Даването на пари на калпак от държавата към гражданите по

Даването на " пари на калпак " от страната към жителите по образеца на Съединените щати, няма да имат резултат у нас. В това са безапелационни икономистите от Съвета по стопански и обществени политика (СИПП) Владимир Сиркаров, Кузман Илиев, Михаил Кръстев и Никола Филипов.

На конференция те показаха социологическо изследване, извършено взаимно с организация " Тренд " , с въпрос - " Ако страната даде на всеки български жител сумата от 1400 лв., Вие персонално какво бихте създали с тези пари? "

Резултатите, показват специалистите, са красноречиви - всеобщо хората биха дали тези средства за действия, недопринасящи с нищо от стопански проект. Така да вземем за пример 28% от хората биха похарчили тези пари за ремонт, други 28% - биха платили битови сметки, 27% - за храна, идващите по брой пък биха отишли на екскурзия и така нататък Минимален е процентът на тези, които биха вложили в бизнес или пък на финансовите пазари, което би довело до действителен стопански резултат.

" Големият въпрос е дали сходни обществени политики, свързани с директни държавни прехвърляния, са ефикасни . Според икономистите резултатите са много маргинални, много скромни. " Това би трябвало да е сигнал за всички нас, българските данъкоплатци, че би трябвало да внимаваме за популизма на политиците, който се ускорява с всеки минал ден, а обещанията за разпределяне на пари ще стартират да се усилват от ден на ден ", сподели икономистът Владимир Сиркаров.

По думите му е показателно това, че доста дребен % от хората, изпитващи финансови усложнения, биха вложили в обучение, респективно себеразвитие , а биха похарчили тези средства за еднократни артикули и услуги. Освен това с даването на пари " на калпак " има риск да се стигне до рецидив що се касае до неточните длъжници, които биха очаквали още такива помощи от страната. А това надлежно, уточни още Сиркаров, може да докара до съзнателно закъснение на изпращането на отговорности. Голяма част от средствата пък ще бъдат спестени, което никога няма да повлияе дейно върху развиването на стопанската система.

" Няма да има осезателен резултат върху стопанската система. Търговският баланс ще се утежни с към %, тъй като ще се повиши вносът. 8.5 милиарда ще се налеят в стопанската система (ако на всеки българин се дадат по 1400 лева - бел. Ред.), това е спомагателен дълг, който би трябвало да се тегли. Така дефицитът ще доближи 10.6 на 100. А Маастрихтските критерии задават 3% граница на недостига. За нас това е значимо, тъй като желаеме да влизаме в Еврозоната. ", разяснява финансистът Кузман Илиев.

Незначителнен ще е резултатът и върху Брутния вътрешен артикул, нерационално невисок предвид на предстоящите разноски.

Тревожен е фактът, че доста малко от хората биха вложили средства на фондовата борса. " Една модерна ефикасна стопанска система не може да съществува без финансов пазар . Нашият финансов пазар е извънредно недорасъл, с ниски обороти, с ниска степен на ликвидност. Предпочитаният метод на финансиране на българския бизнес е посредством банкови заеми. Това обаче прави компаниите извънредно уязвими при настъпване на стопански рецесии ", съобщи финансовият специалист Никола Филипов.

" Можем да се ориентираме за бъдещето на фискалната политика по стратегиите на политическите партии, които те са разгласили. За страдание във връзка с финансовата и икономическата политика се залага на популистки тези и разпределяне на пари. Дори от партиите, които имат искания да държат дясна политическа и икономическа линия. Не се прави оценка каква ще бъде тежестта върху фиска, какъв ще бъде резултатът от раздаването на тези пари ", уточни на собствен ред Михаил Кръстев.

Според него е голям рискът България да влезе както в дългова, по този начин и в политическа серпантина на ляв популизъм.