Дания гласува на референдум за общата отбрана на ЕС на фона на войната в Украйна
Датчаните гласоподават през днешния ден на референдум дали страната им да се откаже от взето преди 30 години решение да не взе участие в общата отбранителна политика на Европейския съюз, предадоха Асошиейтед прес и ДПА.
Близо 4,2 милиона гласоподаватели имат право да вземат участие в гласуването. Избирателните секции са отворени от 8 до 20 ч. Очаква се късно вечерта да бъдат оповестени предварителни резултати от вота.
Министър-председателката Мете Фредериксен от социалдемократическата партия разгласи на 8 март, че привиква референдума. Това стана по-малко от две седмици след началото на съветската инвазия в Украйна на 24 февруари. Тя прикани жителите да гласоподават в поддръжка на унищожаване на изключението, като съобщи, че това " ще укрепи сигурността " на Дания.
„ За страдание, чакаме да пристигна време, което ще бъде още по-нестабилно от това, което претърпяваме в този момент “, сподели Фредериксен, откакто гласоподава на референдума. „ Вярвам, че това е вярно за Европа, имам вяра, че е вярно за Дания, имам вяра, че е вярно за нашето бъдеще “, съобщи тя.
„ Светът се трансформира, и то не по добър метод. Необходимо е да бъдем единни и да засилим съдействието, което укрепва нашата сигурност “, сподели ръководителят на опозиционната Либерална партия Якоб Елеман-Йенсен, който раздаваше листовки в опит в последния миг да убеди жителите, които още не са решили, да гласоподават с „ да “.
Допитването до народа на Дания, която до момента е била скептична към напъните на Европейски Съюз за задълбочаване на съдействието, е следващ образец за следения в Европа блян за по-близки връзки в защитата сред съдружниците след съветската инвазия в Украйна. Наскоро Финландия и Швеция взеха историческо решение да аплайват за участие в НАТО – въпрос, който ще бъде прегледан на среща на върха през юни.
Евентуално присъединение на Дания към отбранителната политика на Европейски Съюз би имало относително умерено въздействие върху архитектурата на сигурността в Европа, изключително спрямо участие на Швеция и Финландия в НАТО. Изследователката от Датския институт за интернационалните проучвания Кристин Нисен обаче сподели, че тези ходове са " част от една и съща история " и биха засилили военното съдействие на континента, угрижен от войната в Украйна.
Дания, която е измежду основателките на НАТО, до момента се е дистанцирала от напъните на Европейски Съюз да развива обща политика в сигурността и защитата паралелно с трансатлантическия алианс. Това беше една от четирите области, в които датчаните избраха да не вземат участие преди приемането на Маастрихтския контракт, положил основата на политическия и икономическия съюз. Другите сфери бяха съдействието в правораздаването и вътрешните работи, общата валута и поданството.
Решението от 1992 година значи, че Дания не взе участие в разискванията на Европейски Съюз за отбранителната политика, нейното създаване, развиването на защитителен капацитет и взаимните военни интервенции.
През 2000 година датчаните гласоподаваха на референдум да останат отвън еврозоната, а 15 години по-късно избраха да продължат изключението, обвързвано с правораздаването и вътрешните работи.
Сега обаче страната наподобява подготвена да се откаже от решението да не взе участие в общата защита.
Според социологическите изследвания последователите на отвод от изключението имат превес – те са близо 40 %, а 30 % от датчаните са срещу. Около една четвърт от гласоподавателите споделят, че още не са решили.
Близо 4,2 милиона гласоподаватели имат право да вземат участие в гласуването. Избирателните секции са отворени от 8 до 20 ч. Очаква се късно вечерта да бъдат оповестени предварителни резултати от вота.
Министър-председателката Мете Фредериксен от социалдемократическата партия разгласи на 8 март, че привиква референдума. Това стана по-малко от две седмици след началото на съветската инвазия в Украйна на 24 февруари. Тя прикани жителите да гласоподават в поддръжка на унищожаване на изключението, като съобщи, че това " ще укрепи сигурността " на Дания.
„ За страдание, чакаме да пристигна време, което ще бъде още по-нестабилно от това, което претърпяваме в този момент “, сподели Фредериксен, откакто гласоподава на референдума. „ Вярвам, че това е вярно за Европа, имам вяра, че е вярно за Дания, имам вяра, че е вярно за нашето бъдеще “, съобщи тя.
„ Светът се трансформира, и то не по добър метод. Необходимо е да бъдем единни и да засилим съдействието, което укрепва нашата сигурност “, сподели ръководителят на опозиционната Либерална партия Якоб Елеман-Йенсен, който раздаваше листовки в опит в последния миг да убеди жителите, които още не са решили, да гласоподават с „ да “.
Допитването до народа на Дания, която до момента е била скептична към напъните на Европейски Съюз за задълбочаване на съдействието, е следващ образец за следения в Европа блян за по-близки връзки в защитата сред съдружниците след съветската инвазия в Украйна. Наскоро Финландия и Швеция взеха историческо решение да аплайват за участие в НАТО – въпрос, който ще бъде прегледан на среща на върха през юни.
Евентуално присъединение на Дания към отбранителната политика на Европейски Съюз би имало относително умерено въздействие върху архитектурата на сигурността в Европа, изключително спрямо участие на Швеция и Финландия в НАТО. Изследователката от Датския институт за интернационалните проучвания Кристин Нисен обаче сподели, че тези ходове са " част от една и съща история " и биха засилили военното съдействие на континента, угрижен от войната в Украйна.
Дания, която е измежду основателките на НАТО, до момента се е дистанцирала от напъните на Европейски Съюз да развива обща политика в сигурността и защитата паралелно с трансатлантическия алианс. Това беше една от четирите области, в които датчаните избраха да не вземат участие преди приемането на Маастрихтския контракт, положил основата на политическия и икономическия съюз. Другите сфери бяха съдействието в правораздаването и вътрешните работи, общата валута и поданството.
Решението от 1992 година значи, че Дания не взе участие в разискванията на Европейски Съюз за отбранителната политика, нейното създаване, развиването на защитителен капацитет и взаимните военни интервенции.
През 2000 година датчаните гласоподаваха на референдум да останат отвън еврозоната, а 15 години по-късно избраха да продължат изключението, обвързвано с правораздаването и вътрешните работи.
Сега обаче страната наподобява подготвена да се откаже от решението да не взе участие в общата защита.
Според социологическите изследвания последователите на отвод от изключението имат превес – те са близо 40 %, а 30 % от датчаните са срещу. Около една четвърт от гласоподавателите споделят, че още не са решили.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ