият риск. Колкото повече време минава, толкоз повече пораства и финансовият риск, тъй като сега планът може да получи " привлекателно финансиране ". Най-голямата загуба за страната е да не прави нищо, означиха още двамата професори.
Експертите обърнаха внимание, че България има готови фрагменти, което е спомагателен плюс за плана, а в частност и за развиването на нуклеарната енергетика. Турция да вземем за пример, макар че строи нуклеарна мощ няма такива фрагменти, ще ги има след повече от 10 години, обясниха те и приканиха ръководещите да стартират обзор на съществуващите до момента разрешителни по плана, да изготвят досие и да започват представянето му пред вложители.

Според показания отчет, при взимане на решение да не се строи АЕЦ „ Белене “ са вероятни три разновидността: пласиране на оборудването като скрап, даване против възнаграждение на оборудването на различен съветски план и отсрочване на решението.

В случай, че се вземе решение за това, оборудването да се трансформира в скрап, НЕК ще би трябвало да откри способен „ търговец на скрап “ и да продаде всичко на площадката. Приходите ще са незначителни – сред 2 – 3 цента на кг, уточни проф. Рогнер. На процедура възвръщаемостта ще е някъде от порядъка до 30%. Макар и малко евентуален този риск съществува, означи той.

При разновидността продажба на оборудването, българската страна ще би трябвало да има единодушието на „ Росатом “ за потреблението му на различен план. Това реакторно съоръжение е особено проектирано и създадено за площадката на АЕЦ „ Белене “ и монтажът по друг план и на друга площадка изисква удостоверение от Главния архитект и Производителя на оборудването. Приходите също се правят оценка на много по-ниски от към този момент платените от страната ни, означи професорът.

Този вид е извънредно значим и апропо би следвало да бъде регистриран и от управлението на компанията „ Нови мощности “, която дава отговор за построяването на 7-ми блок на АЕЦ „ Козлодуй “ и което упорства за даване на това съоръжение точно за нова мощ на козлодуйската площадка. В отчета да вземем за пример, се обръща особено внимание на тази алтернатива. В нея се показва, че тя ще отнеме най-малко още 5 години. В случая, с изключение на нуждата от в допълнение предпазване за този интервал остава още веднъж нуждата от единодушие на производителя на оборудването.

Вариантът „ Никакво решение “ е най-лошият, считат създателите на отчета, визирайки всички финансови и политически опасности от продължение на неопределеността в това число и за бъдещото потребление на оборудването. Въпросът с потреблението на оборудването обаче не може да трае постоянно, предизвестяват създателите на отчета.

Продължение на строителството

Въз основа на резултатите от оценка на рисковете създателите на отчета разпознават четири разновидността за продължение на плана за АЕЦ „ Белене “ - без строителство, 100% български план, партньорство с непознат вложител и 100 % приватизация.

Едната от опциите е дострояване на централата като 100 % българска благосъстоятелност, като тя засяга две благоприятни условия – строителство на площадката на Белене или вероятно строителство на площадка в съседство на Козлодуй.

Един от жизнеспособните разновидности е дострояване на централата като 100 % благосъстоятелност на българската страна (т.е. НЕК или друга българска организация). Това, съгласно създателите на отчета ще изисква БЕХ да сътвори нова компания, която да е притежател т.е. Оператор.
НЕК ще би трябвало да трансферира площадката, оборудването и всички други активи на тази
компания.

Според проф. Рогнер рисковете от реализиране на този вид са умерени, доколкото годишните разноски по време на строителството надвишават 2 милиарда евро, което се прави оценка като изцяло във опциите на страната. Останалите опасности са “умерени” и могат при добра тактика за ръководство да бъдат минимизирани.

Довършването на централата с частен инвеститор(и) (вътрешен и/или чуждестранен) е прелъстителен вид за довеждане докрай на плана АЕЦ „ Белене “, изясни още проф. Рогнер. В отчета, е маркирано, че този метод е тестван през 2008 година и по-късно без триумф, заради външно въздействие, финансова неустановеност и публичен напън след повредата в АЕЦ „ Фукушима “. Предполага се страната да бъде миноритарен притежател, вземайки под внимание настоящите разноски и бъдещите планове.

Авторите на отчета означават, че за осъществяване на този вид държавното управление би трябвало да извърши най-малко 10 условия.

Приватизацията ( продажба на плана, оборудването и др.) е последния вероятен вид за дотъкмяване на плана АЕЦ „ Белене “, означават още създателите на отчета. Както изясни проф. Рогнер, в идеалния случай това значи продажба на наличните активи на задграничен вложител (със или без тръжна процедура) и оставяне в неговите ръце на всички съществуващи от това опасности

Макар на пръв взор този вид да наподобява прелъстителен от позиция на бъдещи задължения на страната той може да има известни правни последствия, някои от които може да изискват изменение на Закона за мирното потребление на атомната сила и други детайли на българското законодателство за присъединяване в нуклеарни конвенции и други съглашения.

Довършването на централата с външен вложител и присъединяване на страната по скица ВОOТ е най-подходящия вид, при който се лимитира финансовия риск и се резервира направената до тук инвестиция, считат проф. Янко Янев. В самият отчет е маркирано, че се смята за рационално НЕК да резервира опцията си за назад изкупуване в бъдеще.

Общият риск за сходен вид е сдържан и значително се носи от външния вложител. Позитивите от плана обаче ще остават за притежателя на плана ( гаранция на доставките, разполагаемост, награди за излъчвания и др.).
Изборът на сътрудник изисква надлежно да се обърне внимание на вътрешния политически риск и геополитическият риск при избора на сътрудник.

От стратегическа позиция най-добре би било планът да се довърши като 100% български, при което всички позитиви остават за страната. Този вид изисква цялостен политически консенсус и интензивно интернационално показване на плана за ограничение на вътрешно политически и евентуален геополитически риск. Финансовият риск може да се ръководи при добре подбрани условия на кредитиране, заключава още показаният отчет.

100% продажба на плана и изграждане на АЕЦ от външен вложител на българска територия е вероятен, само че комплициран вид за осъществяване на първо място от политическа, правна и регулаторна позиция. В сегашния миг евентуални реализатори могат да бъдат Русия или вероятно Китай в случай че последният реши, че е в положение да осъществя ВОО нуклеарен план с ВВЕР технология на непозната територия. Русия е единствения снабдител на нуклеарно съоръжение за ВВЕР реактори и по едно и също време ВОО вложител по плана Акую в Турция. Подобна реализация в България може би е допустима, само че мъчно реализуема от позиция на политическия и геополитически риск и не на последно място от условието
за обезпечени цени в средносрочен проект, заключават създателите на отчета.

Министърът на енергетиката, Теменужка Петкова, която участва по покана на народните представители на част от представянето на отчета, означи, че държавното управление е готово за спор по въпроса за АЕЦ „ Белене “- Готови сме този спор да започва отсам, от комисията по енергетика. Такива решения би трябвало да се вземат с консенсус и да са устойчиви, означи Петкова.

По думите й счетоводно към този момент е направено обособяване на пасивите от активите на АЕЦ „ Белене “. „ Разполагаме с цялата информация. Когато стане ясно в каква посока ще вървим, оттук насетне правенето на компанията е най-лесната част. Регистрирането на компанията е най-малкият проблем. По-важно е какво ще решим “, изясни Петкова.

Пълният вид на Доклада за АЕЦ " Белене " може да бъде прочетен на страницата на Булатом - http://www.bulatom-bg.org/

Източник: 3e-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР