42 години от историческия сблъсък Левски - Барселона
Датата 17.03.76 е записана със златни букви в историята на Левски и на клубния ни футбол.
Тогава в София идва Барселона, с цел да изиграе протоколен реванш в шампионата Купа УЕФА. Срещата е четвъртфинал, а каталунците са с 4 гола преднина преди дуела на "Васил Левски ".
Въпреки това испанците идват в "Парк хотел Москва " с най-големите си звезди, само че по изявленията им проличава, че никой от тях няма желание да играе на 100% от опциите си. Треньорът на "синьо-червените " Хенес Вайсвалер завява, че момчетата му идват в България за еднакъв и по всичко проличава, че към този момент са насочили мислите си към идващия противник.
В лагера на Левски-Спартак също не се усеща напрежение, макар че столичани са с 4 гола пасив. По това време всички в България са възхитени от представянето на "сините " и от съвсем сигурното им отпадане не се вършат нещастия.
Момчетата на Иван Вуцов отстраняват поредно немския Дуисбург и холандския гранд Аякс, като изиграват четири доста зрелищни мача, в които бележат общо седем пъти. Преди реванша обаче треньорът на столичани има много проблеми с окомплектоването на състава си. Кирил Ивков, Борисов и Павлов са мъчени от грип, а главен играч като Воин Войнов е с травма. Допълнително тежи и дългата зимна пауза, в която футболистите не се играли публични срещи.
Атмосферата на националния стадион е неповторима, нещо обикновено за това време, когато това оборудване се е пълнело и при надалеч по-маловажни срещи. Напук на отрицателния резултат от дуела на "Камп Ноу ", почитателите на Левски са твърдо зад тима и го поддържат безусловно през всичките 90 минути.
Самият мач стартира вихрено и подценяването от страна на Кройф и компания им коства скъпо. Те са изумени от левскарите с два гола още до 10-ата минута. "Сините " нападат масирано и постановат преса по целия терен в опит бързо-бързо да заличат оптимално преднината на именития си противник. Първо Панов поразява вратата на Мора, а единствено две минути по-късно Йорданов със страховит удар от границата на наказателното поле удвоява преднината на българите. След насъбрания задатък столичани виждат, че дяволът не е толкоз черен и задачата им да върнат четирите попадения пасив става все по-реална. Това е и първият от трите основни момента в дуела.
Втори значим миг се оказват двойките, оформили се на терена, които в последна сметка вземат решение и неговия излаз - Панов-Неескенс; Миланов-Мигели; Йорданов-Асенси; Грънчаров-Ередия.
Полувремето върви към края си, когато при една своя офанзива Барса съумява да вкара посредством Марсиал и тук мачът за левскарите свършва. В 45-ата "сините " получават нов удар, откакто Асенси попарва 70-те хиляди на "Васил Левски ", вкарвайки за 2:2 и по този начин на почивката двата тима се отдръпват при тъждество. Българите, разбрали ориста си, заиграват съвесем освободено и без никакво напрежение, единствено и само за достойнството на клуба и публиката. В 47-ата Спасов връща усмивките по лицата на "сините " последователи, като бележи за 3:2. Малко по-късно обаче настава преломен миг в мача, левскарите смъкват темпото и единствено в границите на пет минути, сред 57-ата и 62-ата, резултатът е 4:3 в интерес на гостите. Първо Ередия бележи с глава за 3:3 след центриране отдясно, а малко по-късно Йохан Неескенс вкарва доста противоречива дузпа, свирена от британския рефер Бърнс. Това е петият углавен удар, който актуалният треньор на Мамелъди вкарва на Стефан Стайков от общо пет опита, като българският вратар по този начин и не съумява да извърши фантазията си да избави 11-метров удар, изпълнен от холандеца.
По всичко проличава, че столичани ще претърпят втора поредна загуба от именития им съперник, само че не по този начин мислят играчите на Левски-Спартак. Те натикват Барса в тяхната половина, упражняват доста мощна преса и минути преди края разумното се случва - Йордан Йорданов-Пиката изравнява с удар отблизо разстояние, а секунди по-късно Павел Панов прави 5:4 от дузпа и влудява осъществявания до краен лимит народен стадион.
Знаменитият дуел от мнозина се счита и за най-посетеният домашен български футболен мач в историята.
На Националния стадион "Васил Левски " участват 70 000 фенове, а съгласно някои почитателите по трибуните в София са били повече от признатите за дефинитивни.
Според някои източници ентусиастите са стигнали 71 000.
Тогава в София идва Барселона, с цел да изиграе протоколен реванш в шампионата Купа УЕФА. Срещата е четвъртфинал, а каталунците са с 4 гола преднина преди дуела на "Васил Левски ".
Въпреки това испанците идват в "Парк хотел Москва " с най-големите си звезди, само че по изявленията им проличава, че никой от тях няма желание да играе на 100% от опциите си. Треньорът на "синьо-червените " Хенес Вайсвалер завява, че момчетата му идват в България за еднакъв и по всичко проличава, че към този момент са насочили мислите си към идващия противник.
В лагера на Левски-Спартак също не се усеща напрежение, макар че столичани са с 4 гола пасив. По това време всички в България са възхитени от представянето на "сините " и от съвсем сигурното им отпадане не се вършат нещастия.
Момчетата на Иван Вуцов отстраняват поредно немския Дуисбург и холандския гранд Аякс, като изиграват четири доста зрелищни мача, в които бележат общо седем пъти. Преди реванша обаче треньорът на столичани има много проблеми с окомплектоването на състава си. Кирил Ивков, Борисов и Павлов са мъчени от грип, а главен играч като Воин Войнов е с травма. Допълнително тежи и дългата зимна пауза, в която футболистите не се играли публични срещи.
Атмосферата на националния стадион е неповторима, нещо обикновено за това време, когато това оборудване се е пълнело и при надалеч по-маловажни срещи. Напук на отрицателния резултат от дуела на "Камп Ноу ", почитателите на Левски са твърдо зад тима и го поддържат безусловно през всичките 90 минути.
Самият мач стартира вихрено и подценяването от страна на Кройф и компания им коства скъпо. Те са изумени от левскарите с два гола още до 10-ата минута. "Сините " нападат масирано и постановат преса по целия терен в опит бързо-бързо да заличат оптимално преднината на именития си противник. Първо Панов поразява вратата на Мора, а единствено две минути по-късно Йорданов със страховит удар от границата на наказателното поле удвоява преднината на българите. След насъбрания задатък столичани виждат, че дяволът не е толкоз черен и задачата им да върнат четирите попадения пасив става все по-реална. Това е и първият от трите основни момента в дуела.
Втори значим миг се оказват двойките, оформили се на терена, които в последна сметка вземат решение и неговия излаз - Панов-Неескенс; Миланов-Мигели; Йорданов-Асенси; Грънчаров-Ередия.
Полувремето върви към края си, когато при една своя офанзива Барса съумява да вкара посредством Марсиал и тук мачът за левскарите свършва. В 45-ата "сините " получават нов удар, откакто Асенси попарва 70-те хиляди на "Васил Левски ", вкарвайки за 2:2 и по този начин на почивката двата тима се отдръпват при тъждество. Българите, разбрали ориста си, заиграват съвесем освободено и без никакво напрежение, единствено и само за достойнството на клуба и публиката. В 47-ата Спасов връща усмивките по лицата на "сините " последователи, като бележи за 3:2. Малко по-късно обаче настава преломен миг в мача, левскарите смъкват темпото и единствено в границите на пет минути, сред 57-ата и 62-ата, резултатът е 4:3 в интерес на гостите. Първо Ередия бележи с глава за 3:3 след центриране отдясно, а малко по-късно Йохан Неескенс вкарва доста противоречива дузпа, свирена от британския рефер Бърнс. Това е петият углавен удар, който актуалният треньор на Мамелъди вкарва на Стефан Стайков от общо пет опита, като българският вратар по този начин и не съумява да извърши фантазията си да избави 11-метров удар, изпълнен от холандеца.
По всичко проличава, че столичани ще претърпят втора поредна загуба от именития им съперник, само че не по този начин мислят играчите на Левски-Спартак. Те натикват Барса в тяхната половина, упражняват доста мощна преса и минути преди края разумното се случва - Йордан Йорданов-Пиката изравнява с удар отблизо разстояние, а секунди по-късно Павел Панов прави 5:4 от дузпа и влудява осъществявания до краен лимит народен стадион.
Знаменитият дуел от мнозина се счита и за най-посетеният домашен български футболен мач в историята.
На Националния стадион "Васил Левски " участват 70 000 фенове, а съгласно някои почитателите по трибуните в София са били повече от признатите за дефинитивни.
Според някои източници ентусиастите са стигнали 71 000.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ