Преди 22 г. Катя Дафовска написа със златни букви историята на зимния ни спорт
Датата 9 февруари е измежду най-значимите в историята на родния спорт.
Преди тъкмо 22 години, 22-годишната тогава Екатерина Дафовска стори непислимото, грабвайки златния олимпийски орден от игрите в Нагано, Япония.
Родната биатлонистка победи в дисциплината 15 километра самостоятелно, с което донесе първото ни и последно до този миг злато от зимна Олимпиада.
По време на същото това съревнование Павлина Филипова приключва на четвъртата позиция, единствено на две стотни от секундата зад немската машина Уши Дизел.
Ако България бе съумяла да качи две от девойките си на стълбичката в Нагано, това в действителност щеше да бъде една от най-големите сензации в историята на зимните игри.
Самата Дафовска е признавала години по-късно, че преди въпросното съревнование от 9 февруари 1998-а, към нашите биатлонистки не е имало огромни упования, а никой не е приказвал за медали.
Екатерина Дафовска обаче шокира всички с подвига си, който е измежду най-ярките мигове в спортната ни история.
Особено щом става въпрос за зимни игри, в които страната ни в никакъв случай не е била фактор. Това е и обикновено, тъй като не може да се назовем зимна спортна нация. Традиции в множеството зимни спортове просто нямаме.
В изявление за Dir.bg бългаската " Екатерина Велика " описа по какъв начин Иван Славков е " разместил " церемониите на награждаването, с цел да окачи той златния й орден. Чепеларката споделя, че най-емоционалният миг за нея от това награждаване е бил българският химн.
Изпълнението на българския химн, тъй като това беше моята фантазия - да чуя химна на България. Без да съм мечтала за медали, аз подсъзнателно знаех, че химнът е единствено за първо място. Вече имах два медала от международни шампионати и още два от младежки - постоянно второ-трето място. Когато се качваш един път на стълбичката, започваш да си поставяш и по-високи цели, безапелационна е Катя.
Все отново българската популярност на зимните Олимпиади не се изчерпва с 9 февруари 1998 година
Общият ни брой медали е 6, като първият е извоюван от Иван Лебанов през 1980 година
Той печели бронзов орден на 30 километра ски-бягане в Лейк Плесид, като е изпреварен единствено от руските представители Николай Зимятов и Василий Рочев, които заемат първите две места.
Макар единствената купа да е за Дафовска, половината от медалите ни са извоювани от друга наша именита атлетка, която за жалост не стига до златото.
Евгения Раданова има три олимпийски медала, два сребърнни и един бронзов, извоювани в границите на две Олимпиади.
В коронната си дисциплинираност - 500 метра, Раданова стига до до двата сребърни медала, изпреварена за елементи от секундата от китайска представителка.
Това се случва в Солт Лейк Сити през 2002-а, както и четири години по-късно в Торино.
В Солт Лейк Сити тя печели и бронз на 1500 метра, като тогава на части от секундата пред нея приключват две южнокорейки.
Самият факт, че в продължение на два олимпийски циктла, Раданова съумя да се вмъкне сред преобладаващите този спорт азиатки, е голям триумф за родния спорт.
Шестият български зимен орден е извоюван от Ирина Никулчина през 2002-а. Биатлонистката приключва на трето място в преследването, изпреварена единствено от рускинята Олга Пилева и германката Кати Вилхелм.
Иначе в историята си България взе участие на 20 от 23-те зимни Олимпийски игри.
В първите три издания по този начин и не изпращаме играч, кат това се случва за първи път пре 1936-а в Гармиш-Партенкирхен.
Това делегация от 7 български спортисти потегля към немския зимен център, с цел да ни показа в два типа спорт.
На 7 февруари Борислав Йорданов, Асен Занков и Боян Димитров взимат присъединяване в спускането в алпийските ски, с което се трансформират в първите ни зимни олимпийци.
Йорданов и Занков си обезпечават присъединяване в слалома два дни по-късно, само че не съумяват да го завършат и по този начин тримата ни участници не намират място във финалното класиране.
Останалите ни спортисти през 1936-а са в ски-бягането. В дисциплината 18 километра най-хубаво показване записва Христо Кочо - 53-и, а в щафетата родният отбор заема 15-о място от общо 16 тима - турците не приключват.
Разбира се, приказваме за времена, когато спортът у нас е към момента изцяло аматьорски, а участниците ни отиват да представялват родината, водени най-много от идеалистическия завет на Пер дьо Кубертен.
Първите дами в зимната ни олимпийска делегация се появяват чак през 1960-а в Калифорния.
Тогава България изпраща три дами в ски-бягането, като Кръстана Стоева приключва девета на 10 километра, което е и първото българско класиране в топ 10 на зимна Олимпиада.
Четири години по-късно в Инсбрук, Стоева извежда щафетата ни до пето място, което е първото ни доближаване до орден.
Дълги години България изпраща единствено участници в ски-бягането и алпийските ски.
Традицията се нарушава пре 1976-а, когато вземат участие двама биатлонисти и хокейният ни отбор. Той обаче завършва бързо, след 1:14 от мощната Чехословакия.
Рекорден брой участници България има през 1992-а, когато на игрите в Албервил отива 30 спортисти. Преди две години в Пьончан те бяха 21, като покрай орден бе единение Сани Жекова, достигнала финала в сноуборд крос.
Следващите зимни игри са след две години в Пекин, където българската делегация за следващ път ще отиде без упования, само че пък кой знае, може и да дочака новия си героизъм като този на Екатерина Дафовска преди тъкмо 22 години.
Преди тъкмо 22 години, 22-годишната тогава Екатерина Дафовска стори непислимото, грабвайки златния олимпийски орден от игрите в Нагано, Япония.
Родната биатлонистка победи в дисциплината 15 километра самостоятелно, с което донесе първото ни и последно до този миг злато от зимна Олимпиада.
По време на същото това съревнование Павлина Филипова приключва на четвъртата позиция, единствено на две стотни от секундата зад немската машина Уши Дизел.
Ако България бе съумяла да качи две от девойките си на стълбичката в Нагано, това в действителност щеше да бъде една от най-големите сензации в историята на зимните игри.
Самата Дафовска е признавала години по-късно, че преди въпросното съревнование от 9 февруари 1998-а, към нашите биатлонистки не е имало огромни упования, а никой не е приказвал за медали.
Екатерина Дафовска обаче шокира всички с подвига си, който е измежду най-ярките мигове в спортната ни история.
Особено щом става въпрос за зимни игри, в които страната ни в никакъв случай не е била фактор. Това е и обикновено, тъй като не може да се назовем зимна спортна нация. Традиции в множеството зимни спортове просто нямаме.
В изявление за Dir.bg бългаската " Екатерина Велика " описа по какъв начин Иван Славков е " разместил " церемониите на награждаването, с цел да окачи той златния й орден. Чепеларката споделя, че най-емоционалният миг за нея от това награждаване е бил българският химн.
Изпълнението на българския химн, тъй като това беше моята фантазия - да чуя химна на България. Без да съм мечтала за медали, аз подсъзнателно знаех, че химнът е единствено за първо място. Вече имах два медала от международни шампионати и още два от младежки - постоянно второ-трето място. Когато се качваш един път на стълбичката, започваш да си поставяш и по-високи цели, безапелационна е Катя.
Все отново българската популярност на зимните Олимпиади не се изчерпва с 9 февруари 1998 година
Общият ни брой медали е 6, като първият е извоюван от Иван Лебанов през 1980 година
Той печели бронзов орден на 30 километра ски-бягане в Лейк Плесид, като е изпреварен единствено от руските представители Николай Зимятов и Василий Рочев, които заемат първите две места.
Макар единствената купа да е за Дафовска, половината от медалите ни са извоювани от друга наша именита атлетка, която за жалост не стига до златото.
Евгения Раданова има три олимпийски медала, два сребърнни и един бронзов, извоювани в границите на две Олимпиади.
В коронната си дисциплинираност - 500 метра, Раданова стига до до двата сребърни медала, изпреварена за елементи от секундата от китайска представителка.
Това се случва в Солт Лейк Сити през 2002-а, както и четири години по-късно в Торино.
В Солт Лейк Сити тя печели и бронз на 1500 метра, като тогава на части от секундата пред нея приключват две южнокорейки.
Самият факт, че в продължение на два олимпийски циктла, Раданова съумя да се вмъкне сред преобладаващите този спорт азиатки, е голям триумф за родния спорт.
Шестият български зимен орден е извоюван от Ирина Никулчина през 2002-а. Биатлонистката приключва на трето място в преследването, изпреварена единствено от рускинята Олга Пилева и германката Кати Вилхелм.
Иначе в историята си България взе участие на 20 от 23-те зимни Олимпийски игри.
В първите три издания по този начин и не изпращаме играч, кат това се случва за първи път пре 1936-а в Гармиш-Партенкирхен.
Това делегация от 7 български спортисти потегля към немския зимен център, с цел да ни показа в два типа спорт.
На 7 февруари Борислав Йорданов, Асен Занков и Боян Димитров взимат присъединяване в спускането в алпийските ски, с което се трансформират в първите ни зимни олимпийци.
Йорданов и Занков си обезпечават присъединяване в слалома два дни по-късно, само че не съумяват да го завършат и по този начин тримата ни участници не намират място във финалното класиране.
Останалите ни спортисти през 1936-а са в ски-бягането. В дисциплината 18 километра най-хубаво показване записва Христо Кочо - 53-и, а в щафетата родният отбор заема 15-о място от общо 16 тима - турците не приключват.
Разбира се, приказваме за времена, когато спортът у нас е към момента изцяло аматьорски, а участниците ни отиват да представялват родината, водени най-много от идеалистическия завет на Пер дьо Кубертен.
Първите дами в зимната ни олимпийска делегация се появяват чак през 1960-а в Калифорния.
Тогава България изпраща три дами в ски-бягането, като Кръстана Стоева приключва девета на 10 километра, което е и първото българско класиране в топ 10 на зимна Олимпиада.
Четири години по-късно в Инсбрук, Стоева извежда щафетата ни до пето място, което е първото ни доближаване до орден.
Дълги години България изпраща единствено участници в ски-бягането и алпийските ски.
Традицията се нарушава пре 1976-а, когато вземат участие двама биатлонисти и хокейният ни отбор. Той обаче завършва бързо, след 1:14 от мощната Чехословакия.
Рекорден брой участници България има през 1992-а, когато на игрите в Албервил отива 30 спортисти. Преди две години в Пьончан те бяха 21, като покрай орден бе единение Сани Жекова, достигнала финала в сноуборд крос.
Следващите зимни игри са след две години в Пекин, където българската делегация за следващ път ще отиде без упования, само че пък кой знае, може и да дочака новия си героизъм като този на Екатерина Дафовска преди тъкмо 22 години.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ