Датата е 11 юни 1895 година и както официалното име

Датата е 11 юни 1895 година и както формалното име на ралито Paris–Bordeaux–Paris допуска, участниците би трябвало да стигнат от Париж до Бордо и по-късно да се върнат назад в Париж. Който се върне първи – печели, като целият път, който би трябвало да покрият, е общо 1178 километра.

Събитието е концепция на публицисти и автомобилни запалянковци, а задачата е да се популяризира френската авто промишленост и да се тестват както колите, по този начин и надпреварите с тях като спорт.

Преди всеобщото Paris–Bordeaux–Paris, надпревари са се провеждали единствено сред две, а от време на време и по-малко коли. На 30 август 1867 година, да вземем за пример, Исаак Уат Бълтън и издигнатата от него кола с парен мотор, карана от сина му, се подреждат за съревнование от 13 километра против една от колите на Даниел Адамсън. През 1878 година в Съединени американски щати щата Уисконсин прави опит да провежда съревнование с дължина от 320 километра, само че още веднъж вземат участие едвам 2 коли. Пак добре, тъй като през 1887 в Париж вестник провежда 2-километрова конкуренция, на която се появява единствено един човек – Джордж Боутън от De Dion-Bouton Company, и напълно естествено печели…

Приближаваме се още по-близо до формата на автомобилните надпревари, каквито ги знаем през днешния ден. Отново във Франция, през 1894 година, се организира ралито Париж-Руан. Въпреки че някои назовават това Paris-Rouen Rally първото в света, то не е. В брой на Le Petit Journal от декември предната година уредниците категорично означават, че това не е съревнование сред коли и спечелилият не е този, които финишира първи. Победителят се взема решение от съдийска комисия, а критериите са коя кола е най-„ съвършена “ – най-евтина, най-лесна за ръководство и поддържане, най-безопасна. Редът на финиширане също имал значение, само че колата, която приключва преди всичко не печели, тъй като с цел да бъде ръководена, имала потребност от втори човек, който да се грижи за пламъците от мотора. Награда за първо място е 5 000 франка, които поради далечната годината можем само да предположим, че са някъде сред 52 000 и 687 000 лв. днешни пари. Тя се разделя сред две компании, едната от които e.

Състезанието събира общо 23 коли, от които едвам 9 финишират като 8 от тях имат мотори с вътрешно горене, а деветата е седем-местна с парен мотор. Освен на пара и бензин, в надпреварата взе участие и автомобил, задвижван от електричество. Всъщност по това време електрическите коли доминирали пътищата. В Ню Йорк, да вземем за пример, през 1899 към 90% от такситата са били електрически, артикул най-вече на Electric Carriage and Wagon Company във Филаделфия.

Ел. такси

Тази и идната година ел колите даже надпродали всички останали. През 1902 година автомобилът Baker Torpedo става първият с аеродинамично шаси, а в един миг даже развива умопомрачителните за времето си 128 км/ч, само че катастрофира и убива двама фенове. По-късно чупи личния си връх със 193 км/ч, само че този път фенове не са поканени.

Baker Torpedo

Популярността на електрическите коли в този интервал е изцяло разбираема. Те не се тресяли гневно, когато караш, били доста по-тихи от останалите, не димели и не хвърляли пламъци, а също по този начин били подготвени за приложимост без предварителни процедури. Бензиновите коли трябвало да се задвижат с манивела, а за парните било нужно към половин-един час, до момента в който загреят, в случай че на открито е по-студено.

Другото им огромно преимущество било, че нямало потребност от промяна на скорости (когато колите към този момент имали разнообразни скорости), което изисквало обилни старания с тогавшните съединители и скоростни кутии. Единственото преимущество на бензина пред електричеството било, както и през днешния ден, обсега и по-лесното зареждане. Това обаче не било подобен проблем, тъй като пътната система към момента не е толкоз добре развита и множеството хора карали в града.

Paris-Bordeaux-Paris Rally, както казахме, е тест и за устойчивост. Скоро след старта към този момент било явно, че победител ще стане автомобилът на компанията Panhard et Levassor с Емил Левасьор зад кормилото и модифицирания си до 4 конски сили мотор Daimler Phoenix.

Този звяр бил неповторим по няколко параграфа. Първо, моторът бил подложен пред водача! Докато опитал с разнообразни модели на структура, Левасьор открива, че по този метод ще удължи междуосието и ще намали центъра на тежестта, тъй като пасажерите към този момент няма да седят върху мотора, както преди, а по-близо до земята. Това ще попречи на колата да се обърне, което по това време било постоянно срешан проблем. Колата имала и нов съединител, който разрешавал по-лесно сменяне на скоростите, а също и воден нагревател, който доста подобрявал работата на мотора по отношение на останалите коли, разчитащи единствено изстудяване от въздуха.

След едвам час Левасьор към този момент много напред в надпреварата и идва толкоз рано в Бордо, че копилотът му, който би трябвало да кара навръщане, към момента спи в хотела си. Всъщност самите уредници на надпреварата, които би трябвало да отбележат, че е дошъл в града, също още не са се събудили. След като не намира в кой хотел е другия водач, Левасьор взема решение просто да разсъни уредниците, с цел да се знае, че е дошъл сполучливо, и да потегля назад към Париж самичък. Той потегля в 2:30 сутринта откакто прави къса разходка, хапва сандвич и изпива чаша шампанско.

След 48 часа и 47 минути шофиране без сън, Левасьор идва в Париж като междинната му скорост е главозамайващите 15 км/ч. След като идва, той споделя: „ 50 км преди Париж хапнах много първокласен обяд в един ресторант, което ми оказа помощ доста. Но въпреки всичко се усещам малко изтощен. “ 6 часа по-късно идва #2 Луи Риголо, а 5 часа по-късно се запълва и третото място от Пол Кошлин.

Това провокирало мощно комплициране и митинг измежду публиката и състезателите. В последна сметка Левасьор бил считан за победител от публиката макар, че Кошлин взима премията. Това се отразява, несъмнено, и на компанията му. Правилата на надпреварата също се трансформират, с цел да са по-ясни отсега нататък.

През 1897 година Левасьор взе участие и в ралито Париж-Марсилия-Париж. По пътя обаче ненадейно пред колата излиза куче. За да не го блъсне, той свива внезапно и се обръща. Първоначално Левасьор се пробва да приключи надпреварата, само че по-късно се постанова да спре поради мощни болки в тялото. Оказва се, че е счупил ребро и има голям брой вътрешни натъртвания, които за жал ще влошат здравето му в идващите месеци. През април същата година Левасьор на бюрото си, до момента в който се пробва да направи нов модел магнитен съединител. Това е паметникът в негова чест в Париж.