30-ти юли е боен празник на 34-ти Троянски и 16-ти Ловчански пехотни полкове
Датата 30-ти юли се отбелязва като военен празник на34-ти Троянски и 16-ти Ловчански пехотни полкове.
Тридесет и четвърти пехотен троянски полк,е образуван в Ловеч под името Десети пехотен авариен полк на 15 февруари 1900 година според декрет №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с декрет №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 34-и пехотен троянски полк. Част е от състава на 2-ра бригада на 5-а пехотна дунавска дивизия.
Полкът са образува през 1899 година, след промяна в Българската войска, като X- и пехотен Резервен полк. От 1903 година носи името XXXIV-и пехотен Троянски полк. Включен е в състава на Девета плевенска пехотна дивизия от 1904 година Гарнизона па полка в спокойно време е в Ловеч. Наречен е „ Троянски “ заради преобладаващия брой бойци от Балканския край.
Шестнадесети пехотен ловчански полк еформиран в Плевен под името Шестнадесети пеши ловчански полк с декрет №11 от 19 януари 1889 година В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на 4-и пехотен плевенски полк.
Седалища на полка в разнообразни интервали са Враца, Орхание (Ботевград) и Ловеч. Казармата в Ловеч е издигната в интервала 1879-1883 година под командването на майор Арнолд Ремлинген и майор Ото Фрейман. Предназначена е за 11-ва Ловчанска тайфа образувана от Временното съветско ръководство на 6 септември 1878 година на съображение Закона за Българската земска армия. В завършек на 1879 година е наименувана 13-та Ловчанска пешком тайфа. През 1892 година в армията стартира сформирането на аварийни полкове, като в този момент 16 пехотен полк дава кадър за новия 22-ри пехотен тракийски полк.
През 1900 година съгласно „ Наредба за отбраната на границите и територията на Княжество България “ западната българска граница се пази от две изцяло окомплектовани по щата на военното ведомство пехотни дивизии. От изключително значение е бил и гарнизонът във Враца, състоящ се от 16-ти пехотен ловчански полк и 2-ри артилерийски полк. През 1904 година Панайот Сантурджиев (по-късно генерал-майор) става пълководец на тайфа в 16-ти пехотен ловчански полк.
На 17 септември 1912 година от състава на полка в Орхание се образуват 1-ва и 2-ра тайфа от новосъздадения 38-ми пехотен полк. На същата дата от състава на 33-и и 34-и полк се образува 54-и пехотен полк.
Тридесет и четвърти пехотен троянски полк,е образуван в Ловеч под името Десети пехотен авариен полк на 15 февруари 1900 година според декрет №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с декрет №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 34-и пехотен троянски полк. Част е от състава на 2-ра бригада на 5-а пехотна дунавска дивизия.
Полкът са образува през 1899 година, след промяна в Българската войска, като X- и пехотен Резервен полк. От 1903 година носи името XXXIV-и пехотен Троянски полк. Включен е в състава на Девета плевенска пехотна дивизия от 1904 година Гарнизона па полка в спокойно време е в Ловеч. Наречен е „ Троянски “ заради преобладаващия брой бойци от Балканския край.
Шестнадесети пехотен ловчански полк еформиран в Плевен под името Шестнадесети пеши ловчански полк с декрет №11 от 19 януари 1889 година В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на 4-и пехотен плевенски полк.
Седалища на полка в разнообразни интервали са Враца, Орхание (Ботевград) и Ловеч. Казармата в Ловеч е издигната в интервала 1879-1883 година под командването на майор Арнолд Ремлинген и майор Ото Фрейман. Предназначена е за 11-ва Ловчанска тайфа образувана от Временното съветско ръководство на 6 септември 1878 година на съображение Закона за Българската земска армия. В завършек на 1879 година е наименувана 13-та Ловчанска пешком тайфа. През 1892 година в армията стартира сформирането на аварийни полкове, като в този момент 16 пехотен полк дава кадър за новия 22-ри пехотен тракийски полк.
През 1900 година съгласно „ Наредба за отбраната на границите и територията на Княжество България “ западната българска граница се пази от две изцяло окомплектовани по щата на военното ведомство пехотни дивизии. От изключително значение е бил и гарнизонът във Враца, състоящ се от 16-ти пехотен ловчански полк и 2-ри артилерийски полк. През 1904 година Панайот Сантурджиев (по-късно генерал-майор) става пълководец на тайфа в 16-ти пехотен ловчански полк.
На 17 септември 1912 година от състава на полка в Орхание се образуват 1-ва и 2-ра тайфа от новосъздадения 38-ми пехотен полк. На същата дата от състава на 33-и и 34-и полк се образува 54-и пехотен полк.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ