Според историци, Апостолът Васил Левски не е бил предаден. Заловили са го случайно, след което са го разпознали
Датата 18 февруари е позната на историците като дата, на която са обесили Васил Левски. Но всички означават това на 19 февруари, защото е позволена неточност при прекосяване от Юлианския към Григорианския календар. На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според разнообразни изследвания изменничество по отношение на Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е разпитван цели 6 пъти.
Първият разпит е от 4 януари 1873 година Пред съдиите Апостолът трансферира цялата отговорност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания. Очаквало се Великото везирство да освободи всички с изключение на обирачите на пощата, тъй като политически развой не е в полза на Турция и вреди на престижа й пред Европа. В инструкциите към съдиите е записано да се санкционират строго единствено ръководителите. В състава на съда са взели участие и българите Мано Стоянов и Пешо Тодоров, като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.
Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно – на 21 януари 1873 година 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски.
На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
През тази година честваме 180 години от рождението на Васил Левски.
“Левски имаше растеж междинен, тъничък и строен; очи сиви, съвсем сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, само че което се оживяваше от една непрекъсната и естествена веселба! Странно! Тоя момък, който проповядваше рисковата мисъл за независимост, за гибел, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя наследник на нощта, на пустинята, на премеждията имаше радостен манталитет! ”
Иван Вазов, „ Немили-недраги ”.
Наш актуален създател – Блага Борисова, е пресъздала Апостола в страхотна картина. Ако желаете да притежавате ваше копие, пишете на: [email protected]
