Църквата почита днес Св. Емилиан Доростолски
Датата 18 юли е извънредно значима за българските християни. Почитаме самоуверен млад българин, който избра мъченичеството, само че не съобщи своята религия. Църквата уважава през днешния ден Св. Емилиан Доростолски.
Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил плебей у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В това време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е прекомерно допустимо св. Емилиан да е бил славянин.
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един нечовечен шеф, с цел да подложи на страдания всички християни там, в случай че откажат да почитат боговете. Управителят дошъл в града и при първата си среща с жителите запитал: “Кои са тук християни? ” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на шефа.
Затова дали отговор, че всред тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във екстаз от мисълта, че единствено името му е разсеяло християнската религия в Доростол, надменнният шеф дал луксозно пиршество на жителите.
Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един богохулник и да вижда, че неналичието на неотстъпчивост у християните се обръща в срам за християнството. И ето, когато шефът пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.
Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По съмнение те заловили един почтен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при бранителите на боговете и им декларирал: “Аз строших вашите мощни богове! ” Той бил заловен и заведен при шефа.
- Кой те научи по този начин да безчестиш боговете? – запитал го ядосаният шеф.
- Бог и душата ми! – умерено дал отговор изповедникът. Сетне прибавил: - Сега и умният шеф и всеки различен да видят какъв брой са безсилни, какъв брой са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, модифицирани в идоли – ни един не се отбрани.
Разярен от смелия глас на правдата, шефът заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жилка. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.
- Как посмя да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! – крещял свирепият шеф.
- Това, което направих, не е непочтеност, а популярност и хвала за същинския Бог, - дал отговор страдалецът.
Управителят заповядал да го извърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго още веднъж били страдалеца.
- Роб ли си ти или свободен? – запитал го шефът.
- Роб съм на градоначалника, - дал отговор страдалецът.
Тогава шефът издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в интерес на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си прислужник, непослушен на боговете, а от жителите изискал да внесат фунт злато, загдето споделили, че сред тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорял в огън.
Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена огромна клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез дамата на шефа, която била загадка християнка, християните получили позволение да погребат тялото на мъченика, потърпевш на 18 юли 362 година
Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с неотстъпчивост и другите християни, които до тогава се криели от боязън. Свирепият шеф погубил мнозина от тях.
Имен ден на 18 юли честват Емилиан, Емилиян, Емил, Емо, Емко, Емчо.
Жените с името Емилия, Ема, Емили честват своя имен ден на 30 май – денят на Света Емилия. Тогава мъжете нямат имен ден.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Житие на св. мчк Иакинт
Римският император Траян, царувал от 98 година до 117 година, почнал грубо гонение срещу християните, като претендирал от всички свои жители да се покланят единствено на идолите. При него в двореца служил един 20-годишен момък, на име Иакинт, родом от Кесария Кападокийска. Той бил скришен християнин.
В един церемониален езически празник царят с всички свои придворни правил жертвоприношение на боговете. В това време Иакинт се молел в своята стая на същинския Бог. Един от другарите му споделил за това на царя. Царят повикал Иакинт и го принуждавал да вкуси от месото на жертвоприношението. Иакинт отказал, като декларирал, че е християнин.
Започнали да го бият и мъчат, само че той все повтарял:
" Аз съм християнин, Христа уважавам и на него са покланям. " Затворили го в тюрма като забранили да му дават храна, с изключение на идоложертвена. Иакинт търпял апетит, само че не се докосвал до донесената му храна.
Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража боец влезнал в тъмницата и видял, че тя е огряна от чудна светлина, а ангели поддържат правилния чиновник на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат още веднъж Иакинт при него, само че го намерили починал в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, с цел да бъде изядено от зверове.
Но един благочестив духовник, на име Тимотей, скрито го взел и погребал вкъщи си. След няколко години мощите на светия страдалец били пренесени в Кесария Кападокийска.
Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил плебей у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В това време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е прекомерно допустимо св. Емилиан да е бил славянин.
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един нечовечен шеф, с цел да подложи на страдания всички християни там, в случай че откажат да почитат боговете. Управителят дошъл в града и при първата си среща с жителите запитал: “Кои са тук християни? ” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на шефа.
Затова дали отговор, че всред тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във екстаз от мисълта, че единствено името му е разсеяло християнската религия в Доростол, надменнният шеф дал луксозно пиршество на жителите.
Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един богохулник и да вижда, че неналичието на неотстъпчивост у християните се обръща в срам за християнството. И ето, когато шефът пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.
Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По съмнение те заловили един почтен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при бранителите на боговете и им декларирал: “Аз строших вашите мощни богове! ” Той бил заловен и заведен при шефа.
- Кой те научи по този начин да безчестиш боговете? – запитал го ядосаният шеф.
- Бог и душата ми! – умерено дал отговор изповедникът. Сетне прибавил: - Сега и умният шеф и всеки различен да видят какъв брой са безсилни, какъв брой са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, модифицирани в идоли – ни един не се отбрани.
Разярен от смелия глас на правдата, шефът заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жилка. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.
- Как посмя да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! – крещял свирепият шеф.
- Това, което направих, не е непочтеност, а популярност и хвала за същинския Бог, - дал отговор страдалецът.
Управителят заповядал да го извърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго още веднъж били страдалеца.
- Роб ли си ти или свободен? – запитал го шефът.
- Роб съм на градоначалника, - дал отговор страдалецът.
Тогава шефът издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в интерес на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си прислужник, непослушен на боговете, а от жителите изискал да внесат фунт злато, загдето споделили, че сред тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорял в огън.
Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена огромна клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез дамата на шефа, която била загадка християнка, християните получили позволение да погребат тялото на мъченика, потърпевш на 18 юли 362 година
Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с неотстъпчивост и другите християни, които до тогава се криели от боязън. Свирепият шеф погубил мнозина от тях.
Имен ден на 18 юли честват Емилиан, Емилиян, Емил, Емо, Емко, Емчо.
Жените с името Емилия, Ема, Емили честват своя имен ден на 30 май – денят на Света Емилия. Тогава мъжете нямат имен ден.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Житие на св. мчк Иакинт
Римският император Траян, царувал от 98 година до 117 година, почнал грубо гонение срещу християните, като претендирал от всички свои жители да се покланят единствено на идолите. При него в двореца служил един 20-годишен момък, на име Иакинт, родом от Кесария Кападокийска. Той бил скришен християнин.
В един церемониален езически празник царят с всички свои придворни правил жертвоприношение на боговете. В това време Иакинт се молел в своята стая на същинския Бог. Един от другарите му споделил за това на царя. Царят повикал Иакинт и го принуждавал да вкуси от месото на жертвоприношението. Иакинт отказал, като декларирал, че е християнин.
Започнали да го бият и мъчат, само че той все повтарял:
" Аз съм християнин, Христа уважавам и на него са покланям. " Затворили го в тюрма като забранили да му дават храна, с изключение на идоложертвена. Иакинт търпял апетит, само че не се докосвал до донесената му храна.
Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража боец влезнал в тъмницата и видял, че тя е огряна от чудна светлина, а ангели поддържат правилния чиновник на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат още веднъж Иакинт при него, само че го намерили починал в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, с цел да бъде изядено от зверове.
Но един благочестив духовник, на име Тимотей, скрито го взел и погребал вкъщи си. След няколко години мощите на светия страдалец били пренесени в Кесария Кападокийска.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ