А.Чорбанов: Добре че Асен Василев беше само 2 г. във властта, иначе държавата щеше да се сгромоляса
ДБ нито е десница, нито е градска, написа някогашният народен представител от Има Такъв Народ
Андрей Чорбанов, Facebook
Преди по-малко от месец започнах да ви описвам за политическия живот на партиите, погледнат от вътрешната страна. За партиите, които към този момент не са в Парламента и тези, които към момента са.
Смисълът на всички тези разкази е обществото да разбере по какъв начин работят партиите, какъв и отъкде е натиска извън и с кого се преценяват. Аз, като част от научната среда и като безусловно далечен от всевъзможни стопански лобита през годините в политиката мога да си разреша един подобен диалог без боязън, че ще ми звънне телефона със съвет да не описвам доста такива неща.
Вече казахме няколко думи за две партии /Меч и Величие/, които към този момент не са в Парламента. Като резултат много хора ми се наскърбиха по какъв начин по този начин не съм прозрял прелестните хрумвания и намерения на хора, за които ежедневно се научаваха неща за зависимости, измами и политически перформанс, който да облече тези неща във някаква форма. Липсата на безкритичност на някои хора към обединенията, за които гласоподават демонстрират единствено и само безспорен фанатизъм и аз ги апелирам да не си вършат труда да ме хулят или да желаят да влязат в спор с мен.
Както и различен път съм казвал, по никакъв начин не желая да диспутирам в обществените мрежи с хора, с които не бих спорил и онлайн. Просто препречвам и трия всеки, който пристъпи границата на положителния звук. За мен е добре, че в последния месец нито виждам, нито слушам който и да е представител на тези партии, които очевидно по никакъв начин не липсват на политическия и публичен живот. Толкова за тях.
Днес ми е думата, обаче, за двете хитри обединения Политическа партия и Демократична България, които безусловно тарикатски финтираха своите гласоподаватели, разделяйки се след изборите. Обикновено пътят е противоположен и след изборите се вършат конфигурации за ръководство или съпротива, само че този ход за мен е демонстрация на абсолютния тарикатлък, който двете обединения проповядват през цялото си битие.
Управлението на тези партии както на държавно равнище, по този начин и в локалната власт е нагледна проява по какъв начин може да има такова мега разминаване сред прокламирани хрумвания и действителност.
Стига се до такава степен, че някои гласоподаватели на ГЕРБ с въздишка си спомнят за времената, когато Баце управляваше всичко и макар приказките за 50-70% отчисляване от всички разноски най-малко не е имало такова безхаберие. Ама за ГЕРБ различен път ще опиша.
Само като видя боклука на Софийските квартали с мазната усмивка на кмета Терзиев или пък цялостната изненада на благия Благо, който с удивление откри, че във Варна има цялостен незаконен украински град със съответната инфраструктура и ми излиза наяве какъв брой свястно и умело може да бъде ръководството на тези хора.
На държавно равнище видяхме всички идиотщини, заложени в проекта за възобновяване, които би трябвало да осъществим, с цел да си вземем парите и които очевидно няма да можем, толкоз са идиотски. Радващото е, че хора като Асен Василев имаха единствено два пъти по една година опция да се изявят в ръководството, в противоположен случай страната щеше да се сгромоляса. Той добре си даде сметка, че в случай че се явят на избори настрана с Демократична България едната групировка може да не влеза, а другата ще е на хигиеничен най-малко.
Възторжената безочливост на водачите на двете обединения, събрали 100- 120 000 души на площада и неразбиращи, че хората стачкуват против модела, само че не харесват тях е повече от показателна какъв брой несъответстващо се гледа на политиката и настроенията измежду българите. Радвам се да видя, че мястото им е тъкмо там - в глуха дребна съпротива, снимаща тик-ток клипчета и мрънкаща по трибунките.
И най-после ще кажа и две думи за водачите на градската десница - Демократична България. Нито е десница, нито е градска, само че това е един различен въпрос. Споменавайки преди няколко дни момчето от добричкото село Крушари, преместило се в елитния софийски квартал Лозенец на другия ден получих покана за другарство от Ивайло Мирчев, очевидно разпознал се в някоя батална сцена и намеквайки ми, че вижда какво пиша и да си върша сметката.
Та по тази причина и ще се обърна към него непосредствено. Г-н Мирчев, чака се един водач на " Демократична " съпротива да не е прочут в обществото с десанти на гумени лодки при Росенец, бягане и закани за физическа кавга в коридорите на Народно събрание и в пленарна зала и линчуване на снабдител на храна, за който тази работа е всичко, което има. Изпитвам несъмнено страдание, че последната преживелица не се е разиграла в прилежащия на Лозенец квартал към Патриарх Евтимий и Васил Левски, в който пребивавам. Със сигурност развръзката на случката щеше да е друга.
Андрей Чорбанов, Facebook
Преди по-малко от месец започнах да ви описвам за политическия живот на партиите, погледнат от вътрешната страна. За партиите, които към този момент не са в Парламента и тези, които към момента са.
Смисълът на всички тези разкази е обществото да разбере по какъв начин работят партиите, какъв и отъкде е натиска извън и с кого се преценяват. Аз, като част от научната среда и като безусловно далечен от всевъзможни стопански лобита през годините в политиката мога да си разреша един подобен диалог без боязън, че ще ми звънне телефона със съвет да не описвам доста такива неща.
Вече казахме няколко думи за две партии /Меч и Величие/, които към този момент не са в Парламента. Като резултат много хора ми се наскърбиха по какъв начин по този начин не съм прозрял прелестните хрумвания и намерения на хора, за които ежедневно се научаваха неща за зависимости, измами и политически перформанс, който да облече тези неща във някаква форма. Липсата на безкритичност на някои хора към обединенията, за които гласоподават демонстрират единствено и само безспорен фанатизъм и аз ги апелирам да не си вършат труда да ме хулят или да желаят да влязат в спор с мен.
Както и различен път съм казвал, по никакъв начин не желая да диспутирам в обществените мрежи с хора, с които не бих спорил и онлайн. Просто препречвам и трия всеки, който пристъпи границата на положителния звук. За мен е добре, че в последния месец нито виждам, нито слушам който и да е представител на тези партии, които очевидно по никакъв начин не липсват на политическия и публичен живот. Толкова за тях.
Днес ми е думата, обаче, за двете хитри обединения Политическа партия и Демократична България, които безусловно тарикатски финтираха своите гласоподаватели, разделяйки се след изборите. Обикновено пътят е противоположен и след изборите се вършат конфигурации за ръководство или съпротива, само че този ход за мен е демонстрация на абсолютния тарикатлък, който двете обединения проповядват през цялото си битие.
Управлението на тези партии както на държавно равнище, по този начин и в локалната власт е нагледна проява по какъв начин може да има такова мега разминаване сред прокламирани хрумвания и действителност.
Стига се до такава степен, че някои гласоподаватели на ГЕРБ с въздишка си спомнят за времената, когато Баце управляваше всичко и макар приказките за 50-70% отчисляване от всички разноски най-малко не е имало такова безхаберие. Ама за ГЕРБ различен път ще опиша.
Само като видя боклука на Софийските квартали с мазната усмивка на кмета Терзиев или пък цялостната изненада на благия Благо, който с удивление откри, че във Варна има цялостен незаконен украински град със съответната инфраструктура и ми излиза наяве какъв брой свястно и умело може да бъде ръководството на тези хора.
На държавно равнище видяхме всички идиотщини, заложени в проекта за възобновяване, които би трябвало да осъществим, с цел да си вземем парите и които очевидно няма да можем, толкоз са идиотски. Радващото е, че хора като Асен Василев имаха единствено два пъти по една година опция да се изявят в ръководството, в противоположен случай страната щеше да се сгромоляса. Той добре си даде сметка, че в случай че се явят на избори настрана с Демократична България едната групировка може да не влеза, а другата ще е на хигиеничен най-малко.
Възторжената безочливост на водачите на двете обединения, събрали 100- 120 000 души на площада и неразбиращи, че хората стачкуват против модела, само че не харесват тях е повече от показателна какъв брой несъответстващо се гледа на политиката и настроенията измежду българите. Радвам се да видя, че мястото им е тъкмо там - в глуха дребна съпротива, снимаща тик-ток клипчета и мрънкаща по трибунките.
И най-после ще кажа и две думи за водачите на градската десница - Демократична България. Нито е десница, нито е градска, само че това е един различен въпрос. Споменавайки преди няколко дни момчето от добричкото село Крушари, преместило се в елитния софийски квартал Лозенец на другия ден получих покана за другарство от Ивайло Мирчев, очевидно разпознал се в някоя батална сцена и намеквайки ми, че вижда какво пиша и да си върша сметката.
Та по тази причина и ще се обърна към него непосредствено. Г-н Мирчев, чака се един водач на " Демократична " съпротива да не е прочут в обществото с десанти на гумени лодки при Росенец, бягане и закани за физическа кавга в коридорите на Народно събрание и в пленарна зала и линчуване на снабдител на храна, за който тази работа е всичко, което има. Изпитвам несъмнено страдание, че последната преживелица не се е разиграла в прилежащия на Лозенец квартал към Патриарх Евтимий и Васил Левски, в който пребивавам. Със сигурност развръзката на случката щеше да е друга.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ