Заможните брекзитиери напускат кораба
Дайсън, Джейкъб Рийс-Мог, Найджъл Лоусън – елитът наподобява желае Брекзит за всички останали, само че не и за себе си
Нека дадем на Джеймс Дайсън да извлече изгода от подозрението. Нека приемем формалната позиция на неговата компания за прахосмукачки с многомилиарден оборот и с артикули, които генерират парещ въздух, за аргументите за какво реалокира централата си от Уилтшир в Сингапур.
Очевидно е, че това „ няма нищо общо с Брекзит “. Нещо повече, това надали е ход, защото единствено двама негови топ мениджери в действителност се реалокират в Сингапур. Дайсън ще продължи да наема 4000 души в Обединеното кралство, доста от тях в региона на научноизследователската и развойна активност, а с преместването в действителност желае да следи от близко вложенията си в Азия. Това, че избра да направи това в Сингапур, където фирмите заплащат единствено 17% от налозите, а не, да вземем за пример, Индия или Южна Корея, е сигурно чисто съвпадане.
Нека приемем всичко това и да се съгласим, че решението на Дайсън е просто алегорично. Но какво е символичното? Първо, струва си да си напомним особеното място в английската митология, което компанията закупи с основането си. Тогава Дайсън беше рекламиран като откривател и притежател на ярки хрумвания, преди да трансформира тези хрумвания в печеливш бизнес. Британците ще имат своите електрически крушки, само че когато става въпрос за действително произвеждане, тази работа и облагата от нея ще се осъществят надалеч от острова.
След това Джеймс Дайсън бе акламиран от няколко поредни държавни управления, за това че, английската концепция би трябвало да ражда английски бизнес. Е, тази история към този момент завърши. Със седалището на централата си в Сингапур, Дайсън към този момент няма да бъде английска компания. Наистина, основният изпълнителен шеф Джим Роуан изиска оттук насетне компанията да бъде наричана „ световна софтуерна компания “.
Решението на Дайсън е неизбежно, както и на останалите английските компании, основани тук, да се предпазят от Брекзит, и по особено от Брекзит без договорка. Как другояче да тълкуваме признанието на Дайсън, че се реалокира в Сингапур, с цел да бъде „ предпазено неговото бъдеще “? Какво тъкмо бъдеще той желае да бъде предпазено?
В последна сметка известието на Дайсън пристигна в същия ден, когато английският фериботен оператор „ P&O “ разкри, че ще пререгистрира целия си фериботен флот под флага на Кипър. Трябва да признаем, че P&O бяха почтени и авансово оповестиха, че го вършат поради Брекзит. По сходен метод Sony реалокира своя централен офис от Лондон в Амстердам. Bentley стартира да складира елементи, а Dixons Carphone и Pets at Home вършат същото. „ Ние не желаеме фамилиите да останат без храна за своите домашни любимци “ след 29 март, споделят те. Обръщенията на тези компании са доста ясни. По думите на основния изпълнителен шеф на Bentley: „ Този Брекзит е палач … Това би сложило на фундаментален риск нашия късмет да останем печеливши “. Тази позиция на компаниите в никакъв случай не би била слоган в акцията за овакантяване на Европейски Съюз.
Колко иронично е, че един от фериботите на P&O, който скоро ще плава под гордите цветове на Кипър, се назовава „ Духът на Англия “. Защото това е духът, който в този момент тревожи английските капитани на промишлеността и преди срещата си с айсберга Брекзит са стигнали до извода, че би трябвало да намерят несъмнено пристанище някъде другаде.
Защо тогава Джеймс Дайсън е толкоз въздържан? Защо не си признае, че се измъква, с цел да избегне Брекзит, бързайки към Сингапур, чието комерсиално съглашение с Европейски Съюз, подписано през октомври, би могло да даде на Дайсън по-добър и сигурен достъп до европейските пазари, в сравнение с компанията би имала, в случай че остане на острова при Брекзит без договорка?
Може би той се опасява да не бъде упрекнат в двуличие, откакто се знае, че той е един от дребното бизнес водачи, които упорстваха за излизане от Европейски Съюз без договорка, потвърждавайки, че „ те ще дойдат при нас “. Или тъй като лицемерието се обрисува да стане определяща линия за най-ярките брекзитиери.
Спомнете си за разликата в позицията на Джейкъб Рийс-Мог като водач на European Research Group и неговата позиция като съосновател и собственик на 15% от капитала на Somerset Capital Management, когато предизвести вложителите за заплахите от корав Брекзит и който в този момент е основал не един, а два капиталови фонда в Дъблин. Спомнете си също за съвета на другия проектант на Брекзит Джон Редууд, който като основен световен пълководец на капиталовата банка Charles Stanley, се обърна към тези, които имат пари, да ги изтеглят от Англия „ колкото може по-далеч “.
Кашата става все по-ясна
Найджъл Фарадж се е погрижил да подсигурява, че две от децата му могат да живеят, работят и пътуват свободно в Европейски Съюз с немски паспорти, или Найджъл Лоусън, който живее във Франция, и като защитна мярка ще кандидатства за френско поданство. Този модел е прочут. Това допуска, че елитът на брекзитиерите, има вяра, че болката от Брекзит е предопределена единствено за дребните хора. Те са богати или мощни, или са свързани задоволително, с цел да бъдат изолирани от вредите, които Брекзит ще аргументи, те са свободни да се откажат от неговите хипотетични изгоди поради нереалния суверенитет, до момента в който всички останали ще останат в мрачната действителност.
Така Дайсън и неговата компания ще са в сигурност в Сингапур, оставяйки Англия сама да се оправи с следствията от пагубното решение, което самият той изиска. С всеки ден кашата Брекзит става все по-ясна и ще е нужно освен това от скъпа прахосмукачка, с цел да я почисти. И няма никакво значение какъв брой това ще ни разочарова.
Превод особено за „ Труд “ – Павел Павлов
Нека дадем на Джеймс Дайсън да извлече изгода от подозрението. Нека приемем формалната позиция на неговата компания за прахосмукачки с многомилиарден оборот и с артикули, които генерират парещ въздух, за аргументите за какво реалокира централата си от Уилтшир в Сингапур.
Очевидно е, че това „ няма нищо общо с Брекзит “. Нещо повече, това надали е ход, защото единствено двама негови топ мениджери в действителност се реалокират в Сингапур. Дайсън ще продължи да наема 4000 души в Обединеното кралство, доста от тях в региона на научноизследователската и развойна активност, а с преместването в действителност желае да следи от близко вложенията си в Азия. Това, че избра да направи това в Сингапур, където фирмите заплащат единствено 17% от налозите, а не, да вземем за пример, Индия или Южна Корея, е сигурно чисто съвпадане.
Нека приемем всичко това и да се съгласим, че решението на Дайсън е просто алегорично. Но какво е символичното? Първо, струва си да си напомним особеното място в английската митология, което компанията закупи с основането си. Тогава Дайсън беше рекламиран като откривател и притежател на ярки хрумвания, преди да трансформира тези хрумвания в печеливш бизнес. Британците ще имат своите електрически крушки, само че когато става въпрос за действително произвеждане, тази работа и облагата от нея ще се осъществят надалеч от острова.
След това Джеймс Дайсън бе акламиран от няколко поредни държавни управления, за това че, английската концепция би трябвало да ражда английски бизнес. Е, тази история към този момент завърши. Със седалището на централата си в Сингапур, Дайсън към този момент няма да бъде английска компания. Наистина, основният изпълнителен шеф Джим Роуан изиска оттук насетне компанията да бъде наричана „ световна софтуерна компания “.
Решението на Дайсън е неизбежно, както и на останалите английските компании, основани тук, да се предпазят от Брекзит, и по особено от Брекзит без договорка. Как другояче да тълкуваме признанието на Дайсън, че се реалокира в Сингапур, с цел да бъде „ предпазено неговото бъдеще “? Какво тъкмо бъдеще той желае да бъде предпазено?
В последна сметка известието на Дайсън пристигна в същия ден, когато английският фериботен оператор „ P&O “ разкри, че ще пререгистрира целия си фериботен флот под флага на Кипър. Трябва да признаем, че P&O бяха почтени и авансово оповестиха, че го вършат поради Брекзит. По сходен метод Sony реалокира своя централен офис от Лондон в Амстердам. Bentley стартира да складира елементи, а Dixons Carphone и Pets at Home вършат същото. „ Ние не желаеме фамилиите да останат без храна за своите домашни любимци “ след 29 март, споделят те. Обръщенията на тези компании са доста ясни. По думите на основния изпълнителен шеф на Bentley: „ Този Брекзит е палач … Това би сложило на фундаментален риск нашия късмет да останем печеливши “. Тази позиция на компаниите в никакъв случай не би била слоган в акцията за овакантяване на Европейски Съюз.
Колко иронично е, че един от фериботите на P&O, който скоро ще плава под гордите цветове на Кипър, се назовава „ Духът на Англия “. Защото това е духът, който в този момент тревожи английските капитани на промишлеността и преди срещата си с айсберга Брекзит са стигнали до извода, че би трябвало да намерят несъмнено пристанище някъде другаде.
Защо тогава Джеймс Дайсън е толкоз въздържан? Защо не си признае, че се измъква, с цел да избегне Брекзит, бързайки към Сингапур, чието комерсиално съглашение с Европейски Съюз, подписано през октомври, би могло да даде на Дайсън по-добър и сигурен достъп до европейските пазари, в сравнение с компанията би имала, в случай че остане на острова при Брекзит без договорка?
Може би той се опасява да не бъде упрекнат в двуличие, откакто се знае, че той е един от дребното бизнес водачи, които упорстваха за излизане от Европейски Съюз без договорка, потвърждавайки, че „ те ще дойдат при нас “. Или тъй като лицемерието се обрисува да стане определяща линия за най-ярките брекзитиери.
Спомнете си за разликата в позицията на Джейкъб Рийс-Мог като водач на European Research Group и неговата позиция като съосновател и собственик на 15% от капитала на Somerset Capital Management, когато предизвести вложителите за заплахите от корав Брекзит и който в този момент е основал не един, а два капиталови фонда в Дъблин. Спомнете си също за съвета на другия проектант на Брекзит Джон Редууд, който като основен световен пълководец на капиталовата банка Charles Stanley, се обърна към тези, които имат пари, да ги изтеглят от Англия „ колкото може по-далеч “.
Кашата става все по-ясна
Найджъл Фарадж се е погрижил да подсигурява, че две от децата му могат да живеят, работят и пътуват свободно в Европейски Съюз с немски паспорти, или Найджъл Лоусън, който живее във Франция, и като защитна мярка ще кандидатства за френско поданство. Този модел е прочут. Това допуска, че елитът на брекзитиерите, има вяра, че болката от Брекзит е предопределена единствено за дребните хора. Те са богати или мощни, или са свързани задоволително, с цел да бъдат изолирани от вредите, които Брекзит ще аргументи, те са свободни да се откажат от неговите хипотетични изгоди поради нереалния суверенитет, до момента в който всички останали ще останат в мрачната действителност.
Така Дайсън и неговата компания ще са в сигурност в Сингапур, оставяйки Англия сама да се оправи с следствията от пагубното решение, което самият той изиска. С всеки ден кашата Брекзит става все по-ясна и ще е нужно освен това от скъпа прахосмукачка, с цел да я почисти. И няма никакво значение какъв брой това ще ни разочарова.
Превод особено за „ Труд “ – Павел Павлов
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ