Датата 15 август 1963 година остава дълбоко в съзнанието на

Датата 15 август 1963 година остава надълбоко в съзнанието на всички участници и очевидци на тежкия случай на пътя сред Велико Търново и Горна Оряховица. На паметната дата 26-годишният Стефан Черкезов се прибира от служебна командировка, пътувайки в препълнен рейс. Поради неналичието на свободни места младият доктор стои прав на стъпалата в непосредствена непосредственост до вратата. Малко откакто излиза от Горна Оряховица, рейсът се блъска в камион и избухва в пламъци. Взривната вълна от челния конфликт изхвърля Стефан Черкезов през вратата, което на процедура избавя живота му. Младият доктор, останал незасегнат, се връща в горящия рейс, с цел да помогне на останалите хора да излязат. Докато вади потърпевшите пасажери, найлоновата риза, с която е облечен младият доктор, се стопява на гърба му. Дори косата му пламва, само че и това не е в положение да възпре Стефан да извърши лекарския си дълг. На 15 август 1963 година доктор Стефан Черкезов избавя 47 души. Но това не е всичко, което младият доктор прави в тези тежки минути. Медикът, самичък нуждаещ се от здравна помощ, взима присъединяване в преместването на носилките с потърпевшите до пристигналите коли за спешна помощ от Горна Оряховица и Велико Търново, като отхвърля да бъде превозен до болница, преди да помогне и на последния нуждаещ се. Останал напълно самичък, Стефан потегля пешком по пътя за Горна Оряховица, където е пресрещнат от върналата се особено за него кола за спешна помощ. При идването в болничното заведение 26-годишният доктор отпраща лекарите, които се втурват да му окажат първа помощ, с думите „ Колеги, оставете ме, аз без друго ще умра. Гледайте другите пациенти. “ В тежкия пътен случай медикът съумява да избави всички пасажери с цената на личния си живот. В ранните часове на другия ден, 16 август 1963 година, доктор Стефан Черкезов издъхва в резултат на тежките изгаряния. Последните думи на младия доктор към брачната половинка му Лидия, която остава неразделно до него до сетния му час, са „ Кажи на баща, че не изхарчи на вятъра парите си, с цел да ме изучи. И дано бъде горделив с мен – държах се като същински доктор! “. И точно като подобен ще бъде запомнен. Неговата неустрашимост и професионален дълг оставят дълбока диря както в битието на фамилията му, по този начин и в това на околните на получилите втори късмет за живот. Д-р Стефан Черкезов е награден посмъртно със званието „ Герой на социалистическия труд “ на 19 октомври 1963 година На 23-годишната му брачна половинка, която остава вдовица с момиченце на 7-8 месеца, е препоръчано да запише медицина без приемен изпит. Лидия Черкезова се съгласява, приключва и става доцент по обществена медицина. Антония, дъщерята на Лидия и Стефан Черкезови, следва стъпките на родителите си, решавайки да учи медицина и сега практикува в Германия. Областната болница във Велико Търново с горделивост носи името на доктор Стефан Черкезов - лекарят, пожертвал живота си в името на този на десетки хора по време на тежък пътен случай. В чест и памет на 26-годишния доктор от 2005 година насам на 15 август с решение на Министерски съвет се празнува Денят на спасението. Предложението е на основния редактор на в. „ Български доктор “ доктор Тотко Найденов, който съумява да намери имената на над 125 лекари и 15 медицински сестри, починали по време на произшествия при осъществяване на професионалния си дълг. По този метод България става единствената страна в Европа, която отбелязва подвига и саможертвата на медиците, изгубили живота си в името на другите. Източник:framar.bg/Снимки: Личен списък и МОБАЛ " доктор Стефан Черкезов " - Велико Търново