Музиката на ритъма и свободата: Честваме Международния ден на джаза
Датата е оповестена от Генералния секретар на организацията и от Хърби Хенкок - именит джазмен, дипломат на ЮНЕСКО за междукултурен разговор и ръководител на Института за джаз " Телониъс Монк ".
През 2012 година Международният ден на джаза - 30 април, е приет и от Организация на обединените нации. Oпределят джазовото музикално изкуство с над 100 годишна история като най-свободната музика, непрестанно разрастваща се, приета и за Световно културно завещание.
За първи път думата „ джаз “ стартира да се употребява на западния бряг на Съединени американски щати и се отнася за музиката в Чикаго през 1915 година и се възприема от мнозина като „ класическата музика на Америка “.
Джазът в Ню Орлиънс стартира при започване на 10-те години на ХХ век (Ню Орлиънс Диксиленд), като комбинира по-ранни духови оркестри, френски кадрили, бигуин, рагтайм и блус с групова полифонична импровизация.
През 30-те години на ХХ век, мощно аранжирани, танцово насочени биг бенд групи, джаз Канзас Сити и ромски джаз са водещите стилове.
Бибоп се появява през 40-те години на ХХ век, прехвърляйки джаза от танцувална известна музика към по-предизвикателна „ музика на музикантите “, която се извършва с по-бързи темпове и употребява повече импровизация, основана на акомпанимент.
Кул джазът се развива в края на 1940-те години, въвеждайки по-спокойни, по-плавни звуци и дълги, линейни мелодични линии.
Други разновидности са латински джаз, джаз фюжън, кубински джаз, бразилски джаз, асид джаз и ню джаз.
Великият български музикант, вплел българските фолклорни ритми в джаза, Милчо Левиев споделя: " В актуалната музика не може да няма джаз. Той е част от тъканта на актуалната музика, както тъканта на джаза е нищо без класическата музика. Черните донесоха най-важния детайл - ритъма. В живота ритъмът е най-важното. Бах суингира, не можеш да го спреш, реката тече! ”
" Музиката на високия професионализъм, на свободата, на импровизацията, на творчеството... Това не е единствено музикален жанр, това е метод на мислене, на разбиране на света, един по-различен светоглед, бих споделила даже вяра. Всеки, който слуша или извършва джаз незабелязано се трансформира към по-добро, става по-прозорлив, по-умен, по-креативен и светът стартира да ти се коства по-интересен. " - описа за Радио Стара Загора Надя Тончева, певица и учител по поп и джаз пеене в НУМСИ " Христина Морфова ".
Джаз конгреси се организират и в България и се радват на многочислена аудитория. Предстои Джаз фестивал в Стара Загора на 8,9 и 10 юни 2023.
Изданието в Казанлък за 8ма поредна година ще бъде по традиция края на август. Предстоят джаз събития и в Пловдив, Варна, Бургас, от скоро и в Плевен.
За 5та поредна година ще се организира още веднъж и Националният конкурс за млади джаз реализатори, самодейност на НУМСИ " Христина Морфова " с поддръжката на Община Стара Загора.
Честит празник на феновете на джаза!
През 2012 година Международният ден на джаза - 30 април, е приет и от Организация на обединените нации. Oпределят джазовото музикално изкуство с над 100 годишна история като най-свободната музика, непрестанно разрастваща се, приета и за Световно културно завещание.
За първи път думата „ джаз “ стартира да се употребява на западния бряг на Съединени американски щати и се отнася за музиката в Чикаго през 1915 година и се възприема от мнозина като „ класическата музика на Америка “.
Джазът в Ню Орлиънс стартира при започване на 10-те години на ХХ век (Ню Орлиънс Диксиленд), като комбинира по-ранни духови оркестри, френски кадрили, бигуин, рагтайм и блус с групова полифонична импровизация.
През 30-те години на ХХ век, мощно аранжирани, танцово насочени биг бенд групи, джаз Канзас Сити и ромски джаз са водещите стилове.
Бибоп се появява през 40-те години на ХХ век, прехвърляйки джаза от танцувална известна музика към по-предизвикателна „ музика на музикантите “, която се извършва с по-бързи темпове и употребява повече импровизация, основана на акомпанимент.
Кул джазът се развива в края на 1940-те години, въвеждайки по-спокойни, по-плавни звуци и дълги, линейни мелодични линии.
Други разновидности са латински джаз, джаз фюжън, кубински джаз, бразилски джаз, асид джаз и ню джаз.
Великият български музикант, вплел българските фолклорни ритми в джаза, Милчо Левиев споделя: " В актуалната музика не може да няма джаз. Той е част от тъканта на актуалната музика, както тъканта на джаза е нищо без класическата музика. Черните донесоха най-важния детайл - ритъма. В живота ритъмът е най-важното. Бах суингира, не можеш да го спреш, реката тече! ”
" Музиката на високия професионализъм, на свободата, на импровизацията, на творчеството... Това не е единствено музикален жанр, това е метод на мислене, на разбиране на света, един по-различен светоглед, бих споделила даже вяра. Всеки, който слуша или извършва джаз незабелязано се трансформира към по-добро, става по-прозорлив, по-умен, по-креативен и светът стартира да ти се коства по-интересен. " - описа за Радио Стара Загора Надя Тончева, певица и учител по поп и джаз пеене в НУМСИ " Христина Морфова ".
Джаз конгреси се организират и в България и се радват на многочислена аудитория. Предстои Джаз фестивал в Стара Загора на 8,9 и 10 юни 2023.
Изданието в Казанлък за 8ма поредна година ще бъде по традиция края на август. Предстоят джаз събития и в Пловдив, Варна, Бургас, от скоро и в Плевен.
За 5та поредна година ще се организира още веднъж и Националният конкурс за млади джаз реализатори, самодейност на НУМСИ " Христина Морфова " с поддръжката на Община Стара Загора.
Честит празник на феновете на джаза!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ