- Дай, бабо, огънче. - Качи се по-нагоре. - Дай,

- Дай, бабо, огънче.

- Качи се по-нагоре.

- Дай, бабо, огънче.

- Качи се по-нагоре.

- Дай, бабо, огънче.

- Качи се по-нагоре.

- Дай, бабо, огънче.

- Влез вътре и си вземи.

- Ами това черното, да не е куче?

- Не, това е на дядо ти кожуха.

Бау! Бау! Бау! "

 Тази игра е избавление, когато са те оставили да гледаш малко дете. Събираш ръцете си като за молитва, разперваш пръстите, като ветрило и отдалечаваш дланите, без да разделяш върха на пръстите си. Детето с показалеца на ръчичката си опира кутретата на ръцете ти и споделя: " Дай, бабо, огънче ". Твоя благосклонност в тази ситуация играе " бабата " и споделя: " Качи се по-нагоре ". Детето си примества пръстчето на безимените ти пръсти и споделя: " Дай, бабо, огънче ". Бабата дава отговор " Качи се по-нагоре " и по този начин, до момента в който доближи показалците.

 След като детето изиска огънче, бабата споделя: " Слез и си вземи " и кима към дупката, която се е образувала сред дланите. Детето пита: " Какво е това черното долу, да не е кучето? ". " Не, това е на дядо ти кожуха ", дава отговор бабата и детето си пъха ръчичката в дупката, въпреки да знае какво ще се случи. Бабата имитира кучето като вика " Бау, бау, бау.... " и с ръцете си леко пощипва ръчичката на детето като че ли кучето го хапе. Детето си дърпа ръчичката и се залива от смях. Иска отново да се повтори играта, и отново, и отново... а на теб ти е омръзнало към този момент.

Рисунка: Конкурс за детска рисунка „ Рецептите на баба “