Петльовден е – днес почитаме мъжката сила
Датата 2 февруари в националните обичаи се свързва с Петльовден, именуван още Петлов, Петларовден. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката мощ.
На него народът ни отдава чест и прослава на мъжката челяд, на която се е крепяло фамилията и мира. Празнично облечени момчета излизали посред селото и през целия ден били в центъра на вниманието.
Били оглеждани от старейщините кой защо става: за пастир, за дюлгерин, за даскал или за писар.
Знаейки този български бит, по време на турското иго, еничарите минавали навръх този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от рев, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървясъл знак на портата.
Ето за какво тази жестока традиция е наречена кръвен налог. Намерили се обаче умни дами, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците злокобния знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия налог.
Колко време са били заблуждавани с тази ловкост не се знае, само че празникът траял под друго име - Петльовден. Съдържанието обаче не се трансформирало: отново мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови облекла и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Но към този момент не на площада, а в мази и соби.
Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са единствено момиченца - за курбан отива някоя ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска в близост. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, с цел да бъдат живи и здрави.
Vesti
Главата на птицата се оставя на портата, а перата се резервират и употребяват при заболявания на децата. Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата - продължители на рода. Къща без петел не трябва - ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано заран, когато ги прогонва и оповестява на стопаните, че могат да излизат.
Традиционната храна за празника са тъй наречените тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък приготвен петел със зеле, ориз и каша.
Vesti
На него народът ни отдава чест и прослава на мъжката челяд, на която се е крепяло фамилията и мира. Празнично облечени момчета излизали посред селото и през целия ден били в центъра на вниманието.
Били оглеждани от старейщините кой защо става: за пастир, за дюлгерин, за даскал или за писар.
Знаейки този български бит, по време на турското иго, еничарите минавали навръх този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от рев, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървясъл знак на портата.
Ето за какво тази жестока традиция е наречена кръвен налог. Намерили се обаче умни дами, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците злокобния знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия налог.
Колко време са били заблуждавани с тази ловкост не се знае, само че празникът траял под друго име - Петльовден. Съдържанието обаче не се трансформирало: отново мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови облекла и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Но към този момент не на площада, а в мази и соби.
Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са единствено момиченца - за курбан отива някоя ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска в близост. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, с цел да бъдат живи и здрави.
Vesti Главата на птицата се оставя на портата, а перата се резервират и употребяват при заболявания на децата. Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата - продължители на рода. Къща без петел не трябва - ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано заран, когато ги прогонва и оповестява на стопаните, че могат да излизат.
Традиционната храна за празника са тъй наречените тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък приготвен петел със зеле, ориз и каша.
Vesti Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ