Денят на народните будители е
ДДнес в България се отбелязва Денят на националните будители. Празникът е отдаден на будителите, книжовниците, просветителите, борци за национално избавление и всички тези, които са запазили и не престават да съхраняват духовните полезности през вековете. Те са хората, които ни учат от това по какъв начин да обичаме и пазим родината и националните си полезности, до това по какъв начин да използваме знанието и историята.
За първи път този празник се отбелязва на събор в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е чествал денят на Свети Иван Рилски. Първоначалната цел на честването е да се популяризира делото на Иван Рилски, братята Кирил и Методий, Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и всички съдействали за развиването на българските полезности и просвета. Днес 1-ви ноември е в чест на всички просветители и будители, продължаващи да популяризират културното наследството. В знак на почитание и благодарност, в доста градове и села се кръщават улици, читалища и учебни заведения с имената на будителите.
Първи ноември става непрекъснат народен празник на 13 декември 1922 година, след среща на деветнайсетото Обикновено Народно заседание. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. В интервала от 1945 до 1992 година честването на празника отпада. След дълго спиране, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Далеч преди формалното оповестяване на този празник със закон, просветителите и борците за публично богатство са измежду най-уважаваните и почитани хора. В историческите мемоари постоянно са определяни като светци. Това продължава досега на Възраждането.
Денят на националните будители поражда в мъчно за българския народ време - след Освобождението на България . В този интервал българският народа е обкръжен от всекидневните си проблеми. Възрожденския блян и националната полезности остават на по-заден проект и стартират да се разпадат. Българската интелигенция осъзнава заплахата и стартира да работи в посока на опазване на светлите имена на българските духовници и будители.
С написването на „ История Славянобългарска “, Паисий Хилендарски е избран за будител на възрожденската нация. Той основава една от първите български книги, които събират на едно място цялата славна история на българския народ. Той е един от образците за будители, който притегля доста почитатели към просветното дело, като негов покровител е свещеник Софроний Врачански.
У нас Денят на националните будители се отбелязва с разнородни действия и начинания в цялата страна. Ежегодно пред постройката на президентството се състои обичайната гала по издигане на националното знаме на България и тържествена промяна на почетния часовой на гвардейците. В столицата се провеждат разнообразни занимания и празнични стратегии, като за най-малките се провежда детско ателие. В други градове от страната се приготвя тържествено поднасяне на венци, концерти и събори, с които да се отдаде респект към всички будителите. Монтана, Шумен и още няколко града тече подготовката за вечерно факелно шествие.
За първи път този празник се отбелязва на събор в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е чествал денят на Свети Иван Рилски. Първоначалната цел на честването е да се популяризира делото на Иван Рилски, братята Кирил и Методий, Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Петър Берон, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и всички съдействали за развиването на българските полезности и просвета. Днес 1-ви ноември е в чест на всички просветители и будители, продължаващи да популяризират културното наследството. В знак на почитание и благодарност, в доста градове и села се кръщават улици, читалища и учебни заведения с имената на будителите.
Първи ноември става непрекъснат народен празник на 13 декември 1922 година, след среща на деветнайсетото Обикновено Народно заседание. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. В интервала от 1945 до 1992 година честването на празника отпада. След дълго спиране, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Далеч преди формалното оповестяване на този празник със закон, просветителите и борците за публично богатство са измежду най-уважаваните и почитани хора. В историческите мемоари постоянно са определяни като светци. Това продължава досега на Възраждането.
Денят на националните будители поражда в мъчно за българския народ време - след Освобождението на България . В този интервал българският народа е обкръжен от всекидневните си проблеми. Възрожденския блян и националната полезности остават на по-заден проект и стартират да се разпадат. Българската интелигенция осъзнава заплахата и стартира да работи в посока на опазване на светлите имена на българските духовници и будители.
С написването на „ История Славянобългарска “, Паисий Хилендарски е избран за будител на възрожденската нация. Той основава една от първите български книги, които събират на едно място цялата славна история на българския народ. Той е един от образците за будители, който притегля доста почитатели към просветното дело, като негов покровител е свещеник Софроний Врачански.
У нас Денят на националните будители се отбелязва с разнородни действия и начинания в цялата страна. Ежегодно пред постройката на президентството се състои обичайната гала по издигане на националното знаме на България и тържествена промяна на почетния часовой на гвардейците. В столицата се провеждат разнообразни занимания и празнични стратегии, като за най-малките се провежда детско ателие. В други градове от страната се приготвя тържествено поднасяне на венци, концерти и събори, с които да се отдаде респект към всички будителите. Монтана, Шумен и още няколко града тече подготовката за вечерно факелно шествие.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ