Хората и думите, без които донорството е невъзможно
Даването на единодушие от околните на човек в мозъчна гибел да стане донор на органи е развой, който изисква време, внимание и сложни диалози, за което лекарите би трябвало да бъдат подкрепени. Държавите с сполучливо развито донорство от дълго време разчитат на екипи от медици, психолози, обществени служащи и експерти по биоетика, които подкрепят този развой. Освен това в обществото би трябвало да се приказва повече по тематиката за мозъчната гибел, която за доста хора не е същинска гибел и последният миг, когато е обиден техен непосредствен, не е най-удачният за просветителска активност. Това разяснява пред Mediapool Ася Паскалева, шеф на Българския център по биоетика, който е провел първото у нас представително изследване за професионалните потребности на координаторите по донорство в страната.
В момента лечебните заведения със статут на донорски бази са 33 и в тях работят координатори по донорство, само че едвам 4-5 от тях подават действително донори.
Проучването покзава, че координаторите по донорство и техните умения и подготовка са едни от най-важните фактори, виновни за равнището на донорството. Професията обаче е изправена пред сериозен проблем, защото огромна част от координаторите са в предпенсионна възраст и също така са претрупани. Тези експерти изпитват остра потребност от професионално образование, изключително в немедицински области, които обаче са основни за тяхната работа: умения за връзка с пациенти и техните фамилии по отношение на донорство, познания и умения за разискване на проблеми, свързани с тъга, загуба и гибел, етични познания и умения и положително познаване на закона.
В отговор на тези потребности Българският център по биоетика е подготвил обучителна стратегия по тези тематики, която цели да подкрепи координаторите в процеса на връзка с околните, отвън чисто медицинския аспект на донорството.
Базирана в няколко модула, програмата изследва разнообразни аспекти: връзката с околните , отношението на другите религии към донорството, правната рамка , както и етичните провокации , свързани с това, че се дава късмет за живот, до момента в който различен си отива. Проучването и програмата за образование на координатори по донорство е създадена от мултидисциплинарен екип на Българския център по биоетика и включва хора с профил приложна философия с опит в региона на здравната биоетика, лекар по медицина и др.
В момента лечебните заведения със статут на донорски бази са 33 и в тях работят координатори по донорство, само че едвам 4-5 от тях подават действително донори.
Проучването покзава, че координаторите по донорство и техните умения и подготовка са едни от най-важните фактори, виновни за равнището на донорството. Професията обаче е изправена пред сериозен проблем, защото огромна част от координаторите са в предпенсионна възраст и също така са претрупани. Тези експерти изпитват остра потребност от професионално образование, изключително в немедицински области, които обаче са основни за тяхната работа: умения за връзка с пациенти и техните фамилии по отношение на донорство, познания и умения за разискване на проблеми, свързани с тъга, загуба и гибел, етични познания и умения и положително познаване на закона.
В отговор на тези потребности Българският център по биоетика е подготвил обучителна стратегия по тези тематики, която цели да подкрепи координаторите в процеса на връзка с околните, отвън чисто медицинския аспект на донорството.
Базирана в няколко модула, програмата изследва разнообразни аспекти: връзката с околните , отношението на другите религии към донорството, правната рамка , както и етичните провокации , свързани с това, че се дава късмет за живот, до момента в който различен си отива. Проучването и програмата за образование на координатори по донорство е създадена от мултидисциплинарен екип на Българския център по биоетика и включва хора с профил приложна философия с опит в региона на здравната биоетика, лекар по медицина и др.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ