10-и юли никога няма да е просто дата
Датата е 10 юли 1994 година. За мнозина елементарен юлски ден. Не и за целия български народ, който се готвеше за поредна безсънна вечер с националния тим по футбол. Следващият противник на Мондиала в Съединени американски щати бе не какъв да е, а международният първенец Германия. А това, което последва, надмина и най-смелите ни фантазии.
Съперникът не беше просто любимец, а добре смазана футболна машина. Символ на непоколебимост, на дисциплинираност и мощ. Нас ни назоваха " дребната " България. Не просто във футбола, а една нация, която толкоз дълго беше стояла със редуциран взор. В оня миг обаче всички бяхме едно. Нямаше небогати и богати, червени и сини, леви и десни, столичани и провинциалисти. Всички бяхме българи.
Източник:
Мачът стартира с предстоящ напън пред 72-е хиляди на " Джайънс Стейдиъм " в Ню Джърси. До почивката на този четвъртфинал голове не паднаха, а незабавно след нея Лотар Матеус откри от противоречива дузпа. И тогава пристигна магията.
В 75-ата минута Христо Стоичков изравни след чудесно осъществяване на директен свободен удар. Този път не с фалц, а с яд и акуратност. Изстреля топката като патрон около стената. Но България не искаше еднакъв. България искаше история. И единствено три минути по-късно...
Източник:
Йордан Лечков реализира полета на века! Макар и към този момент да бяхме пратили българин в космоса. Ударът на Лечков с глава спря времето. Цял свят гледаше и не вярваше. А Лечков летеше - и ние с него. Трикольори по балкони, коли, прозорци и сърца. Това беше върхът. Чувство, което никой не може да опише. Трябва да се усети. Този ден не избледнява, а в противен случай - с времето става още по-ценен.
Днес, 31 години по-късно, ние си спомняме не просто резултата. Ние си спомняме страстта. Онзи миг, в който изкрещяхме " Даааа! " с цяло гърло. Онзи момент, в който забравихме всичко и просто се гордеехме. Победата над Германия през 1994 година не беше просто исторически резултат. Тя отекна надалеч оттатък самия мач.
Източник:
Това бе успех на футболната романтика. За България се заприказва по целия свят и с почит. Дори през днешния ден в чужбина постоянно можем да слушаме за " златните момчета " и какъв брой почитатели е събрал нашия състав по цялото земно кълбо.
Иронично или не, оня успех също по този начин сложи летва, която още не сме съумели да достигнем. След " американското лято " българският футбол навлезе в дълга сянка - далечен от международните конгреси, подложен на тежки трансформации, управнически неточности и изгубено доверие. Но споменът за това лято не избледнява. Напротив - остава като ориентир.
Нещо, към което се връщаме освен с носталгия, само че и с вяра.
Съперникът не беше просто любимец, а добре смазана футболна машина. Символ на непоколебимост, на дисциплинираност и мощ. Нас ни назоваха " дребната " България. Не просто във футбола, а една нация, която толкоз дълго беше стояла със редуциран взор. В оня миг обаче всички бяхме едно. Нямаше небогати и богати, червени и сини, леви и десни, столичани и провинциалисти. Всички бяхме българи.
Източник:
Мачът стартира с предстоящ напън пред 72-е хиляди на " Джайънс Стейдиъм " в Ню Джърси. До почивката на този четвъртфинал голове не паднаха, а незабавно след нея Лотар Матеус откри от противоречива дузпа. И тогава пристигна магията.
В 75-ата минута Христо Стоичков изравни след чудесно осъществяване на директен свободен удар. Този път не с фалц, а с яд и акуратност. Изстреля топката като патрон около стената. Но България не искаше еднакъв. България искаше история. И единствено три минути по-късно...
Източник:
Йордан Лечков реализира полета на века! Макар и към този момент да бяхме пратили българин в космоса. Ударът на Лечков с глава спря времето. Цял свят гледаше и не вярваше. А Лечков летеше - и ние с него. Трикольори по балкони, коли, прозорци и сърца. Това беше върхът. Чувство, което никой не може да опише. Трябва да се усети. Този ден не избледнява, а в противен случай - с времето става още по-ценен.
Днес, 31 години по-късно, ние си спомняме не просто резултата. Ние си спомняме страстта. Онзи миг, в който изкрещяхме " Даааа! " с цяло гърло. Онзи момент, в който забравихме всичко и просто се гордеехме. Победата над Германия през 1994 година не беше просто исторически резултат. Тя отекна надалеч оттатък самия мач.
Източник:
Това бе успех на футболната романтика. За България се заприказва по целия свят и с почит. Дори през днешния ден в чужбина постоянно можем да слушаме за " златните момчета " и какъв брой почитатели е събрал нашия състав по цялото земно кълбо.
Иронично или не, оня успех също по този начин сложи летва, която още не сме съумели да достигнем. След " американското лято " българският футбол навлезе в дълга сянка - далечен от международните конгреси, подложен на тежки трансформации, управнически неточности и изгубено доверие. Но споменът за това лято не избледнява. Напротив - остава като ориентир.
Нещо, към което се връщаме освен с носталгия, само че и с вяра.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ