Датата 3 март несъмнено е много празнична за българския народ,

Датата 3 март безспорно е доста празнична за българския народ, без значение от конюктурата и от събитията. Това е щастлив момент в българската история. След 5 века пауза се възражда българската държавност. Векове наред се е чакало да пристигна освобождението от Виена. На днешната дата би трябвало да гледаме с български очи. Празниците би трябвало да ни сплотяват, да ни дават общи фокус и морал. Това сподели за " Твоят ден " историкът доцент Тодор Чобанов.

Според него тогавашните бойци са се сражавали не с мисълта за завземане, а за помощ на един изтерзан приятелски народ. " Днешната Русия не е онази, на болшевиките. В последните години 3 март не сплотява, само че е имало интервали, в които не се е чествал по този метод. През комунистическа България изобщо не се е чествал. Имали сме неповторим исторически шанс, че точно Александър II е бил на престола, тъй като в случай че е бил Александър III нещата щяха да са доста разнообразни. Чак през 70-те години още веднъж се връща като 3 март, като един от формалните празници. След 1989 година се връща напълно. Народното събрание с деликатен спор би трябвало да дефинира дали 3 март да остане народен празник ", разяснява той.

По думите му за жалост историята предстои на моделиране. " Историята е социална просвета, а обществото има собствен дневен ред. Добрият историк обаче не трябва да се въздейства от конюктурата. Грешка е да се придвижва настоящето ни състояние към предишното. Трябва да мислим от вероятността на тогавашните българи. 3 март е денят, в който честваме възобновяване на българската държавност след многовековна пауза. Това е и ден за признателност за пролятата кръв за нашата независимост. Въпросът има две страни - всемирен и геополитически. Днешна Русия не е Царска Русия, това са два разнообразни политически организма``, акцентира доцент Чобанов.