Патриарх Неофит: Да бъдем неизменно водени от духа на единството
Датата 10 май е една от най-светлите дати в история на нашата Църква, ден на наслада, заслужена горделивост и достолепие, споделя Негово Светейшество патриарх Неофит във връзка Деня на възобновяване патриаршеското достолепие на БПЦ-БП.
" Приветствайки се с пасхалния привет, пребъдвайки в насладата заради Христовото Възкресение, в четвъртата неделя след Пасха историческата ни памет ни връща към едно от най-радостните и значими събития в най-новата история на Православната ни черква – възобновяване на нейното патриаршеско достолепие. Днес ние се връщаме обратно във времето, скоро откакто православният ни народ бе изпитал облекчението от повдигането на печалната схизма и възобновяване на общението ни с всички православни църкви, когато оставаше да се направи единствено още една, последна крачка към възобновяване на историческата истина, като се признае за следващ път най-високото в православния свят патриаршеско достолепие, на което родната ни Църква се е радвала нееднократно в дългата си и превратна история и което заради разнообразни исторически аргументи и условия незаслужено ѝ е било отнемано ", споделя патриархът.
В обръщението си патриарх Неофит показва още: " Богу било угодно това да стане факт при светителстването на приснопаметния наш предходник, бележит свещеник и историк на Църквата, Светейшия Кирил, който за трети път в историята въздигна жезъла на античните български патриарси от Преслав и Доростол, Охрид и Търновград. Ето за какво, 10 май 1953 година ще остане вечно в паметта на Църквата ни като една от най-светлите дати в нейната история, ден на наслада, заслужена горделивост и достолепие. Ден на паметта ни за едно събитие, в което като във фокус постоянно ще се събират напъните на всички строители на Православната ни черква: от времето на светеца-покръстител Борис I Михаил до през днешния ден. Ден, в който всички ние – свещеноначалие, освещен клир и Божи народ на Българската патриаршия – ще отдаваме дължимото на нашите в действителност велики и почтени предшественици ".
" Нека свято пазим това вековно, най-високо притежание на Православната ни черква. Да бъдем единомислени, непроменяемо водени от духа на единството, „ докле всинца достигнем до единение на вярата и на познаването Сина Божий,… до цялостната възраст на Христовото съвършенство “ (Еф. 4:13). Нека постоянно да бъдем водени от онази божествена ревнивост по съграждането и задачата на Църквата Христова, която са ни завещали нашите предшественици, като във всяко наше персонално и общо дело се водим от образеца, наследен ни от тях – създателите и строителите на богохранимата Българска патриаршия ", приканва патриарх Неофит и насочва молитва и привет към членовете на църквата и към българите.
" Приветствайки се с пасхалния привет, пребъдвайки в насладата заради Христовото Възкресение, в четвъртата неделя след Пасха историческата ни памет ни връща към едно от най-радостните и значими събития в най-новата история на Православната ни черква – възобновяване на нейното патриаршеско достолепие. Днес ние се връщаме обратно във времето, скоро откакто православният ни народ бе изпитал облекчението от повдигането на печалната схизма и възобновяване на общението ни с всички православни църкви, когато оставаше да се направи единствено още една, последна крачка към възобновяване на историческата истина, като се признае за следващ път най-високото в православния свят патриаршеско достолепие, на което родната ни Църква се е радвала нееднократно в дългата си и превратна история и което заради разнообразни исторически аргументи и условия незаслужено ѝ е било отнемано ", споделя патриархът.
В обръщението си патриарх Неофит показва още: " Богу било угодно това да стане факт при светителстването на приснопаметния наш предходник, бележит свещеник и историк на Църквата, Светейшия Кирил, който за трети път в историята въздигна жезъла на античните български патриарси от Преслав и Доростол, Охрид и Търновград. Ето за какво, 10 май 1953 година ще остане вечно в паметта на Църквата ни като една от най-светлите дати в нейната история, ден на наслада, заслужена горделивост и достолепие. Ден на паметта ни за едно събитие, в което като във фокус постоянно ще се събират напъните на всички строители на Православната ни черква: от времето на светеца-покръстител Борис I Михаил до през днешния ден. Ден, в който всички ние – свещеноначалие, освещен клир и Божи народ на Българската патриаршия – ще отдаваме дължимото на нашите в действителност велики и почтени предшественици ".
" Нека свято пазим това вековно, най-високо притежание на Православната ни черква. Да бъдем единомислени, непроменяемо водени от духа на единството, „ докле всинца достигнем до единение на вярата и на познаването Сина Божий,… до цялостната възраст на Христовото съвършенство “ (Еф. 4:13). Нека постоянно да бъдем водени от онази божествена ревнивост по съграждането и задачата на Църквата Христова, която са ни завещали нашите предшественици, като във всяко наше персонално и общо дело се водим от образеца, наследен ни от тях – създателите и строителите на богохранимата Българска патриаршия ", приканва патриарх Неофит и насочва молитва и привет към членовете на църквата и към българите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




