Даяна Ханджиева – коя е младата и красива лекарка Катерина от "Скъпи наследници"?
Даяна Ханджиева – младата и красива лекарка Катерина от " Скъпи наследници " още на 15 години взема решение, че ще става актриса. Харесва й да играе лекарка и да се прави на такава, само че не мисли, че в действителния живот може да бъде.
„ Защото ми става неприятно от кръв, което е първата и основателна причина даже да не се пробвам. Другата е, че материалът е прекомерно доста. Не мога да поема чак толкоз информация и да поемам и отговорността по-късно за човешки живот”.
Вижте какво още описа тя в изявление за Светослав Иванов в „ 120 минути”.
– Защо във Facebook профила ти с изключение на Даяна Хаджиева написа и Daya Laz ? Това какво име е?
– Това е, да го назовем, псевдоним може би. Когато бях на 15 година и взех решение, че ще се занимавам с актьорско майсторство, взех решение, че би трябвало да имам и по-лесно за произнасяне име, изключително в случай че, както се бях насочила тогава, към Америка, където Ханджиева не могат да го кажат. Те българите го бъркат, пък за американците да не приказваме. Реших да ги улесня и по тази причина едно кратичко „ Laz” мисля, че би се споделило по-лесно.
– Послужи ли ти до момента?
– Само за Facebook.
– Разбрах, че откакто си се родила, в първия ден на раждането ти си се казвала Катерина, както героинята ти в скъпи наследници. Защо се споделяше по този начин, пък в този момент се казваш Даяна? Имало е някаква фамилна драма.
– Чак фамилна драма, не. Баба ми се споделя Катерина, на майка ми майката. И тя ме е кръстила на нея, само че по-късно татко ми е решил, че няма да се споделям Катерина. Един ден по-късно, тъкмо преди записването в документи, е решил, че това няма да ми е името, ще се споделям Даяна. Мисля, че е безусловно еднолично решение.
– Даяна, на кого?
– На принцеса Даяна.
– Вярваш ли в ориста? Години по-късно, към този момент пораснала, играеш в сериал, гледан от цяла България, и героинята ти се споделя по този метод.
– Въпросът за съдбата… мислила съм по него и да кажем, че имам вяра на 50%. Вярвам, че може би имаме, да си представим живота като една карта и по нея има начертани пътища, само че нашият личен избор ни води по другите такива. Тоест, има 50% предначертано, само че и 50% персонален избор накъде да поемеш.
– Питала ли си за какво са те прекръстили?
– Не.
– Ти по кое време го разбра това нещо?
– Отдавна знаех, че съм се казвала Катерина първия ден. Брат ми се споделя Александър, мисля, че това към този момент е решение на майка ми. Сестра ми, защото тя към този момент е трето дете – няма кой да вземе друго решение, мисля, че по номерологични пътища са го избрали.
– Така, както ми разказваш, доста забавно и готино семейство сте вие. У вас радостно ли е? Всички ли живеете дружно?
– Всички живеем дружно, дори с баба ми Катерина. Имаме и куче, и сме 6 индивида дружно с дребната гадина, която непрекъснато ни се вре в краката. Забавно да, занимателно е, тъй като в никакъв случай не сме сами, в никакъв случай не е безшумно. От друга страна е и комплицирано, тъй като всички сме разнообразни възрасти и имаме доста генерации в един апартамент. Това значително те учи на приемливост, въпреки всичко да се съобразяваш и с желанията на другите. Изнервя, няма да си изкривявам душата. Понякога ми липсва персонално пространство повече, да се затворя накъде, да съм сама, доста рядко се случва. Но съм признателна за фамилията си.
– Разбира се. Сестра ти ли е най-малката?
– Да. Тя се споделя Мирослава. Мира.
– Тя ли желае цялото внимание?
– Тя желае цялото внимание и мисля, че го получава. Всички споделят, че ми е дребното копие. Доста сме идентични външно и тя също потегля по артистичните стъпки, може би на сестра си. Съвсем скоро я заведох на спектакъл. Много й хареса и сподели, че желае и тя да става актриса и, в случай че мога, ще й оказа помощ с това.
– При теб по какъв начин стартира всичко с актьорството? На същата възраст ли беше?
– Не, не, по-голяма бях, на 15 година По много разумен метод го взех решение по какъв начин ще се занимавам с това. Не беше прочувствено или да усетя, че това ми е призванието. Реших го, тъй като желаех да имам властта да оказвам помощ на по-голям брой хора, а може да имаш такава власт единствено, в случай че си богат и прочут, с цел да може хем личен образец да даваш и хората да те следват, хем финансово да си постоянен и да можеш да помагаш по този метод. И по този начин взех решение, на 15 година какъв брой да ми е акъла, че артистите и актьорите са богатите и известни, и откакто не мога да пея, тогава отговорът ми е явен.
– А опитвала ли си да пееш?
– Аз знам, че не мога. И татко ми задоволително постоянно ми го припомня – когато запея у дома, влиза и: „ Кой скърца”. Така че, мисля, че даже не би трябвало да се опитвам.
– А действителността каква е, в случай че това ти е била концепцията тогава като дете, 15-годишна?
– Реалността доста бързо се промени. След като взех това решение, незабавно се записах на актьорско майсторство в първата школа, която ми излезе в „ Гугъл”. Стъпвайки към този момент в тази среда, в актьорството като активност – то те сграбчва и влезеш ли там, към този момент не можеш да излезеш. Дори да знаеш, че изключително в България, няма да си задоволително финансово постоянен, не са най-големите приходи на света. Пак известността тук, не е това, което е на запад, само че тези неща към този момент минават на доста по-заден проект и към този момент е любовта към актьорското там.
– Как разбра, че те избират в „ Скъпи наследници”?
– Бях в Щатите на бригада, беше третата ми поредна бригада, и кастинг режисьорът, който е мой прочут, стартира лека-полека, отдалече, да ме пита дали, в случай че инцидентно ме изберат, бих се върнала в България. И аз споделих да, а той: „ Добре, добре, но не се навивай”. След една седмица още веднъж същия въпрос – „ Абе, тук се спряга твоето име, би ли се върнала въпреки всичко?”. Да, да, да. И третата седмица към този момент ми се обади напряко продуцентът Мишо Менкаджиев, сподели ми – „ До една седмица да си се прибрала”, и започнахме.
– Какво правеше в Щатите?
– Разнасях пица. Това беше главната ми работа, само че защото сезонът беше извънредно слаб тази година, трябваше да диря и други други възможности за приходи и съумях да намеря един нощен клуб, в който танцувах. Може би тук би трябвало да уточним, че съм с облекла и няма пилони там. Все още има едно закостеняло мислене, че танцьорка в нощен клуб би трябвало да значи да се въртиш полу гола, а това не е по този начин.
– Това ме кара да си мисля, че ти си си изкарвала парите. Трети следващ път на бригада. Ти обичаш да си изкарваш парите сама?
– Да, аз обичам да съм независима.
– На какъв брой години стартира първата си работа?
– Първата си работа – 2011 година края, на 18 година бях. Първата ми работа беше обвързвана с киното отново. Покрай едно то следващите актьорски, на които се записах школи, се срещнах с един каскадьор, който ме извика за два снимачни дни да видя какво е на снимачна площадка за кино лентата „ Getaway”, който се снимаше в България, с Итън Хоук кино лентата и Селена Гомес. Там по този начин се развиха нещата, че от два снимачни дни минах на 4 месеца и там ми беше първият огромен приход.
– Като казваш това, че си разнасяла пица и си работила в нощен клуб като танцьорка, има доста хора, освен на твоята възраст, и по-малки, които отиват там, пробват се да работят най-различни неща. Това по какъв начин ти се струваше, като прекарване, като опит? Добре ли се усещаше, да си надалеч от България, да изкарваш пари? Идвало ли ти е до гуша?
– Идваше ми доста постоянно до гуша, защото това са 4 месеца работа с непознати хора в непозната страна, няма кой да те подпре, да ти даде рамо, от дълго време не съм се отделяла за толкоз дълго от фамилията си. Показа ми, че мога да съм независима и да се оправям.
– Можеше ли да издържиш повече от 4 месеца?
– Със сигурност можех, и трите години имаше моменти в които просто желаех да се върна и да зарежа всичко там. Носталгията си е доста мощен фактор, само че се устоя. Особено като видиш, че самичък си взел всичко в ръце и си изкарваш пари и вървиш на работа, оправяш се самичък с наеми, превози и по този начин нататък. Аз и пътувах доста по-късно. Дава ти една убеденост, че можеш и самичък.
– От 15-годишна мечтаеш да бъдеш актриса, тогава ти е предходна за първи път тази мисъл. Защо не кандидатства в НАТФИЗ тогава?
– НАТФИЗ е една тематика, в която не ми се желае да встъпвам, тъй като ме е боязън, че по някакъв метод мога да обидя някого. Аз доста почитам всички артисти, излезли оттова, всички театрални артисти, кино също. По време на фотоси осъзнах, че ми липсват някои неща от цялостното образование, което получават актьорите, дали механически, дали чисто говорни, само че аз съм супер признателна за този сериал, тъй като имах едни 22-ма преподаватели, година и половина на мое разположение и черпех опит от тях непрекъснато.
– Кажи ми за първия ти снимачен ден, с Койна Русева ли беше?
– Да, хвърлиха ме в доста, доста дълбоката част. Когато ми споделиха за този сериал, мислех, че ще сме всички дилетанти като мен. Когато разбрах какъв е кастът и, че аз повече от половината артисти съм ги гледала и им се удивлявам, в действителност се стреснах. (…) Беше стресова обстановка, изключително първия снимачен ден.
Вижте цялото изявление тук:
-->
„ Защото ми става неприятно от кръв, което е първата и основателна причина даже да не се пробвам. Другата е, че материалът е прекомерно доста. Не мога да поема чак толкоз информация и да поемам и отговорността по-късно за човешки живот”.
Вижте какво още описа тя в изявление за Светослав Иванов в „ 120 минути”.
– Защо във Facebook профила ти с изключение на Даяна Хаджиева написа и Daya Laz ? Това какво име е?
– Това е, да го назовем, псевдоним може би. Когато бях на 15 година и взех решение, че ще се занимавам с актьорско майсторство, взех решение, че би трябвало да имам и по-лесно за произнасяне име, изключително в случай че, както се бях насочила тогава, към Америка, където Ханджиева не могат да го кажат. Те българите го бъркат, пък за американците да не приказваме. Реших да ги улесня и по тази причина едно кратичко „ Laz” мисля, че би се споделило по-лесно.
– Послужи ли ти до момента?
– Само за Facebook.
– Разбрах, че откакто си се родила, в първия ден на раждането ти си се казвала Катерина, както героинята ти в скъпи наследници. Защо се споделяше по този начин, пък в този момент се казваш Даяна? Имало е някаква фамилна драма.
– Чак фамилна драма, не. Баба ми се споделя Катерина, на майка ми майката. И тя ме е кръстила на нея, само че по-късно татко ми е решил, че няма да се споделям Катерина. Един ден по-късно, тъкмо преди записването в документи, е решил, че това няма да ми е името, ще се споделям Даяна. Мисля, че е безусловно еднолично решение.
– Даяна, на кого?
– На принцеса Даяна.
– Вярваш ли в ориста? Години по-късно, към този момент пораснала, играеш в сериал, гледан от цяла България, и героинята ти се споделя по този метод.
– Въпросът за съдбата… мислила съм по него и да кажем, че имам вяра на 50%. Вярвам, че може би имаме, да си представим живота като една карта и по нея има начертани пътища, само че нашият личен избор ни води по другите такива. Тоест, има 50% предначертано, само че и 50% персонален избор накъде да поемеш.
– Питала ли си за какво са те прекръстили?
– Не.
– Ти по кое време го разбра това нещо?
– Отдавна знаех, че съм се казвала Катерина първия ден. Брат ми се споделя Александър, мисля, че това към този момент е решение на майка ми. Сестра ми, защото тя към този момент е трето дете – няма кой да вземе друго решение, мисля, че по номерологични пътища са го избрали.
– Така, както ми разказваш, доста забавно и готино семейство сте вие. У вас радостно ли е? Всички ли живеете дружно?
– Всички живеем дружно, дори с баба ми Катерина. Имаме и куче, и сме 6 индивида дружно с дребната гадина, която непрекъснато ни се вре в краката. Забавно да, занимателно е, тъй като в никакъв случай не сме сами, в никакъв случай не е безшумно. От друга страна е и комплицирано, тъй като всички сме разнообразни възрасти и имаме доста генерации в един апартамент. Това значително те учи на приемливост, въпреки всичко да се съобразяваш и с желанията на другите. Изнервя, няма да си изкривявам душата. Понякога ми липсва персонално пространство повече, да се затворя накъде, да съм сама, доста рядко се случва. Но съм признателна за фамилията си.
– Разбира се. Сестра ти ли е най-малката?
– Да. Тя се споделя Мирослава. Мира.
– Тя ли желае цялото внимание?
– Тя желае цялото внимание и мисля, че го получава. Всички споделят, че ми е дребното копие. Доста сме идентични външно и тя също потегля по артистичните стъпки, може би на сестра си. Съвсем скоро я заведох на спектакъл. Много й хареса и сподели, че желае и тя да става актриса и, в случай че мога, ще й оказа помощ с това.
– При теб по какъв начин стартира всичко с актьорството? На същата възраст ли беше?
– Не, не, по-голяма бях, на 15 година По много разумен метод го взех решение по какъв начин ще се занимавам с това. Не беше прочувствено или да усетя, че това ми е призванието. Реших го, тъй като желаех да имам властта да оказвам помощ на по-голям брой хора, а може да имаш такава власт единствено, в случай че си богат и прочут, с цел да може хем личен образец да даваш и хората да те следват, хем финансово да си постоянен и да можеш да помагаш по този метод. И по този начин взех решение, на 15 година какъв брой да ми е акъла, че артистите и актьорите са богатите и известни, и откакто не мога да пея, тогава отговорът ми е явен.
– А опитвала ли си да пееш?
– Аз знам, че не мога. И татко ми задоволително постоянно ми го припомня – когато запея у дома, влиза и: „ Кой скърца”. Така че, мисля, че даже не би трябвало да се опитвам.
– А действителността каква е, в случай че това ти е била концепцията тогава като дете, 15-годишна?
– Реалността доста бързо се промени. След като взех това решение, незабавно се записах на актьорско майсторство в първата школа, която ми излезе в „ Гугъл”. Стъпвайки към този момент в тази среда, в актьорството като активност – то те сграбчва и влезеш ли там, към този момент не можеш да излезеш. Дори да знаеш, че изключително в България, няма да си задоволително финансово постоянен, не са най-големите приходи на света. Пак известността тук, не е това, което е на запад, само че тези неща към този момент минават на доста по-заден проект и към този момент е любовта към актьорското там.
– Как разбра, че те избират в „ Скъпи наследници”?
– Бях в Щатите на бригада, беше третата ми поредна бригада, и кастинг режисьорът, който е мой прочут, стартира лека-полека, отдалече, да ме пита дали, в случай че инцидентно ме изберат, бих се върнала в България. И аз споделих да, а той: „ Добре, добре, но не се навивай”. След една седмица още веднъж същия въпрос – „ Абе, тук се спряга твоето име, би ли се върнала въпреки всичко?”. Да, да, да. И третата седмица към този момент ми се обади напряко продуцентът Мишо Менкаджиев, сподели ми – „ До една седмица да си се прибрала”, и започнахме.
– Какво правеше в Щатите?
– Разнасях пица. Това беше главната ми работа, само че защото сезонът беше извънредно слаб тази година, трябваше да диря и други други възможности за приходи и съумях да намеря един нощен клуб, в който танцувах. Може би тук би трябвало да уточним, че съм с облекла и няма пилони там. Все още има едно закостеняло мислене, че танцьорка в нощен клуб би трябвало да значи да се въртиш полу гола, а това не е по този начин.
– Това ме кара да си мисля, че ти си си изкарвала парите. Трети следващ път на бригада. Ти обичаш да си изкарваш парите сама?
– Да, аз обичам да съм независима.
– На какъв брой години стартира първата си работа?
– Първата си работа – 2011 година края, на 18 година бях. Първата ми работа беше обвързвана с киното отново. Покрай едно то следващите актьорски, на които се записах школи, се срещнах с един каскадьор, който ме извика за два снимачни дни да видя какво е на снимачна площадка за кино лентата „ Getaway”, който се снимаше в България, с Итън Хоук кино лентата и Селена Гомес. Там по този начин се развиха нещата, че от два снимачни дни минах на 4 месеца и там ми беше първият огромен приход.
– Като казваш това, че си разнасяла пица и си работила в нощен клуб като танцьорка, има доста хора, освен на твоята възраст, и по-малки, които отиват там, пробват се да работят най-различни неща. Това по какъв начин ти се струваше, като прекарване, като опит? Добре ли се усещаше, да си надалеч от България, да изкарваш пари? Идвало ли ти е до гуша?
– Идваше ми доста постоянно до гуша, защото това са 4 месеца работа с непознати хора в непозната страна, няма кой да те подпре, да ти даде рамо, от дълго време не съм се отделяла за толкоз дълго от фамилията си. Показа ми, че мога да съм независима и да се оправям.
– Можеше ли да издържиш повече от 4 месеца?
– Със сигурност можех, и трите години имаше моменти в които просто желаех да се върна и да зарежа всичко там. Носталгията си е доста мощен фактор, само че се устоя. Особено като видиш, че самичък си взел всичко в ръце и си изкарваш пари и вървиш на работа, оправяш се самичък с наеми, превози и по този начин нататък. Аз и пътувах доста по-късно. Дава ти една убеденост, че можеш и самичък.
– От 15-годишна мечтаеш да бъдеш актриса, тогава ти е предходна за първи път тази мисъл. Защо не кандидатства в НАТФИЗ тогава?
– НАТФИЗ е една тематика, в която не ми се желае да встъпвам, тъй като ме е боязън, че по някакъв метод мога да обидя някого. Аз доста почитам всички артисти, излезли оттова, всички театрални артисти, кино също. По време на фотоси осъзнах, че ми липсват някои неща от цялостното образование, което получават актьорите, дали механически, дали чисто говорни, само че аз съм супер признателна за този сериал, тъй като имах едни 22-ма преподаватели, година и половина на мое разположение и черпех опит от тях непрекъснато.
– Кажи ми за първия ти снимачен ден, с Койна Русева ли беше?
– Да, хвърлиха ме в доста, доста дълбоката част. Когато ми споделиха за този сериал, мислех, че ще сме всички дилетанти като мен. Когато разбрах какъв е кастът и, че аз повече от половината артисти съм ги гледала и им се удивлявам, в действителност се стреснах. (…) Беше стресова обстановка, изключително първия снимачен ден.
Вижте цялото изявление тук:
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ