Честваме цар Борис I Покръстител. Време е най-големият ни храм да...
Даваме ли си действителна сметка за смисъла на покръстването? То не е просто артикул на мощна воля, а на историческа смяна, формирала ни като нация с въздействие в международните процеси.
Затова не е прищявка на някакви кръгове предлагането най-голумият православен храм в България да носи неговото име. Името на български цар, канонизиран за светец още преди епохи поради осъществяването на велико дело - покръстването. Сега този храм се назовава на името на непознат светец - св. Александър Невски, който няма нищо общо, в действителност нищо общо, с България! Защо? И в случай че в миналото е взето решение под натиска на събитията, доста разумно и почтено е това решение да бъде променено.
Не са ли целият живот и делата на Борис най-силният мотив за това и до през днешния ден страната ни да е значима част от православния свят? Да бъде културата ни вписана в златните страници на международната история? Срамно е, че изобщо се постанова да се води сходен диалог.
Нелепа е " логиката ", че промяната на името е " замяна на историята ". Тогава да върнем името на Сталин вместо Варна? Или Коларовград вместо Шумен?
Самият Борис I ни е дал най-силният образец, като е заменил езичничеството с православието. Да го обвиним ли, че е трансформирал хода на историята българска? Хайде по-сериозно.
***
Борис е наследник на хан Пресиян от рода на хан Крум. Историческите сведения не дават повече информация за живота на княза Борис I преди встъпването му във власт на българската страна. Вероятно въздействие върху княз Борис е оказал освен неговия татко хан Пресиян, който спрял гоненията против християните, само че и неговата сестра, която към този момент остава с незнайно име. Според историческите данни тя дълго време прекарала в Цариград като заложница и приела кръщението там. Историята споделя, че след покръстването, княз Борис I се отдал на духовността. През деня той се явявал в царския си образ пред популацията, само че вечер той прекарвал в църквата в молебствия. През 889 година той се отказал от престола и приел монашеството в един манастир ( " Св. Пантелеймон " ) покрай новата столица Преслав. Той е умрял на 2 май 907 г.
Още с поемането на ръководството на българската страна през 852 г., княз Борис I осъзнава нуждата от приемането на християнството, като единна вяра за българското население. Това би разрешило централизиране на властта в ръцете на владетеля и приобщаване на България към материалната и духовна просвета на Европа. След гибелта на светите братя Кирил и Методий, княз Борис приел техните възпитаници. Създадени били две просветни културни средища - Охрид и Преслав, посредством които се подкрепяло българското духовно развиване и култура.
Външната политика на княз Борис I включва няколко несполучливи военни конфликта с Византия, Хърватия и Източнофранкското кралство. Неговото ръководство по-скоро е с кротичък темперамент, без искания за териториално разширение на българските граници. Първоначално княз Борис сключва съюз с немския крал Лудвиг II Немски, само че по-късно с цел да унищожи този съюз, Византия, дружно с Хърватия и Великоморавия атакува България. Битката приключва с крах за българския държател и той е заставен да приключи съюза си с немското кралство и да одобри източноправославното християнство от Константинополската патриаршия.
Дълго време остава неуреден и въпросът за самостоятелността на българската черква след покръстването. Княз Борис I в началото влиза в договаряния с папа Николай I в Рим. В отговор е изпратена папска легация, която обаче приключва с крах. Продължават договаряния и с папа Адриан II, който също упорства за български архиепископ да бъде ръкоположен, някои от римското духовенство. Окончателно въпросът за българската черква се взема решение Фотиевият събор в Константинопол от 24 декември 879 година На него е взето решение, че Константинополската черква повече няма да ръкополага в България, което на процедура значи че българската черква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската черква е подложен Йосиф I, архиепископ и първи патриарх на България.
Затова не е прищявка на някакви кръгове предлагането най-голумият православен храм в България да носи неговото име. Името на български цар, канонизиран за светец още преди епохи поради осъществяването на велико дело - покръстването. Сега този храм се назовава на името на непознат светец - св. Александър Невски, който няма нищо общо, в действителност нищо общо, с България! Защо? И в случай че в миналото е взето решение под натиска на събитията, доста разумно и почтено е това решение да бъде променено.
Не са ли целият живот и делата на Борис най-силният мотив за това и до през днешния ден страната ни да е значима част от православния свят? Да бъде културата ни вписана в златните страници на международната история? Срамно е, че изобщо се постанова да се води сходен диалог.
Нелепа е " логиката ", че промяната на името е " замяна на историята ". Тогава да върнем името на Сталин вместо Варна? Или Коларовград вместо Шумен?
Самият Борис I ни е дал най-силният образец, като е заменил езичничеството с православието. Да го обвиним ли, че е трансформирал хода на историята българска? Хайде по-сериозно.
***
Борис е наследник на хан Пресиян от рода на хан Крум. Историческите сведения не дават повече информация за живота на княза Борис I преди встъпването му във власт на българската страна. Вероятно въздействие върху княз Борис е оказал освен неговия татко хан Пресиян, който спрял гоненията против християните, само че и неговата сестра, която към този момент остава с незнайно име. Според историческите данни тя дълго време прекарала в Цариград като заложница и приела кръщението там. Историята споделя, че след покръстването, княз Борис I се отдал на духовността. През деня той се явявал в царския си образ пред популацията, само че вечер той прекарвал в църквата в молебствия. През 889 година той се отказал от престола и приел монашеството в един манастир ( " Св. Пантелеймон " ) покрай новата столица Преслав. Той е умрял на 2 май 907 г.
Още с поемането на ръководството на българската страна през 852 г., княз Борис I осъзнава нуждата от приемането на християнството, като единна вяра за българското население. Това би разрешило централизиране на властта в ръцете на владетеля и приобщаване на България към материалната и духовна просвета на Европа. След гибелта на светите братя Кирил и Методий, княз Борис приел техните възпитаници. Създадени били две просветни културни средища - Охрид и Преслав, посредством които се подкрепяло българското духовно развиване и култура.
Външната политика на княз Борис I включва няколко несполучливи военни конфликта с Византия, Хърватия и Източнофранкското кралство. Неговото ръководство по-скоро е с кротичък темперамент, без искания за териториално разширение на българските граници. Първоначално княз Борис сключва съюз с немския крал Лудвиг II Немски, само че по-късно с цел да унищожи този съюз, Византия, дружно с Хърватия и Великоморавия атакува България. Битката приключва с крах за българския държател и той е заставен да приключи съюза си с немското кралство и да одобри източноправославното християнство от Константинополската патриаршия.
Дълго време остава неуреден и въпросът за самостоятелността на българската черква след покръстването. Княз Борис I в началото влиза в договаряния с папа Николай I в Рим. В отговор е изпратена папска легация, която обаче приключва с крах. Продължават договаряния и с папа Адриан II, който също упорства за български архиепископ да бъде ръкоположен, някои от римското духовенство. Окончателно въпросът за българската черква се взема решение Фотиевият събор в Константинопол от 24 декември 879 година На него е взето решение, че Константинополската черква повече няма да ръкополага в България, което на процедура значи че българската черква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската черква е подложен Йосиф I, архиепископ и първи патриарх на България.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ