Авторката на „Зайченцето бяло“ се ражда и умира на 5 февруари
Дъщерята на огромния стихотворец Гео Милев, Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 година в София. Умира на същия ден през 2013 година Знае страшната си диагноза рак на панкреаса, от който си отидоха Дончо Цончев, Гена Димитрова, Лучано Павароти, само че пожелава да я изпишат от Военната болница, където закрепват здравето й. Но жълтият цвят на лицето й издава, че заболяването напредва. Писателката приема невъзмутимо ориста и даже се майтапи, в нейния жанр има доста дълголетници. Предпочита да е в дома си измежду най-близките, колкото и живот да й остава.
На рождения си ден през 2013 година Леда Милева отлита безшумно в съня се в един по-хубав свят на 93 години. Подаръците и букетите от нейните многочислени другари и фенове били към този момент приготвени, приветствените картички с пожелания за здраве и хубави дни – написани..
Леда Милева приключва Американския лицей в София (1938). Междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938-1941). Била е зав. редакция в издателство „ Български публицист “ (1965-1966); зам. шеф (1966-1967) и шеф (1967-1970) на Българската телевизия, ръководител (1979-1989) на Съюза на преводачите в България; член на управителния съвет на Съюза на българските писатели (1979-1989); основен редактор на списание „ Панорама “ (1980-1990). През 1984-1992 е член на УС на Международния фонд за развиване на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX Народно събрание и VII Велико народно събрание. Включена е в Почетния лист „ Ханс Кристиян Андерсен “ на Международния съвет по детската книга.
Снимка: BulFoto
Издала е повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, сред които: Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV модифицирано издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).
Снимка: BulFoto
Нейни стихотворения и пиеси са превеждани и издавани във Франция, Германия, Русия, Белорусия, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия и други Превежда стихове и прозаичност от британски, съветски, френски.
Автор е на публицистични и литературно-критически публикации в периодическия щемпел.
Заедно със брачна половинка си Николай Попов е съставител на поетичните антологии Американски поети (1975), Нощен дъжд – модерни британски поети (1980); Африкански гласове (1987).
Носител на медал Стара планина Първа степен (2006).
Гео Милев
Леда Милева постоянно се среща с децата на Стара Загора – последно е при тях на 1 октомври 2011 година Тя прочела свои произведения и споделила, че не желае читателите да я запомнят единствено със „ Зайченцето бяло “, само че споделя историята на най-популярното си стихотворение:
„ Това беше през 1940 година. Започнах работа в списание „ Първи стъпки “ – за учители и родители, само че в края имаше и страници със стихове и приказки за деца. Когато занесох следващия брой в печатницата, се оказа, че в една от страниците зее голяма дупка. Печатарят пита какво ще вършим – нямал време да чака. Тогава аз седнах на един стол до него и под намръщения му взор съчиних стихчетата за зайченцето бяло, което през целия ден си играло в близката горичка с една сърничка. Най-напред в него открих римата бяло – играло “, споделя тогава поетесата.
Валерия Калчева
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето схванало,
че е закъсняло.Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?Хей, в тъмнината
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца младоженка.Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
свойта блага майка.
