На 12 октомври отбелязваме Деня на българската община и местното самоуправление
Датата е одобрена за празнична на 18 юни 1998 година в Благоевград от Третото Общо заседание на НСОРБ, защото на 12 октомври 1882 година в брой 117 на Държавен вестник е оповестен Закон за общините и градското ръководство. Законът се възприема като първия законодателен акт, който регламентира активността на общинските препоръки, кметовете и техните помощници.
По силата на този закон кметът е бил представител на държавната власт, само че в това време е бил и представител на ползите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески декрет. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.
Днес отговорностите на кметовете са посочени в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкоз разнородни са били те и съгласно закона от 1882 година. Кметът е отговарял за пожарните команди и за нужните принадлежности за гасене на пожарите; за отстраняването на всички хранилища, заводи и прочие, които са рискови за публичното здраве; за чистотата на улиците, за арестуването на рискови за публичното успокоение, за нравствеността, напомнят от НСОРБ.
В Закона за общините и градското ръководство, признат през 1882 година, е посочено, че кметът надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава разрешение за кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и обществените домове. Той дава разрешение на артистите и свирачите и може да запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността.
Кметът " назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски управляващи, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото успокоение чрезъ крясъци, викове и проч ", гласи още законът от 1882 година
През 1991 година новата Конституция на България дефинира, че Република България е единна страна с локално самоуправление, а член 136 дефинира общината, като съществена административно-териториална единица, в която се реализира локалното самоуправление. Европейската харта за локалното самоуправление (ЕХМС) е утвърдена със закон от българския парламент през 1995 година
Година по-късно е утвърден и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на присъединяване в делата на локалната власт. През годините локалните управляващи потвърждават своята подготвеност, продуктивност и умеене да овладяват компликациите на времето. По силата на Закона за локалното самоуправление и локалната администрация, НСОРБ е законен представител на българските общини пред държавните органи.
НСОРБ създава оферти за смяна и рационализиране на правната уредба на локалното самоуправление, приготвя мнения и оферти по проектобюджета на страната в частта му за общините и други През годините формите за съвещания сред локалната и централните власт са развити и регламентирани в редица закони и е открит резистентен механизъм за координиране с общините на плановете за нормативни актове, касаещи техните пълномощия, показват от Сдружението.
На съвещание на 6.10.2021 година Министерският съвет одобри решение, с което афишира 12 октомври за Ден на българската община и локалното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на НСОРБ. Най-голямата община в България е Столичната община, която има и статут на област.
Столичната община обгръща 38 обитаеми места, от които 4 града (София, Банкя, Бухово и Нови Искър) и 34 села. София е разграничена на 24 региона, чиито кметове вземат решение въпросите, зараждащи от ежедневните потребности на популацията по местоживеене, административното обслужване на жителите, благоустрояването, хигиенизирането и други За интервала от Освобождението до през днешния ден Софийската община е ръководена от 56-ма кмета.
Те са избирани или назначавани в сходство с настоящите по тяхно време закони за градските общини. Софийските кметове управляват общинските управи (съвети или администрации) и претворяват техните решения, както и тези на някои държавни органи за построяването на града и неговото благоустрояване през тези години.
Повечето от софийските кметове са по-известни със своята активност, която реализират преди или след пребиваването си на кметския стол. Много от тях са министри, депутати, дипломати, военачалници, индустриалци, банкери, лекари, инженери, учени, журналисти.
По силата на този закон кметът е бил представител на държавната власт, само че в това време е бил и представител на ползите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески декрет. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.
Днес отговорностите на кметовете са посочени в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкоз разнородни са били те и съгласно закона от 1882 година. Кметът е отговарял за пожарните команди и за нужните принадлежности за гасене на пожарите; за отстраняването на всички хранилища, заводи и прочие, които са рискови за публичното здраве; за чистотата на улиците, за арестуването на рискови за публичното успокоение, за нравствеността, напомнят от НСОРБ.
В Закона за общините и градското ръководство, признат през 1882 година, е посочено, че кметът надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава разрешение за кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и обществените домове. Той дава разрешение на артистите и свирачите и може да запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността.
Кметът " назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски управляващи, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото успокоение чрезъ крясъци, викове и проч ", гласи още законът от 1882 година
През 1991 година новата Конституция на България дефинира, че Република България е единна страна с локално самоуправление, а член 136 дефинира общината, като съществена административно-териториална единица, в която се реализира локалното самоуправление. Европейската харта за локалното самоуправление (ЕХМС) е утвърдена със закон от българския парламент през 1995 година
Година по-късно е утвърден и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на присъединяване в делата на локалната власт. През годините локалните управляващи потвърждават своята подготвеност, продуктивност и умеене да овладяват компликациите на времето. По силата на Закона за локалното самоуправление и локалната администрация, НСОРБ е законен представител на българските общини пред държавните органи.
НСОРБ създава оферти за смяна и рационализиране на правната уредба на локалното самоуправление, приготвя мнения и оферти по проектобюджета на страната в частта му за общините и други През годините формите за съвещания сред локалната и централните власт са развити и регламентирани в редица закони и е открит резистентен механизъм за координиране с общините на плановете за нормативни актове, касаещи техните пълномощия, показват от Сдружението.
На съвещание на 6.10.2021 година Министерският съвет одобри решение, с което афишира 12 октомври за Ден на българската община и локалното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на НСОРБ. Най-голямата община в България е Столичната община, която има и статут на област.
Столичната община обгръща 38 обитаеми места, от които 4 града (София, Банкя, Бухово и Нови Искър) и 34 села. София е разграничена на 24 региона, чиито кметове вземат решение въпросите, зараждащи от ежедневните потребности на популацията по местоживеене, административното обслужване на жителите, благоустрояването, хигиенизирането и други За интервала от Освобождението до през днешния ден Софийската община е ръководена от 56-ма кмета.
Те са избирани или назначавани в сходство с настоящите по тяхно време закони за градските общини. Софийските кметове управляват общинските управи (съвети или администрации) и претворяват техните решения, както и тези на някои държавни органи за построяването на града и неговото благоустрояване през тези години.
Повечето от софийските кметове са по-известни със своята активност, която реализират преди или след пребиваването си на кметския стол. Много от тях са министри, депутати, дипломати, военачалници, индустриалци, банкери, лекари, инженери, учени, журналисти.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ