Спор разтърсва образователната система: Училищните дворове – крепости или обществени пространства?
Дебат за достъпа до учебните дворове раздели обществеността в България. Синдикат „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ упорства за опазване на строгия надзор, до момента в който общините търсят метод за отваряне на пространствата за спорт и игри отвън образователно време. Министерството на образованието и науката (МОН) приканва за уравновесен метод, гарантиращ както сигурността, по този начин и изгодите за общността.
Синдикат „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ се опълчва напълно на свободното отваряне на учебни дворове. Те пледират за предпазен статут на учебните заведения, с контролиран достъп. Тази позиция се основава на европейски стандарт, където 95% от дворовете са заключени. Целта е запазване на сигурността на учениците и запазване на инфраструктурата.
Д-р Юлиан Петров, ръководител на „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “: „ Синдикат „ Образование “, българските учители, българските шефове считат, че би трябвало да заприличаме на европейските стандарти във връзка с защита от една страна на учебните дворове и въпреки това в действителност на запазване на това, което се гради за учениците. Т.е. практиката в Европа, която изследвахме е, че в 95% от страните учебните дворове са заключени, имат огради, които не са алегорични, а мъчно биха могли да бъдат прескочени. “
От своя страна, Столична община поддържа тезата за повече публични пространства за децата. Десислава Желязкова, шеф на Дирекция „ Образование “, акцентира потребността от потребление на дворовете след образователни часове. Според нея, дворовете не трябва да се затварят изцяло, само че при избрани условия и часови диапазони. Общината желае да влага средства, трансформирайки дворовете в квартални центрове за спорт и отдих.
Десислава Желязкова, шеф на Дирекция „ Образование “ към Столична община: „ Нашата позиция сигурно е, че учебните дворове не би трябвало да бъдат затваряни, само че при избрани условия и в избран времеви интервал. И апропо това учебно заведение е един доста добър образец. Точно в този регион дълго време районният кмет плащаше защитата в учебните заведения, като осигуряваше през събота и неделя до 18.00 часа вечерта, сред 10.00 и 18.00, дворовете да бъдат отворени. “
МОН показва, че над 51 милиона лв. са вложени за 2024-2025 година в спортни уреди. Министерството акцентира, че учебните дворове са част от просветителната среда. Безопасността на учениците е главен приоритет. Достъпът на външни лица по време на образователния развой би трябвало да се управлява прецизно. Извън образователни часове, дворовете са скъп публичен запас за локалните общности.
Необходимо е да се откри уравновесен метод. Той би трябвало да предотвратява унищожаването на материалната база и да не генерира спомагателни разноски. Режимът за достъп е в компетентността на учебните заведения или общините. Важно е да има съглашения сред община и учебно заведение, които ясно да дефинират отговорностите за защита, разчистване и ремонт.
На 25 ноември 2025 година Столична община разгласи стартирането на пилотен план. Той ще отвори учебни дворове в няколко квартала. Предвидени са наложителна защита и следен достъп отвън образователно време. Първоначално ще бъдат включени 10 учебни заведения в София. Тази самодейност цели да обезпечи повече благоприятни условия за спорт и игри на децата.
Министерството на образованието и науката ще организира работна среща на 27 ноември. На нея ще участват представители на синдикати, общини и наставнически препоръки. Целта е разискване на дефинитивни насоки за режима на достъп до учебните дворове. Това демонстрира сериозното отношение към казуса и търсенето на консенсусно решение.
В европейски страни като Германия, Франция и Англия, учебните дворове са физически оградени. Достъпът е строго контролиран. Обикновено те се отварят единствено за проведени действия или с предварителна резервация. Тази процедура акцентира интернационалните стандарти за сигурност.
В България има към 2 500 общински учебни заведения. Над 70% от тях са в огромни градове. Там достъпът до публични спортни и рекреационни площи е стеснен. Според данни на МОН, през 2024-2025 година са актуализирани над 400 нови спортни площадки в учебни дворове. Това е част от национална стратегия за възстановяване на просветителната инфраструктура.
Родителски препоръки в софийски учебни заведения упорстват за по-голяма еластичност. Те виждат отворените дворове като опция за спорт и социализация на децата. Особено значимо е това в региони с липса на паркове. Неправителствени организации „ Градска среда “ подлага на критика прехвърлянето на отговорността върху учебните заведения. Те приканват общините да влагат в създаване на обособени спортни и детски площадки. Дебатът продължава, търсейки оптимално решение за всички заинтригувани страни.
