39 год. по-късно: Христо Проданов остана завинаги на Еверест, група българи тръгнаха по неговия път
Датата 20 април 1984 година не е елементарна за България, не е елементарна и за международния алпинизъм. Преди 39 години Христо Проданов изкачва най-високия връх в света - Еверест (8848 м) по един от най-трудните направления - Западния гребен, именуван " Жестокия път ". Прави го без кислороден уред, с което сподели и потвърди, че " там, където има воля, има и път ". Стори го, само че остана вечно в плен на ледовете, сковали хребетите на Покрива на света.
ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРИН ХРИСТО ПРОДАНОВ
Според негови близки, той е носел със себе си фотография на Васил Левски и шепа пръст от гроба на най-хубавия си другар - Йордан Зашев, умрял, покрит от лавина под връх Ловница (Рила планина) два месеца по-рано.
Загубата раздрусва Ицо, който на погребението му споделя:
" Ти даде живота си за, Еверест, давам обещание ти, че ние ще бъдем на него, а с нас ще бъдеш и ти! "
И той извършва обета си, без да знае, че това ще коства и неговия живот.
" Тук на върха няма нищо. Има единствено построена дребна пирамида от четири кислородни руски бутилки и руското знаме. Опитвам се да фотографирам, само че не знам дали камерата работи и по тази причина прекратявам. Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, само че не мога. Има тук едно малко късче, ще взема него " - споделя още по станцията Ицо.
Престоят му на върха трае 33 минути. Фатално време за тази височина и този час. Оставя си камерата, (открита на 9 май) и слиза по мрачно, по пътя, по който се е качил.
Но температурите внезапно спадат и се развихря снежна стихия. Налага се Христо да бивакува навън, на височина 8700 метра. В " Зоната на гибелта ", както алпинистите назовават височината над 8000 метра.
Цяла България със спотаен мирис слуша последният диалог сред Христо Проданов и радиста Стефан Калоянов:
- Не съм надалеч, не съм надалеч...
- Ице, ти си огромен мъж! Мъж си ти! Не заспивай, ти си българин! Не заспивай, всичко е ОК! Към тебе тичат хора! Хора тичат към теб! Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай! И не приказва! Не го-во-ри!
Към него с оптималната скорост вървят Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. Людмил Янков катери " Жълтия пояс ", само че нощта го настига и е заставен да спре до такава степен. Преодолял е 1400 метра денивелация с невероятна скорост, само че губи четири от пръстите на ръцете си.
В 19.45 ч. на 21 април радиостанцията на Христо Проданов се чува за финален път.
Той остава вечно там, под върха...
Началото и новото предизвикателство
Алпинистите ни потеглят от България на 20 февруари, с цел да нападна два месеца по-късно най-примамливият връх за всеки един планинар. И, несъмнено, за всеки един, дръзнал да одобри предизвикването.
Днес, 20 април 2023 година, група български момчета и девойки потеглиха натам. Дали е инцидентна датата? Част от тези, които одобриха хвърлената ръкавица, при започване на годината сложиха международен връх, приет от " Гинес " - група от 53-ма развя българския байрак на Килиманджаро. На 21 януари 2023 година, 07:00 ч., групата изкачи връх Ухуру (5895 м) - най-високият в планината Килиманджаро, а през март беше публично регистриран върхът.
" 20 април е може би най-паметната дата за българския алпинизъм. Именно на този ден преди тъкмо 39 години Христо Проданов става първият българин, изкачил най-високият връх на планетата - Еверест и за жалост остава вечно там.
Днес към Непал потегля и групата ни за Еверест и трека ни до базовия лагер на гигантската планина. 14 индивида тръгваме от София, а още ще се причислят към нас в Доха тази вечер.
Хималайската ни случка, за която са отворени и записванията за групата ни за трека до базов лагер на Еверест с алтернатива за нанагорнище на Island peak 6189 м през 2024 година, може да бъде следена в интернет ", осведоми преди заминаването Преслав Конов - лидерът на авантюристите.
Почти четири декади обратно...
На 20 февруари 1984 година всички пожелават триумф на българските алпинисти, които потеглят в тази посока.
" На добър път и триумф, скъпи алпинисти! ", многочислени плакати, цветя, мъжки обятия и пожелания за триумф... такава бе атмосферата тази заран на летище " София ", където макар студенето време и прехвръкващият сняг се бяха събрали стотици фенове на алпинизма, с цел да изпратят втората национална хималайска експедиция " Еверест-84 ", проведена под шефството на ЦС на БПС и отдадена на 40-годишнината на социалистическата гражданска война у нас и 80 години проведено революционно профсъюзно придвижване в България ", това написа тогава в бюлетина на Българска телеграфна агенция " Физкултура и спорт ".
Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов благодари за сърдечното изпращане и увери всички присъстващи, че българските алпинисти ще създадат всичко допустимо, с цел да се развее българският байрак на най-високата точка на планетата в чест на 40-годишнината от социалистическата гражданска война в България.
Последни обятия и най-хубавите български алпинисти се насочат към самолета " ТУ-154 " на БГА " Балкан ", който ще ги води на дълъг път. Непосредствено преди отлитането заслужилият занаятчия на спорта Методи Савов споделя пред Българска телеграфна агенция: " Когато човек потегля към третия полюс на планетата, настроението му е прелестно. Говоря освен от мое име - всички български алпинисти са с чудесно самочувствие ".
Един от многочислените изпращачи е и Самир Упадия – студент 4-ти курс във ВИИ " Карл Маркс ", който споделя: " От името на всички непалски студенти в България желая да пожелая триумф на експедицията. Еверест е фантазията на всеки планинар и аз искам горещо на най-високия връх в моята татковина и на цялата земя да стъпи и български крайник! "
Доброто въодушевление измежду нашите е подплатено и с прелестно здравословно положение на алпинистите - това е потвърдено и в последните медицински и психически проучвания, направени от руските експерти проф. Новиков и доцент Давидов.
Съставът на алпинистите: Христо Проданов и Огнян Балджийски - заместител основни ръководители, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов, Людмил Янков, Дойчин Василев, Тодор Григоров, Методи Савов, Стамен Станимиров, Диньо Томов, Костас Канидис, Петко Тотев, Кирил Досков, Николай Петков, Любомир Илиев, Слави Дерменджиев, Запрян Хоров, Стайко Кулаксъзов - доктор на експедицията, Стефан Калоянов - радист, Георги Имов - механически помощник, Милан Огнянов - оператор.
Алпинистите са бъдат разграничени на четири щурмови групи, с ръководители: на първа група - Дойчин Василев, на втора - Иван Вълчев, на трета - Димитър Бърдарев и на четвърта – Христо Проданов. Съгласно проекта първата група ще нападна върха на 30 април или на 1 май. На идващия ден ще потегли втората. Седмица по-късно към върха ще се насочат групите на Бърдарев и Проданов.
" При сполучливо нанагорнище на върха още от първата група няма да спирам атакуването и от останалите! Нямам такова морално право. Та кой планинар, стигнал в подножието на международния отличник, не би желал да стъпи на него? Ето за какво всеки член на експедицията, който е в положение да се изкачи на Еверест, ще има тази опция ", декларира Аврамов.
Възелът се разплита...
На 11 април в 8 часа на базовия лагер е било минус 23 градуса, а на лагер номер 3 - минус 40 градуса. Алпинистите се спуснали в базовия лагер, с цел да изчакат по-добро време...
" Мълния! Днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата Еверест. Това е първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да употребява кислороден уред.
Агенция Юнайтед прес интеренешънъл: " Един български инженер през днешния ден доближи връх Еверест по най-трудния западен скат, наименуван още " Жестокия път ". Това е първият човек, който реализира този триумф без кислородна маска. Той се изкачи до върха през април по непалския скат на планината, т.е. по най-дългия маршрут. Всички други пролетни изкачвания бяха осъществени през май.
Проданов сложи през 1981 година и българския връх по височина на изкачения връх – Лхоце, висок 8516 метра /четвърти по височина в света/. Миналата година американска експедиция бе принудена да се върне назад заради мощните стихии, които съпътстваха опитите им да доближат върха. В тази експедиция бе и първата жена, която се опита да изкачи Еверест. Проданов покори върха от базовия лагер за 33 дни, което също е връх на този маршрут.
" На 19 април дефинитивно бе построен лагер номер четири на височина 7320 метра от алпинистите Джамбазов, Канидис и Томов. По същото време Проданов и шерпът Ринджи откриха лагер номер пет на височина 8120 метра, където прекараха нощта. Рано сутринта на 20 април в 5:45 часа локално време двамата се насочиха към върха без О2. В 11 часа Проданов заяви, че се намира на височина към 8500 метра.
Шерпът Ринджи се бе отказал от изкачването на върха незабавно след излизането на двамата от лагера заради механически компликации на маршрута. След повече от 12-часово нанагорнище, което стартира при слънчево и ясно време със слаб североизточен вятър и температура на въздуха минус 40 градуса, Проданов покорява върха в 18:10 часа.
Тук той намира пирамида от кислородни бутилки от експедицията на руските алпинисти, както и знамето на Съюз на съветските социалистически републики. На върха той оставя кинокамерата си.
В 21:10 часа Христо Проданов заяви, че приключва слизането си към лагер №5 и търси място за бивак заради настъпилата мрачевина, която прави слизането рисково. На другата заран се чува слаб сигнал от неговата радиостанция, като оповестява, че се намира на височина сред 8500 и 8300 метра. Явно бе, че бе изпаднал в тежко положение след прекараната навън нощ при доста ниска температура.
Веднага започнаха избавителни дейности. Янков и Джамбазов бързо започнаха нанагорнище към лагер номер пет. След тях се насочиха и Иван Вълчев и шерпът Ринджи. Петков, Досков и Илиев потеглиха от лагер номер две нагоре в поддръжка на избавителната акция. Първата избавителна четворка се движеше бързо, употребявайки кислородни апарати.
Христо Проданов се обаждаше рядко по радиостанцията. Гласът му беше изнемощял и произнасяше единствено по няколко думи, които мъчно се разбираха. Стана ясно, че той е изгубил ръкавиците си и към този момент не може да употребява ръцете си. Точното си местоположение не можа да дефинира. Предаде няколко къси известия, от които се разбираше, че се намира сред 8500 и 8300 метра. Около 18 часа той престана да приказва, а в 19:45 часа беше чуто за финален път натискане на комутатора на неговата радиостанция.
Людмил Янков, който се движеше напред, се изкачи на височина до към 8500 метра, като последните два часа се изкачваше при цялостна мрачевина по сложни и рискови сектори, рискувайки живота си. Неговите старания продължиха до 21:00 часа, само че те се оказаха без триумф. Твърде просрочен, Янков не можеше да се завърне в лагер номер пет и заставен да прекара нощта навън на височина към 8400 метра.
Ринджи, който бе достигнал лагер номер пет, получи остра сърдечна непълнота и бе избавен с подаване на огромни дози О2 от Вълчев и Джамбазов. След прекараната тежка нощ - със мощен вятър и ниска температура, през вчерашния ден сутринта Янков се завърна в лагер номер пет. За благополучие той се намира в положително здравословно положение.
Времето се утежни внезапно, стартира мощен снеговалеж, ураганни ветрове, унищожиха лагери 4 и 5 и принудиха избавителните групи да се завърнат в лагер номер три. След 19:45 часа на 21 април до момента няма никаква връзка с Проданов.
Утре, 24 април, две групи алпинисти още веднъж ще продължат търсенето на Проданов, а друга група ще укрепва двата лагера. Здравословното положение на участниците в експедицията е положително ", споделя тогава пред задгранични организации Аврамов.
В столицата на Непал преди малко се завърна от базовия лагер на нашите алпинисти телевизионният публицист Симеон Идакиев.
Ето какво описа той:
" На 21 април след тежък петдневен преход от Лукла дойдох на базовия лагер на българската хималайска експедиция „ Еверест-84 “. Присъствах на последната радиовръзка със з.м.с. Христо Проданов, един непосилен и тежък миг, изключително когато трябваше да се вземе решение за връщане на групите, които го спасяваха. Но не унинието доминира на базовия лагер.
С доста геройство целият екип продължава подготовката за нов взлом на върха. Огромното предпочитание на всички е да бъде намерено и заровено тялото на Христо Проданов. За да разбере човек величието на усилието, положено от нашите момчета, той би трябвало да се озове в лагера измежду галактическия пейзаж на ледника Кхумбу и звука на падащите лавини, напомнящи мощна лятна стихия.
Проблемът е дори да се доближи базовия лагер на 5350 метра, а от него нагоре остават 3500 метра. Това е един от моментите, които с особена мощ човек се усеща горделив, че е българин.
На 8 май 1984 година алпинистите Иван Вълчев и Методи Савов покоряват връх Еверест (8848 м) по Западния гребен. На 9 май до върха стигат и алпинистите Кирил Досков и Николай Петков ".
Още четирима българи на Еверест!
Още четирима българи изкачиха най-високия връх на света – Еверест /8848 м/. Снощи в 17:15 часа върхът бе обуздан от Иван Вълчев и Методи Савов. Тази заран в 10:08 часа други двама наши алпинисти – Николай Петков и Кирил Досков, се качиха на Покрива на света.
На 11 май участниците в българската експедиция „ Еверест-84 “ към този момент слизат към базовия лагер. Сред тях са и четиримата покорители на хималайския отличник Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков.
Методи Савов има измръзване на пръстите на краката и слиза постепенно по ледопада, подпомаган от Досков, Петков и Долапчиев. Иван Вълчев слиза от трети към втори лагер, подпомаган от Трифон Джамбазов. От базовия лагер е изпратена нагоре помощна група, която да улесни слизането на двамата спечелили на върха.
Останалото е история, написана със златни букви от Христо Проданов и компания, само че за жал и дадена сведна жертва!
ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРИН ХРИСТО ПРОДАНОВ
Според негови близки, той е носел със себе си фотография на Васил Левски и шепа пръст от гроба на най-хубавия си другар - Йордан Зашев, умрял, покрит от лавина под връх Ловница (Рила планина) два месеца по-рано.
Загубата раздрусва Ицо, който на погребението му споделя:
" Ти даде живота си за, Еверест, давам обещание ти, че ние ще бъдем на него, а с нас ще бъдеш и ти! "
И той извършва обета си, без да знае, че това ще коства и неговия живот.
" Тук на върха няма нищо. Има единствено построена дребна пирамида от четири кислородни руски бутилки и руското знаме. Опитвам се да фотографирам, само че не знам дали камерата работи и по тази причина прекратявам. Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, само че не мога. Има тук едно малко късче, ще взема него " - споделя още по станцията Ицо.
Престоят му на върха трае 33 минути. Фатално време за тази височина и този час. Оставя си камерата, (открита на 9 май) и слиза по мрачно, по пътя, по който се е качил.
Но температурите внезапно спадат и се развихря снежна стихия. Налага се Христо да бивакува навън, на височина 8700 метра. В " Зоната на гибелта ", както алпинистите назовават височината над 8000 метра.
Цяла България със спотаен мирис слуша последният диалог сред Христо Проданов и радиста Стефан Калоянов:
- Не съм надалеч, не съм надалеч...
- Ице, ти си огромен мъж! Мъж си ти! Не заспивай, ти си българин! Не заспивай, всичко е ОК! Към тебе тичат хора! Хора тичат към теб! Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай! И не приказва! Не го-во-ри!
Към него с оптималната скорост вървят Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. Людмил Янков катери " Жълтия пояс ", само че нощта го настига и е заставен да спре до такава степен. Преодолял е 1400 метра денивелация с невероятна скорост, само че губи четири от пръстите на ръцете си.
В 19.45 ч. на 21 април радиостанцията на Христо Проданов се чува за финален път.
Той остава вечно там, под върха...
Началото и новото предизвикателство
Алпинистите ни потеглят от България на 20 февруари, с цел да нападна два месеца по-късно най-примамливият връх за всеки един планинар. И, несъмнено, за всеки един, дръзнал да одобри предизвикването.
Днес, 20 април 2023 година, група български момчета и девойки потеглиха натам. Дали е инцидентна датата? Част от тези, които одобриха хвърлената ръкавица, при започване на годината сложиха международен връх, приет от " Гинес " - група от 53-ма развя българския байрак на Килиманджаро. На 21 януари 2023 година, 07:00 ч., групата изкачи връх Ухуру (5895 м) - най-високият в планината Килиманджаро, а през март беше публично регистриран върхът.
" 20 април е може би най-паметната дата за българския алпинизъм. Именно на този ден преди тъкмо 39 години Христо Проданов става първият българин, изкачил най-високият връх на планетата - Еверест и за жалост остава вечно там.
Днес към Непал потегля и групата ни за Еверест и трека ни до базовия лагер на гигантската планина. 14 индивида тръгваме от София, а още ще се причислят към нас в Доха тази вечер.
Хималайската ни случка, за която са отворени и записванията за групата ни за трека до базов лагер на Еверест с алтернатива за нанагорнище на Island peak 6189 м през 2024 година, може да бъде следена в интернет ", осведоми преди заминаването Преслав Конов - лидерът на авантюристите.
Почти четири декади обратно...
На 20 февруари 1984 година всички пожелават триумф на българските алпинисти, които потеглят в тази посока.
" На добър път и триумф, скъпи алпинисти! ", многочислени плакати, цветя, мъжки обятия и пожелания за триумф... такава бе атмосферата тази заран на летище " София ", където макар студенето време и прехвръкващият сняг се бяха събрали стотици фенове на алпинизма, с цел да изпратят втората национална хималайска експедиция " Еверест-84 ", проведена под шефството на ЦС на БПС и отдадена на 40-годишнината на социалистическата гражданска война у нас и 80 години проведено революционно профсъюзно придвижване в България ", това написа тогава в бюлетина на Българска телеграфна агенция " Физкултура и спорт ".
Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов благодари за сърдечното изпращане и увери всички присъстващи, че българските алпинисти ще създадат всичко допустимо, с цел да се развее българският байрак на най-високата точка на планетата в чест на 40-годишнината от социалистическата гражданска война в България.
Последни обятия и най-хубавите български алпинисти се насочат към самолета " ТУ-154 " на БГА " Балкан ", който ще ги води на дълъг път. Непосредствено преди отлитането заслужилият занаятчия на спорта Методи Савов споделя пред Българска телеграфна агенция: " Когато човек потегля към третия полюс на планетата, настроението му е прелестно. Говоря освен от мое име - всички български алпинисти са с чудесно самочувствие ".
Един от многочислените изпращачи е и Самир Упадия – студент 4-ти курс във ВИИ " Карл Маркс ", който споделя: " От името на всички непалски студенти в България желая да пожелая триумф на експедицията. Еверест е фантазията на всеки планинар и аз искам горещо на най-високия връх в моята татковина и на цялата земя да стъпи и български крайник! "
Доброто въодушевление измежду нашите е подплатено и с прелестно здравословно положение на алпинистите - това е потвърдено и в последните медицински и психически проучвания, направени от руските експерти проф. Новиков и доцент Давидов.
Съставът на алпинистите: Христо Проданов и Огнян Балджийски - заместител основни ръководители, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов, Людмил Янков, Дойчин Василев, Тодор Григоров, Методи Савов, Стамен Станимиров, Диньо Томов, Костас Канидис, Петко Тотев, Кирил Досков, Николай Петков, Любомир Илиев, Слави Дерменджиев, Запрян Хоров, Стайко Кулаксъзов - доктор на експедицията, Стефан Калоянов - радист, Георги Имов - механически помощник, Милан Огнянов - оператор.
Алпинистите са бъдат разграничени на четири щурмови групи, с ръководители: на първа група - Дойчин Василев, на втора - Иван Вълчев, на трета - Димитър Бърдарев и на четвърта – Христо Проданов. Съгласно проекта първата група ще нападна върха на 30 април или на 1 май. На идващия ден ще потегли втората. Седмица по-късно към върха ще се насочат групите на Бърдарев и Проданов.
" При сполучливо нанагорнище на върха още от първата група няма да спирам атакуването и от останалите! Нямам такова морално право. Та кой планинар, стигнал в подножието на международния отличник, не би желал да стъпи на него? Ето за какво всеки член на експедицията, който е в положение да се изкачи на Еверест, ще има тази опция ", декларира Аврамов.
Възелът се разплита...
На 11 април в 8 часа на базовия лагер е било минус 23 градуса, а на лагер номер 3 - минус 40 градуса. Алпинистите се спуснали в базовия лагер, с цел да изчакат по-добро време...
" Мълния! Днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата Еверест. Това е първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да употребява кислороден уред.
Агенция Юнайтед прес интеренешънъл: " Един български инженер през днешния ден доближи връх Еверест по най-трудния западен скат, наименуван още " Жестокия път ". Това е първият човек, който реализира този триумф без кислородна маска. Той се изкачи до върха през април по непалския скат на планината, т.е. по най-дългия маршрут. Всички други пролетни изкачвания бяха осъществени през май.
Проданов сложи през 1981 година и българския връх по височина на изкачения връх – Лхоце, висок 8516 метра /четвърти по височина в света/. Миналата година американска експедиция бе принудена да се върне назад заради мощните стихии, които съпътстваха опитите им да доближат върха. В тази експедиция бе и първата жена, която се опита да изкачи Еверест. Проданов покори върха от базовия лагер за 33 дни, което също е връх на този маршрут.
" На 19 април дефинитивно бе построен лагер номер четири на височина 7320 метра от алпинистите Джамбазов, Канидис и Томов. По същото време Проданов и шерпът Ринджи откриха лагер номер пет на височина 8120 метра, където прекараха нощта. Рано сутринта на 20 април в 5:45 часа локално време двамата се насочиха към върха без О2. В 11 часа Проданов заяви, че се намира на височина към 8500 метра.
Шерпът Ринджи се бе отказал от изкачването на върха незабавно след излизането на двамата от лагера заради механически компликации на маршрута. След повече от 12-часово нанагорнище, което стартира при слънчево и ясно време със слаб североизточен вятър и температура на въздуха минус 40 градуса, Проданов покорява върха в 18:10 часа.
Тук той намира пирамида от кислородни бутилки от експедицията на руските алпинисти, както и знамето на Съюз на съветските социалистически републики. На върха той оставя кинокамерата си.
В 21:10 часа Христо Проданов заяви, че приключва слизането си към лагер №5 и търси място за бивак заради настъпилата мрачевина, която прави слизането рисково. На другата заран се чува слаб сигнал от неговата радиостанция, като оповестява, че се намира на височина сред 8500 и 8300 метра. Явно бе, че бе изпаднал в тежко положение след прекараната навън нощ при доста ниска температура.
Веднага започнаха избавителни дейности. Янков и Джамбазов бързо започнаха нанагорнище към лагер номер пет. След тях се насочиха и Иван Вълчев и шерпът Ринджи. Петков, Досков и Илиев потеглиха от лагер номер две нагоре в поддръжка на избавителната акция. Първата избавителна четворка се движеше бързо, употребявайки кислородни апарати.
Христо Проданов се обаждаше рядко по радиостанцията. Гласът му беше изнемощял и произнасяше единствено по няколко думи, които мъчно се разбираха. Стана ясно, че той е изгубил ръкавиците си и към този момент не може да употребява ръцете си. Точното си местоположение не можа да дефинира. Предаде няколко къси известия, от които се разбираше, че се намира сред 8500 и 8300 метра. Около 18 часа той престана да приказва, а в 19:45 часа беше чуто за финален път натискане на комутатора на неговата радиостанция.
Людмил Янков, който се движеше напред, се изкачи на височина до към 8500 метра, като последните два часа се изкачваше при цялостна мрачевина по сложни и рискови сектори, рискувайки живота си. Неговите старания продължиха до 21:00 часа, само че те се оказаха без триумф. Твърде просрочен, Янков не можеше да се завърне в лагер номер пет и заставен да прекара нощта навън на височина към 8400 метра.
Ринджи, който бе достигнал лагер номер пет, получи остра сърдечна непълнота и бе избавен с подаване на огромни дози О2 от Вълчев и Джамбазов. След прекараната тежка нощ - със мощен вятър и ниска температура, през вчерашния ден сутринта Янков се завърна в лагер номер пет. За благополучие той се намира в положително здравословно положение.
Времето се утежни внезапно, стартира мощен снеговалеж, ураганни ветрове, унищожиха лагери 4 и 5 и принудиха избавителните групи да се завърнат в лагер номер три. След 19:45 часа на 21 април до момента няма никаква връзка с Проданов.
Утре, 24 април, две групи алпинисти още веднъж ще продължат търсенето на Проданов, а друга група ще укрепва двата лагера. Здравословното положение на участниците в експедицията е положително ", споделя тогава пред задгранични организации Аврамов.
В столицата на Непал преди малко се завърна от базовия лагер на нашите алпинисти телевизионният публицист Симеон Идакиев.
Ето какво описа той:
" На 21 април след тежък петдневен преход от Лукла дойдох на базовия лагер на българската хималайска експедиция „ Еверест-84 “. Присъствах на последната радиовръзка със з.м.с. Христо Проданов, един непосилен и тежък миг, изключително когато трябваше да се вземе решение за връщане на групите, които го спасяваха. Но не унинието доминира на базовия лагер.
С доста геройство целият екип продължава подготовката за нов взлом на върха. Огромното предпочитание на всички е да бъде намерено и заровено тялото на Христо Проданов. За да разбере човек величието на усилието, положено от нашите момчета, той би трябвало да се озове в лагера измежду галактическия пейзаж на ледника Кхумбу и звука на падащите лавини, напомнящи мощна лятна стихия.
Проблемът е дори да се доближи базовия лагер на 5350 метра, а от него нагоре остават 3500 метра. Това е един от моментите, които с особена мощ човек се усеща горделив, че е българин.
На 8 май 1984 година алпинистите Иван Вълчев и Методи Савов покоряват връх Еверест (8848 м) по Западния гребен. На 9 май до върха стигат и алпинистите Кирил Досков и Николай Петков ".
Още четирима българи на Еверест!
Още четирима българи изкачиха най-високия връх на света – Еверест /8848 м/. Снощи в 17:15 часа върхът бе обуздан от Иван Вълчев и Методи Савов. Тази заран в 10:08 часа други двама наши алпинисти – Николай Петков и Кирил Досков, се качиха на Покрива на света.
На 11 май участниците в българската експедиция „ Еверест-84 “ към този момент слизат към базовия лагер. Сред тях са и четиримата покорители на хималайския отличник Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков.
Методи Савов има измръзване на пръстите на краката и слиза постепенно по ледопада, подпомаган от Досков, Петков и Долапчиев. Иван Вълчев слиза от трети към втори лагер, подпомаган от Трифон Джамбазов. От базовия лагер е изпратена нагоре помощна група, която да улесни слизането на двамата спечелили на върха.
Останалото е история, написана със златни букви от Христо Проданов и компания, само че за жал и дадена сведна жертва!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ