Дъщерята на туркменски дисиденти осъди България в Страсбург
Дъщерята на туркменски дисиденти осъди България в Страсбург. Със свое решение от 1 февруари Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург отсъди, че България е нарушила право на ценене на персоналния и фамилния живот по член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида, откакто през 2002 година управляващите арестуват родителите на 14-годишно момиче, само че не известяват службите за протекция на детето, оставяйки я без контрол в продължение на дни.
Джерен Хаджиева идва с родителите си в България в края на 2001 година, когато е на 13 години. Преместването им е предизвикано от присъединяване на татко ѝ в политическо придвижване, критикуващо режима в Туркменистан, и репресиите, на които са подложени.
След преместването си в България фамилията се открива във Варна, където Джерен стартира да посещава гимназия през 2002 година, а татко ѝ основава лична строителна компания. През същата година обаче туркменските управляващи упрекват родителите на Джерен в заграбване на обществени средства в изключително огромни размери и желаят от България да ги екстрадира назад в родната им страна.
На 4 декември сутринта 2002 година служители на реда идват в дома на сем. Хаджиеви, където 14-годишната Джерен е сама, и я осведомят, че са там, с цел да арестуват родителите ѝ. Тя неотложно се свързва с тях по телефона и ги осведоми за протичащото се.
Докато чакат връщането на родителите, служителите на реда подреждат на Джерен да не се движи свободно в жилището и употребяват случая да я разпитат в отсъствието на обществен служащ или психолог, макар че са знаели на какъв брой години е момичето.
С прибирането на родителите, те са задържани неотложно, без да им е разрешено да вземат персонални движимости. През идващите дни момичето е оставено единствено вкъщи, без контрол, защото полицията не уведомява виновните за това служби, въпреки Законът за протекция на детето да ги задължава да го създадат, а Наказателно-процесуалният кодекс категорично да показва, че „ децата на арестувания, в случай че нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват неотложно посредством съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или пансион “.
В последна сметка родителите на Джерен са освободени, а българският съд отхвърля да ги екстрадира, защото намира, че обвиняванията против тях са напълно изфабрикувани, а същинската причина за настояването на туркменските управляващи е политическата активност на бащата на Джерен против един от най-репресивните диктаторски режими в света.
Нещо повече – през 2006 година лелята на Джерен, която остава в Туркменистан, е измъчвана и убита в пандиза. Европейският съд по правата на индивида разделя интервала на престояване на жалбоподателката без контрол от непосредствен на две и намира нарушаване на член 8 от Конвенцията за началния интервал от ареста на родителите до първото правосъдно съвещание по разглеждането на настояването за тяхната екстрадиция.
За този интервал Съдът приема, че българските управляващи не са изпълнили позитивните си отговорности да подсигуряват, че за малолетната жалбоподателка е обезпечена съответна грижа в неявяване на нейните родители. За интервала, който е последвал първото правосъдно съвещание, Съдът не открива нарушаване на позитивните отговорности на страната по член 8 от Конвенцията.
„ Макар разделянето на интервала на престояване на жалбоподателката без съответна грижа на две да не наподобява задоволително обосновано, с това решение Съдът споделя ясно какъв следва да е стандартът на държание на българските управляващи във връзка с дете, оставено без грижа откакто и двамата му родители са задържани. Всяко правосъдно произвеждане с изключение на директно стоящият пред него въпрос, повдига и следва да реши и другите съпътстващи проблеми в сходство със стандартите на едно цивилизовано общество, което зачита правата на уязвимите наранени. “ – съобщи Красимир Кънев, ръководител на БХК и представител на жалбоподателката в производството пред Европейски съд по правата на човека.
С решението си Съдът присъди 3600 евро на жалбоподателката за понесените от нея неимуществени вреди и 5260 евро разходи по делото.
Джерен Хаджиева идва с родителите си в България в края на 2001 година, когато е на 13 години. Преместването им е предизвикано от присъединяване на татко ѝ в политическо придвижване, критикуващо режима в Туркменистан, и репресиите, на които са подложени.
След преместването си в България фамилията се открива във Варна, където Джерен стартира да посещава гимназия през 2002 година, а татко ѝ основава лична строителна компания. През същата година обаче туркменските управляващи упрекват родителите на Джерен в заграбване на обществени средства в изключително огромни размери и желаят от България да ги екстрадира назад в родната им страна.
На 4 декември сутринта 2002 година служители на реда идват в дома на сем. Хаджиеви, където 14-годишната Джерен е сама, и я осведомят, че са там, с цел да арестуват родителите ѝ. Тя неотложно се свързва с тях по телефона и ги осведоми за протичащото се.
Докато чакат връщането на родителите, служителите на реда подреждат на Джерен да не се движи свободно в жилището и употребяват случая да я разпитат в отсъствието на обществен служащ или психолог, макар че са знаели на какъв брой години е момичето.
С прибирането на родителите, те са задържани неотложно, без да им е разрешено да вземат персонални движимости. През идващите дни момичето е оставено единствено вкъщи, без контрол, защото полицията не уведомява виновните за това служби, въпреки Законът за протекция на детето да ги задължава да го създадат, а Наказателно-процесуалният кодекс категорично да показва, че „ децата на арестувания, в случай че нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват неотложно посредством съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или пансион “.
В последна сметка родителите на Джерен са освободени, а българският съд отхвърля да ги екстрадира, защото намира, че обвиняванията против тях са напълно изфабрикувани, а същинската причина за настояването на туркменските управляващи е политическата активност на бащата на Джерен против един от най-репресивните диктаторски режими в света.
Нещо повече – през 2006 година лелята на Джерен, която остава в Туркменистан, е измъчвана и убита в пандиза. Европейският съд по правата на индивида разделя интервала на престояване на жалбоподателката без контрол от непосредствен на две и намира нарушаване на член 8 от Конвенцията за началния интервал от ареста на родителите до първото правосъдно съвещание по разглеждането на настояването за тяхната екстрадиция.
За този интервал Съдът приема, че българските управляващи не са изпълнили позитивните си отговорности да подсигуряват, че за малолетната жалбоподателка е обезпечена съответна грижа в неявяване на нейните родители. За интервала, който е последвал първото правосъдно съвещание, Съдът не открива нарушаване на позитивните отговорности на страната по член 8 от Конвенцията.
„ Макар разделянето на интервала на престояване на жалбоподателката без съответна грижа на две да не наподобява задоволително обосновано, с това решение Съдът споделя ясно какъв следва да е стандартът на държание на българските управляващи във връзка с дете, оставено без грижа откакто и двамата му родители са задържани. Всяко правосъдно произвеждане с изключение на директно стоящият пред него въпрос, повдига и следва да реши и другите съпътстващи проблеми в сходство със стандартите на едно цивилизовано общество, което зачита правата на уязвимите наранени. “ – съобщи Красимир Кънев, ръководител на БХК и представител на жалбоподателката в производството пред Европейски съд по правата на човека.
С решението си Съдът присъди 3600 евро на жалбоподателката за понесените от нея неимуществени вреди и 5260 евро разходи по делото.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ