Обичан и мразен: Футболният Христо чукна 57!
Датата 8 февруари е записана със златни букви в историята на България. И освен във футболната, а въобще. Преди години " Найк " изтипоса реклама в Англия: " 1966-а е велика за британския футбол - Ерик беше роден! ", която беше в чест на френският талант на Манчестър Юнайтед Кантона. Е, същата година също може да се каже, че е най-великата за българския футбол - е роден и нашият Христо Стоичков, футболният Бог, който мнозина назовават Христос! Камата, пронизвал стотици пъти вратарите, навършва 57 години. Поводът му за празнуване е двоен, защото през вчерашния ден той означи и 35 години взаимен брак със брачната половинка му Мариана.
Където и да отиде по света, постоянно настъпва блъсканица към него, всеки желае да го пипне, да се допре до него, да се снима и да вземе подпис.
Където и да отиде, той желае да е победител. Именно заради този факт, Стоичков стана и международен първенец неотдавна - на снежния мондиал в Ароза през януари! Кавалерът на " Златната топка " беше капитан на " Глобал Старс ", както се назовава международният тим - още едно самопризнание. И освен това – Стоичков стана голмайстор №1 на шампионата с шест попадения – тъкмо колкото вкара и на САЩ’94, когато България стана четвърта в света.
Стоичков и Петър Александров - двама от Пеневата чета, поведоха международните звезди към втори следващ трофей в 11-ото издание на зимния мондиал. Камата вкара голове във всички мачове като се изключи финала – при 2:3 от Нидерландия на старта, след това при 5:3 над Швейцария. Най-голямата атракция бе третият мач. Германия поведе на международните звезди с 2:0, само че Стоичков заби хеттрик и дуелът най-после приключи 4:3.
Финалът се трансформира в самобитен реванш. " Лалетата ", водени от носителите на Шампионската лита – близнаците Франк и Роналд де Бур, както Аарон Винтер, поведоха с 6:3. Само че това не им стигна! " Глобал Старс " изравни за 6:6. И там треньорът на звездите Петер Шмайхел като популярен вратар направи огромен удар. На вратата застана хърватският нападател Младен Петрич. Той парира два удара на Нидерландия - 3:1.
Стоичков обра овациите и с най-красивия гол в шампионата. В първия мач против Нидерландия българската мегазвезда вкара от центъра. А дикторът възкликна: „ Тоа е класата на Барселона!
Толкова за последните му достижения на зеления (заснежения) терен.
Той е единственият българин, печелил " Златната топка " и триумфирал в най-престижния европейски клубен шампионат КЕШ. Той води България на най-високото ходило на международни шампионати, на което е стъпвала в цялата си история – четвъртото място.
Обичан или ненавиждан, Христо Стоичков остава най-великият български футболист в историята, както и един от най-успешните на международната сцена.
Едва ли има българин, който да не знае за него. Едва ли има задграничен футболен почитател, който да не свързва България с него. Той е водачът на златното българско потомство футболисти, достигнали до четвърто място на Световното състезание по футбол в Съединени американски щати през 1994 година.
Носител на най-престижните самостоятелни награди във футбола – " Златната топка " и " Златната обувка " и на най-важния клубен трофей – Купата на европейските първенци с Барселона – това е Христо Стоичков накратко.
И обратно във времето...
Силната игра и лидерските качества на Стоичков са видяни в испанския гранд Барселона и през 1990 година Камата минава в каталунския отбор за рекордната сума от 4,5 милиона $, като бързо се утвърждава в титулярния състав. Става любим на почитателите поради себераздаването си, безкрайната сила, с която играе и желанието си за победа. Част е от така наречен Дрийм тийм на Барселона, с който през 1992 година печели първия трофей от КЕШ в историята на тима. И до през днешния ден той остава единственият българин, спечелил най-престижния клубен трофей. За пет години с Барселона, с изключение на КЕШ печели 4 трофеи на Испания, Суперкупата на Европа и три пъти Суперкупата на Испания.
Неминуемо, несъмнено, буйният български манталитет на Стоичков понякога излиза на напред във времето и в Барселона. През 1990 година, в мач против Реал Мадрид за Суперкупата на Испания, след неотсъдено нарушаване против него Стоичков настава съдията. Тази преживелица треньорът му по това време Йохан Кройф разяснява по този начин: " Той отбрани цяла Каталуния, клуба, всички ни с тази своя реакция. Затова го обикнаха – нямаше думи, нямаше пояснения, единствено спонтанна реакция ".
През 1995 година Христо Стоичков минава в тима на Парма, където прекарва единствено един сезон. По това време италианското състезание е определяно като най-силното в света. През 1996 година се завръща в Барса и прекарва още два сезона в обичания тим. В този интервал печели още една купа на Испания, КНК, Купата на Краля и Суперкупата на Испания. По това време треньор на каталунците е Луис ван Гаал, чиито разбирания за игра не включват Камата. Вследствие на това той постоянно остава на аварийна пейка и скоро е заставен да напусне Испания дефинитивно. В Барселона играе дружно с едни от най-хубавите играчи в историята на футбола, Куман, Лаудруп, Бегиристайн, Гуардиола, Ромарио, Хаджи, Фиго, Роналдо, Ривалдо и други.
Завръща се в ЦСКА през 1998 година след Световното състезание във Франция, само че изиграва едвам 4 мача и поради недоразумение с Трифон Иванов и Емил Костадинов, той напуща. Следват два екзотични престоя, първо в Саудитска Арабия в тима на Ал Насър, а по-късно в Япония в Кашива Рейсол. През 2000 година отпътува за Съединени американски щати, където играе четири години и в 72 мача вкарва 33 гола с тимовете на Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед. Там приключва и клубната си кариера.
В допълнение на гореспоменатите титли, Камата също по този начин е печелил пет пъти премията " Футболист на годината ", " Спортист на годината ", " Спортист на Балканите " и други. През 2004 година е включен от починалия към този момент Пеле във ФИФА 100 - описът на 125-те най-велики живи футболисти.
За нас, българите, е изключителна горделивост фактът, че Христо Стоичков е наш съотечественик. Той е водач на златното българско потомство футболисти от края на 80-те години, като изиграва 83 мача и вкарва 37 гола за националния тим на България. Участва в две международни и едно европейско състезание, само че най-големият, най-важният, най-значимият миг за тима ни идва през лятото на 1994 година на Световното състезание по футбол в Съединени американски щати.
Българският тим не е измежду любимците и макар тежката първична загуба от Нигерия, нашите шокират света и приключват на влиятелното четвърто място. Камата отбелязва 6 гола и става голмайстор на шампионата дружно с Олег Саленко. Жертви на левия му крайник са тимовете на Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, като по време на цялото състезание той играе с болки и е на обезболяващи инжекции.
В края на невероятната 1994 година, Стоичков е почетен с най-престижната самостоятелна премия – " Златната топка ". Той е и единственият българин награден с нея. Камата взе участие още в Европейското състезание в Англия през 1996 година, на което отбелязва три гола, по един във всеки мач и на Световното състезание във Франция през 1998 година. Последния мач за националния тим изиграва на 9 юни 1999 година против Англия.
Христо Стоичков несъмнено е един от най-хубавите играчи освен в нашата футболна история, само че и в международната.
Най-сигурното доказателство за величието на един състезател не са оценките, а уважението, което е спечелил и като доказателство, за край са думите на Чики Бегиристайн за съотборника си Стоичков в Барселона: " В историята на футбола има разнообразни видове огромни състезатели и всеки е оставил лична следа. Но в никакъв случай не са се събирали в едно толкоз гений с подобен темперамент ".
Честит рожден ден, Ицо!
Където и да отиде по света, постоянно настъпва блъсканица към него, всеки желае да го пипне, да се допре до него, да се снима и да вземе подпис.
Където и да отиде, той желае да е победител. Именно заради този факт, Стоичков стана и международен първенец неотдавна - на снежния мондиал в Ароза през януари! Кавалерът на " Златната топка " беше капитан на " Глобал Старс ", както се назовава международният тим - още едно самопризнание. И освен това – Стоичков стана голмайстор №1 на шампионата с шест попадения – тъкмо колкото вкара и на САЩ’94, когато България стана четвърта в света.
Стоичков и Петър Александров - двама от Пеневата чета, поведоха международните звезди към втори следващ трофей в 11-ото издание на зимния мондиал. Камата вкара голове във всички мачове като се изключи финала – при 2:3 от Нидерландия на старта, след това при 5:3 над Швейцария. Най-голямата атракция бе третият мач. Германия поведе на международните звезди с 2:0, само че Стоичков заби хеттрик и дуелът най-после приключи 4:3.
Финалът се трансформира в самобитен реванш. " Лалетата ", водени от носителите на Шампионската лита – близнаците Франк и Роналд де Бур, както Аарон Винтер, поведоха с 6:3. Само че това не им стигна! " Глобал Старс " изравни за 6:6. И там треньорът на звездите Петер Шмайхел като популярен вратар направи огромен удар. На вратата застана хърватският нападател Младен Петрич. Той парира два удара на Нидерландия - 3:1.
Стоичков обра овациите и с най-красивия гол в шампионата. В първия мач против Нидерландия българската мегазвезда вкара от центъра. А дикторът възкликна: „ Тоа е класата на Барселона!
Толкова за последните му достижения на зеления (заснежения) терен.
Той е единственият българин, печелил " Златната топка " и триумфирал в най-престижния европейски клубен шампионат КЕШ. Той води България на най-високото ходило на международни шампионати, на което е стъпвала в цялата си история – четвъртото място.
Обичан или ненавиждан, Христо Стоичков остава най-великият български футболист в историята, както и един от най-успешните на международната сцена.
Едва ли има българин, който да не знае за него. Едва ли има задграничен футболен почитател, който да не свързва България с него. Той е водачът на златното българско потомство футболисти, достигнали до четвърто място на Световното състезание по футбол в Съединени американски щати през 1994 година.
Носител на най-престижните самостоятелни награди във футбола – " Златната топка " и " Златната обувка " и на най-важния клубен трофей – Купата на европейските първенци с Барселона – това е Христо Стоичков накратко.
И обратно във времето...
Силната игра и лидерските качества на Стоичков са видяни в испанския гранд Барселона и през 1990 година Камата минава в каталунския отбор за рекордната сума от 4,5 милиона $, като бързо се утвърждава в титулярния състав. Става любим на почитателите поради себераздаването си, безкрайната сила, с която играе и желанието си за победа. Част е от така наречен Дрийм тийм на Барселона, с който през 1992 година печели първия трофей от КЕШ в историята на тима. И до през днешния ден той остава единственият българин, спечелил най-престижния клубен трофей. За пет години с Барселона, с изключение на КЕШ печели 4 трофеи на Испания, Суперкупата на Европа и три пъти Суперкупата на Испания.
Неминуемо, несъмнено, буйният български манталитет на Стоичков понякога излиза на напред във времето и в Барселона. През 1990 година, в мач против Реал Мадрид за Суперкупата на Испания, след неотсъдено нарушаване против него Стоичков настава съдията. Тази преживелица треньорът му по това време Йохан Кройф разяснява по този начин: " Той отбрани цяла Каталуния, клуба, всички ни с тази своя реакция. Затова го обикнаха – нямаше думи, нямаше пояснения, единствено спонтанна реакция ".
През 1995 година Христо Стоичков минава в тима на Парма, където прекарва единствено един сезон. По това време италианското състезание е определяно като най-силното в света. През 1996 година се завръща в Барса и прекарва още два сезона в обичания тим. В този интервал печели още една купа на Испания, КНК, Купата на Краля и Суперкупата на Испания. По това време треньор на каталунците е Луис ван Гаал, чиито разбирания за игра не включват Камата. Вследствие на това той постоянно остава на аварийна пейка и скоро е заставен да напусне Испания дефинитивно. В Барселона играе дружно с едни от най-хубавите играчи в историята на футбола, Куман, Лаудруп, Бегиристайн, Гуардиола, Ромарио, Хаджи, Фиго, Роналдо, Ривалдо и други.
Завръща се в ЦСКА през 1998 година след Световното състезание във Франция, само че изиграва едвам 4 мача и поради недоразумение с Трифон Иванов и Емил Костадинов, той напуща. Следват два екзотични престоя, първо в Саудитска Арабия в тима на Ал Насър, а по-късно в Япония в Кашива Рейсол. През 2000 година отпътува за Съединени американски щати, където играе четири години и в 72 мача вкарва 33 гола с тимовете на Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед. Там приключва и клубната си кариера.
В допълнение на гореспоменатите титли, Камата също по този начин е печелил пет пъти премията " Футболист на годината ", " Спортист на годината ", " Спортист на Балканите " и други. През 2004 година е включен от починалия към този момент Пеле във ФИФА 100 - описът на 125-те най-велики живи футболисти.
За нас, българите, е изключителна горделивост фактът, че Христо Стоичков е наш съотечественик. Той е водач на златното българско потомство футболисти от края на 80-те години, като изиграва 83 мача и вкарва 37 гола за националния тим на България. Участва в две международни и едно европейско състезание, само че най-големият, най-важният, най-значимият миг за тима ни идва през лятото на 1994 година на Световното състезание по футбол в Съединени американски щати.
Българският тим не е измежду любимците и макар тежката първична загуба от Нигерия, нашите шокират света и приключват на влиятелното четвърто място. Камата отбелязва 6 гола и става голмайстор на шампионата дружно с Олег Саленко. Жертви на левия му крайник са тимовете на Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, като по време на цялото състезание той играе с болки и е на обезболяващи инжекции.
В края на невероятната 1994 година, Стоичков е почетен с най-престижната самостоятелна премия – " Златната топка ". Той е и единственият българин награден с нея. Камата взе участие още в Европейското състезание в Англия през 1996 година, на което отбелязва три гола, по един във всеки мач и на Световното състезание във Франция през 1998 година. Последния мач за националния тим изиграва на 9 юни 1999 година против Англия.
Христо Стоичков несъмнено е един от най-хубавите играчи освен в нашата футболна история, само че и в международната.
Най-сигурното доказателство за величието на един състезател не са оценките, а уважението, което е спечелил и като доказателство, за край са думите на Чики Бегиристайн за съотборника си Стоичков в Барселона: " В историята на футбола има разнообразни видове огромни състезатели и всеки е оставил лична следа. Но в никакъв случай не са се събирали в едно толкоз гений с подобен темперамент ".
Честит рожден ден, Ицо!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ