Как световният спорт падна жертва на войната
Датата е 4 февруари, 2022 година Откриването на Зимната Олимпиада в Пекин. Украинската делегация излиза на сцената, а на трибуните е Владимир Путин. Спи. Или се преструва.
Със сигурност това бе едно от най-красноречивите послания, които можеха да бъдат отправени към Украйна, а и към света. Путин демонстративно подцени украинските спортисти, и то в миг на към този момент оформила се тежка политическа рецесия с Киев и Вашингтон. 20 дни по-късно рецесията се задълбочи и се трансформира във война, която продължава и до през днешния ден. Последствията са очевидни, и по всяка възможност няма да изчезнат скоро. Апропо, тук отваряме една скоба и вършим уточнението, че съветският държавен глава бе в Пекин по покана на Си Дзипин, а спортистите от страната на процедура се състезаваха под знамето и названието „ Руски Олимпийски Комитет “, защото Русия бе осъдена поради нарушение на анти-допинговите правила.
Както към този момент казахме, на 24 февруари 2022 година Русия атакува Украйна, което промени живота на хората по целия свят. Сега обаче ще се концентрираме върху спорта, тъй като той, бидейки обществен феномен, който сплотява милиони, също мощно пострада. Пострадаха и тези, които го практикуват професионално, и тези, които обожават да го гледат. Но най-много: политическата индиферентност, която най-малко видимо властваше в света на спорта, изчезна. Тук мнозина евентуално биха били подготвени да спорят, че политиката и спорта постоянно са вървели ръка за ръка, само че в името на романтиката и някои позабравени идеали, дано приемем, че политическа индиферентност е имало.
На 28 февруари 2022 година, единствено 4 дни след нахлуването на съветските военни в Украйна, Международният Олимпийски Комитет (МОК) предложи съветските и беларуските спортисти да не бъдат допускани до присъединяване в интернационалните надпревари. Това решение бе взето под внимание и доказано от десетки спортни асоциации, в това чисто ФИФА, УЕФА, ФИБА и редица други.
На 15 юли 2022 година Спортният трибунал разгласи, че жалбите, подадени от Руската футболна асоциация и четири съветски клуба против решенията, взети от Бюрото на Съвета на ФИФА и Изпълнителния комитет на УЕФА за премахване на всички съветски тимове и клубове от присъединяване в съответните надпревари до второ разпореждане, са отхвърлени. Оспорените решения бяха доказани. Или другояче казано – нито съветският народен тим по футбол има право да играе публични мачове и да се бори за класиране на Световно или Европейско състезание, нито клубните отбори бяха позволени до присъединяване в съревнования под егидата на УЕФА – приказваме за Шампионска лига, Лига Европа и Лигата на конференциите. Абсолютно същото важи и за други спортове като баскетбол и волейбол, а Формула 1 отхвърли да организира Гран при на Русия, което трябваше да се състои през септември предходната година.
Можем да дадем още безчет образци. Финалът в Шампионската лига през предишния сезон трябваше да се играе в Санкт Петербург, само че вместо това бе изместен в Париж. Заради околните си връзки с Путин, Роман Абрамович бе заставен да се откаже от Челси – клуб, който притежаваше в продължение на 19 години. Един от великите немски отбори – Шалке 04, постави завършек на партньорството си „ Газпром “, който бе главен спонсор на кралскосините.
Снимка: Официален Facebook профил
" Не мога да заставам на подготвителното игрище в Москва, да упражнявам играчите, да изисквам професионализъм, а на няколко километра отсам да се издават заповеди, които носят големи премеждия на цялостен един народ. " Това пък са думи на Маркус Гиздол. Немският треньор бе отпред на Локомотив Москва, само че напусна след експлоадирането на войната.
Много бяха и съветските спортисти, които приказваха намерено против военните дейности, които страната им предприе против Украйна. Един от най-красивите жестове бе на Андрей Рубльов, който след собствен мач вместо да даде обичайния за всички тенисисти подпис върху обектива на камерата, написа „ Без война, апелирам “.
Суперзвездата Данийл Медведев съобщи изрично, че е „ за мир “, а Анастасия Павлюченкова също бе задоволително ясна: " През целия си живот съм представлявала Русия. Това е моят дом и моята страна. Но в този момент съм в цялостен смут, както и моите другари и семейство. Но не се опасявам ясно да заявя позицията си. Аз съм срещу войната и насилието. "
И по този начин, позициите следваха една след друга, глобите също. Естествено, пострадаха освен съветските спортисти, само че и украинските, както и тези, състезаващи се в Украйна. Думата „ пострадаха “ не е инцидентно употребена, тъй като таман тук навлизаме в дебрите на политическата интервенция в света на спорта. Въпрос на позиция е дали и до какъв брой е редно нещата да бъдат смесвани. Обективната истина е, че нито един съветски състезател не е хвърлил непринудено и камък по посока Украйна. Да, имало е такива, които са се изказвали обществено в поддръжка на Путин, само че на стотици, даже хиляди състезатели бе неразрешено да практикуват специалността си , даже и да са били искрено и очевидно срещу войната. Тук можем да прибавим и една българската връзка, откакто под напън от почитателите, през зимната пауза в шампионата Левски отхвърли да играе мачове с съветски клубове.
Обратно към Украйна, където, както казахме, спортът също пострада от войната. Всякакви спортни прояви бяха прекратени в първите месеци. За благополучие, в страната повярваха в горе-изложеното мнение, че спортът е романтика, приятност, наслаждение, способ за обединяване и вяра, и последователно възобновиха другите шампионати. Футболният подобен започва през август макар заплахата, и за благополучие още веднъж носи позитивни страсти на изстрадалото локално население.
А каква е действителността в този момент? Русия продължава да не взе участие в множеството интернационалните спортни събития, само че това може скоро да се промени. Олимпийските игри в Париж следващата година наближават, като сега се организират квалификационни надпревари. МОК работи за връщането на спортистите от Русия и съдружника ѝ Беларус в надпреварите, само че не всички са съгласни с това.
За да могат съветските спортисти да се върнат към надпреварите, би трябвало да бъдат решени няколко проблема. Първо, по какъв начин съветските спортисти да се завърнат, без да отхвърлен украинците? И какво може да се направи с руснаците, които поддържат войната?
Докато бушуваха първите сражения, украинският тим по фехтовка отхвърли да се изправи против Русия на шампионат в Египет, като издигна надпис: " Спрете Русия! Спрете войната! Спасете Украйна! Спасете Европа! "
На този стадий Украйна декларира, че в случай че Русия бъде позволена до присъединяване в разнообразни интернационалните прояви, украинците ще ги бойкотират. Други европейски страни показват сходно мнение. Последният огромен олимпийски протест беше преди четири десетилетия, когато Съединени американски щати и повече от 60 съдружници пропуснаха Игрите в Москва през 1980 година Съветският съюз и неговите съдружници пък отвърнаха с протест на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година
Сега МОК споделя, че няма да поддържа завръщането на нито един съветски състезател, който е " работил против мирната задача на МОК, като интензивно е подкрепял войната в Украйна ", само че липсва тъкмо определение какво значи това на процедура.
Украйна е твърдо срещу завръщането на руснаците в международния спорт и изключително за Олимпийските игри през идната година. Страната твърди, че повече от 220 нейни спортисти са били убити във войната, а стотици спортни уреди са разрушени. Тя показва прецеденти като изключването на Германия и Япония от Олимпийските игри през 1948 година след Втората международна война.
" Ако, не дай Боже, олимпийските правила бъдат унищожени и на съветските спортисти бъде разрешено да вземат участие в каквито и да било надпревари или Олимпийски игри, е единствено въпрос на време терористичната страна да ги принуди да работят дружно с военната агитация ", сподели украинският президент Володимир Зеленски на среща на върха на спортни министри и публични лица от повече от 30 страни по-рано този месец.
Снимка: AP
Решения занапред ще се взимат, разновидности ще се разискват. А за нас остава да си напомним една история, обвързвана с именития Дидие Дрогба. В началото на XXI век родината му Кот д`Ивоар е разкъсвана от революция. През октомври 2005-а той и съотборниците му имат дуел със Судан, след който се класират за първи път в историята на Световно състезание – това през 2006 година
А след мача великият нападател произнася следните думи: " Мъже и дами в Кот д`Ивоар! От севера, юга, централната част и запада! Днес доказахме, че всички поданици на Кот д`Ивоар могат да съжителстват и да играят дружно с обща цел - да се класират за Световното състезание. Обещахме ви, че тържествата ще обединят народа - през днешния ден ви молим на колене. Единствената страна в Африка с толкоз доста благосъстояния не би трябвало да изпада във война. Моля, оставете оръжията си и проведете избори ". А след речта му, съотборниците му запяват в един глас: „ Искаме да се забавляваме, по тази причина спрете да стреляте с оръжията си “.
А какъв брой хубаво би било, в случай че руснаци и украинци спрат да стрелят с оръжията си, и стартират да се забавляват…
Със сигурност това бе едно от най-красноречивите послания, които можеха да бъдат отправени към Украйна, а и към света. Путин демонстративно подцени украинските спортисти, и то в миг на към този момент оформила се тежка политическа рецесия с Киев и Вашингтон. 20 дни по-късно рецесията се задълбочи и се трансформира във война, която продължава и до през днешния ден. Последствията са очевидни, и по всяка възможност няма да изчезнат скоро. Апропо, тук отваряме една скоба и вършим уточнението, че съветският държавен глава бе в Пекин по покана на Си Дзипин, а спортистите от страната на процедура се състезаваха под знамето и названието „ Руски Олимпийски Комитет “, защото Русия бе осъдена поради нарушение на анти-допинговите правила.
Както към този момент казахме, на 24 февруари 2022 година Русия атакува Украйна, което промени живота на хората по целия свят. Сега обаче ще се концентрираме върху спорта, тъй като той, бидейки обществен феномен, който сплотява милиони, също мощно пострада. Пострадаха и тези, които го практикуват професионално, и тези, които обожават да го гледат. Но най-много: политическата индиферентност, която най-малко видимо властваше в света на спорта, изчезна. Тук мнозина евентуално биха били подготвени да спорят, че политиката и спорта постоянно са вървели ръка за ръка, само че в името на романтиката и някои позабравени идеали, дано приемем, че политическа индиферентност е имало.
На 28 февруари 2022 година, единствено 4 дни след нахлуването на съветските военни в Украйна, Международният Олимпийски Комитет (МОК) предложи съветските и беларуските спортисти да не бъдат допускани до присъединяване в интернационалните надпревари. Това решение бе взето под внимание и доказано от десетки спортни асоциации, в това чисто ФИФА, УЕФА, ФИБА и редица други.
На 15 юли 2022 година Спортният трибунал разгласи, че жалбите, подадени от Руската футболна асоциация и четири съветски клуба против решенията, взети от Бюрото на Съвета на ФИФА и Изпълнителния комитет на УЕФА за премахване на всички съветски тимове и клубове от присъединяване в съответните надпревари до второ разпореждане, са отхвърлени. Оспорените решения бяха доказани. Или другояче казано – нито съветският народен тим по футбол има право да играе публични мачове и да се бори за класиране на Световно или Европейско състезание, нито клубните отбори бяха позволени до присъединяване в съревнования под егидата на УЕФА – приказваме за Шампионска лига, Лига Европа и Лигата на конференциите. Абсолютно същото важи и за други спортове като баскетбол и волейбол, а Формула 1 отхвърли да организира Гран при на Русия, което трябваше да се състои през септември предходната година.
Можем да дадем още безчет образци. Финалът в Шампионската лига през предишния сезон трябваше да се играе в Санкт Петербург, само че вместо това бе изместен в Париж. Заради околните си връзки с Путин, Роман Абрамович бе заставен да се откаже от Челси – клуб, който притежаваше в продължение на 19 години. Един от великите немски отбори – Шалке 04, постави завършек на партньорството си „ Газпром “, който бе главен спонсор на кралскосините.
Снимка: Официален Facebook профил " Не мога да заставам на подготвителното игрище в Москва, да упражнявам играчите, да изисквам професионализъм, а на няколко километра отсам да се издават заповеди, които носят големи премеждия на цялостен един народ. " Това пък са думи на Маркус Гиздол. Немският треньор бе отпред на Локомотив Москва, само че напусна след експлоадирането на войната.
Много бяха и съветските спортисти, които приказваха намерено против военните дейности, които страната им предприе против Украйна. Един от най-красивите жестове бе на Андрей Рубльов, който след собствен мач вместо да даде обичайния за всички тенисисти подпис върху обектива на камерата, написа „ Без война, апелирам “.
Суперзвездата Данийл Медведев съобщи изрично, че е „ за мир “, а Анастасия Павлюченкова също бе задоволително ясна: " През целия си живот съм представлявала Русия. Това е моят дом и моята страна. Но в този момент съм в цялостен смут, както и моите другари и семейство. Но не се опасявам ясно да заявя позицията си. Аз съм срещу войната и насилието. "
И по този начин, позициите следваха една след друга, глобите също. Естествено, пострадаха освен съветските спортисти, само че и украинските, както и тези, състезаващи се в Украйна. Думата „ пострадаха “ не е инцидентно употребена, тъй като таман тук навлизаме в дебрите на политическата интервенция в света на спорта. Въпрос на позиция е дали и до какъв брой е редно нещата да бъдат смесвани. Обективната истина е, че нито един съветски състезател не е хвърлил непринудено и камък по посока Украйна. Да, имало е такива, които са се изказвали обществено в поддръжка на Путин, само че на стотици, даже хиляди състезатели бе неразрешено да практикуват специалността си , даже и да са били искрено и очевидно срещу войната. Тук можем да прибавим и една българската връзка, откакто под напън от почитателите, през зимната пауза в шампионата Левски отхвърли да играе мачове с съветски клубове.
Обратно към Украйна, където, както казахме, спортът също пострада от войната. Всякакви спортни прояви бяха прекратени в първите месеци. За благополучие, в страната повярваха в горе-изложеното мнение, че спортът е романтика, приятност, наслаждение, способ за обединяване и вяра, и последователно възобновиха другите шампионати. Футболният подобен започва през август макар заплахата, и за благополучие още веднъж носи позитивни страсти на изстрадалото локално население.
А каква е действителността в този момент? Русия продължава да не взе участие в множеството интернационалните спортни събития, само че това може скоро да се промени. Олимпийските игри в Париж следващата година наближават, като сега се организират квалификационни надпревари. МОК работи за връщането на спортистите от Русия и съдружника ѝ Беларус в надпреварите, само че не всички са съгласни с това.
За да могат съветските спортисти да се върнат към надпреварите, би трябвало да бъдат решени няколко проблема. Първо, по какъв начин съветските спортисти да се завърнат, без да отхвърлен украинците? И какво може да се направи с руснаците, които поддържат войната?
Докато бушуваха първите сражения, украинският тим по фехтовка отхвърли да се изправи против Русия на шампионат в Египет, като издигна надпис: " Спрете Русия! Спрете войната! Спасете Украйна! Спасете Европа! "
На този стадий Украйна декларира, че в случай че Русия бъде позволена до присъединяване в разнообразни интернационалните прояви, украинците ще ги бойкотират. Други европейски страни показват сходно мнение. Последният огромен олимпийски протест беше преди четири десетилетия, когато Съединени американски щати и повече от 60 съдружници пропуснаха Игрите в Москва през 1980 година Съветският съюз и неговите съдружници пък отвърнаха с протест на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година
Сега МОК споделя, че няма да поддържа завръщането на нито един съветски състезател, който е " работил против мирната задача на МОК, като интензивно е подкрепял войната в Украйна ", само че липсва тъкмо определение какво значи това на процедура.
Украйна е твърдо срещу завръщането на руснаците в международния спорт и изключително за Олимпийските игри през идната година. Страната твърди, че повече от 220 нейни спортисти са били убити във войната, а стотици спортни уреди са разрушени. Тя показва прецеденти като изключването на Германия и Япония от Олимпийските игри през 1948 година след Втората международна война.
" Ако, не дай Боже, олимпийските правила бъдат унищожени и на съветските спортисти бъде разрешено да вземат участие в каквито и да било надпревари или Олимпийски игри, е единствено въпрос на време терористичната страна да ги принуди да работят дружно с военната агитация ", сподели украинският президент Володимир Зеленски на среща на върха на спортни министри и публични лица от повече от 30 страни по-рано този месец.
Снимка: AP Решения занапред ще се взимат, разновидности ще се разискват. А за нас остава да си напомним една история, обвързвана с именития Дидие Дрогба. В началото на XXI век родината му Кот д`Ивоар е разкъсвана от революция. През октомври 2005-а той и съотборниците му имат дуел със Судан, след който се класират за първи път в историята на Световно състезание – това през 2006 година
А след мача великият нападател произнася следните думи: " Мъже и дами в Кот д`Ивоар! От севера, юга, централната част и запада! Днес доказахме, че всички поданици на Кот д`Ивоар могат да съжителстват и да играят дружно с обща цел - да се класират за Световното състезание. Обещахме ви, че тържествата ще обединят народа - през днешния ден ви молим на колене. Единствената страна в Африка с толкоз доста благосъстояния не би трябвало да изпада във война. Моля, оставете оръжията си и проведете избори ". А след речта му, съотборниците му запяват в един глас: „ Искаме да се забавляваме, по тази причина спрете да стреляте с оръжията си “.
А какъв брой хубаво би било, в случай че руснаци и украинци спрат да стрелят с оръжията си, и стартират да се забавляват…
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ