Дъщерята на Гала - Мари: Оперираха ме след диагнозата рак,най-много болка видях в лицето на майка ми
Дъщерята на Гала - 28-годишната Мари, сама призна за тежката диагноза, която са й сложили.
" Рак ", споделя младата жена в изявление за Нова тв.
В идващите 5 години тя ще би трябвало да е под непрекъснато лекарско наблюдаване, изясни Мон Дьо, пред който Мари прави признанието.
28-годишната Мари стана майка за първи път предходната година на момиченце - Лора. Но малко след раждането тя претърпява интервенция, откакто схваща, че раковото образувание е злокачествено.
" Често хората считат, че майка ми върви пред мен и отваря всички порти и аз се нося празноглаво зад нея. Това надалеч не е по този начин ", споделя Мари.
" Господ е бил великодушен към мен, доста ми е давал. Не считам, че той взема. Но в последната година животът ми взе безгрижието.
В момента, в който родих, се случи най-хубавото нещо в живота ми. Абсолютно непрекъснато съпроводено с един призрачен сън - ще има ли Лора майка и ще бъда ли аз до нея, да видя по какъв начин пораства ", споделя Мари.
Страховете й идват от диагнозата, която чува, откакто роди.
" Беше най-страшното, което съм чувала. Рак на десния бъбрек. Злокачествен ", споделя тя.
По време на раждането на щерка си тя има контузия - счупено и спукано ребро. " Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс да видят по какъв начин зарастват, за какво болката не отшумява. След проучването ме извикаха встрани да поговорим. Казаха ми, че са намерили инцидентна находка - образувание на бъбрека, не доста малко ", споделя Мари.
Съветват я незабавно да отиде на доктор.
" В първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея - да я подвигам, най-елементарните неща, които прави една майка. На по-късен стадий започнах да се опасявам, първо пристигна гневът. "
" Спомням си по какъв начин излизам от болничното заведение с директория в ръка и ходя към колата, където ме чакаха Константин и детето като мъгла. Дори не влязох в колата, застанах до прозореца с досието ", изясни младата жена.
" Когато чух образувание и метода, по който ми го споделиха, помислих, че става дума за нещо извънредно. Отидох незабавно на доктор, на втори, на трети - всички приказваха за доброкачествено образувание. От деня, в който си направих проучването, до интервенцията, минаха съвсем 3 седмици ", споделя Мари.
Вуйчо й е уролог и той провежда лекуването.
В тези три седмици изпитвах главно яд - че се случва, че би трябвало да отпътува, че не мога да съм с детето. Коя майка желае детето й, което няма да 2 месеца, да е без нея?, изясни Мари.
Операцията й вършат в Германия. Тя отпътува с вуйчо си и татко си за седмица, тъй че да се върне в Бъдни вечер.
" Не е имало миг на изкривяване, да съм била сломена. Беше доста ужасно и внезапно доста действително ", споделя тя за момента, в който научава, че образуванието е злокачествено.
Защо на мен, за какво в този момент, с какво съм го заслужила. Бунтът беше непрекъснато в мен, само че не против болката, Бог, света, против рака, против това нещо в мен, изяснява Мари.
Образуванието към този момент не е в нея, на всеки 3 месеца тя би трябвало да върви на проучвания, на прегледи. Надява се след 5 години ракът да не се е върнал.
" Толкова се бях мобилизирала, че не стопирах да поплача ", признава Мари.
" Някъде в целия този интервал разбрах, че съм станала майка - всяка моя мисъл беше за нея, за нейното бъдеще, за татко й. "
" Майка ми държеше Лора, като й споделих и защото се опитваме да я опазим от всевъзможни отрицателни страсти, мама я остави с усмивка и пристигна при мен в прилежащата стая, към този момент със сълзи. Тя се опитваше във всеки миг да се събере, да не й проличава. Смятам, че в доста моменти и сътрудниците, и феновете са го виждали ", описа Мари.
" Не е страшното гибелта и непознатото, а да не съм тук, да изпусна всичко, което тук следва. Не минавам единствено аз през това, считам, че би трябвало да се споделя. Бих споделила на другите, които минават през това - И това ще мине ", сподели още Мари.
Най-много болежка видях в лицето на майка ми, изясни младата жена.
" Рак ", споделя младата жена в изявление за Нова тв.
В идващите 5 години тя ще би трябвало да е под непрекъснато лекарско наблюдаване, изясни Мон Дьо, пред който Мари прави признанието.
28-годишната Мари стана майка за първи път предходната година на момиченце - Лора. Но малко след раждането тя претърпява интервенция, откакто схваща, че раковото образувание е злокачествено.
" Често хората считат, че майка ми върви пред мен и отваря всички порти и аз се нося празноглаво зад нея. Това надалеч не е по този начин ", споделя Мари.
" Господ е бил великодушен към мен, доста ми е давал. Не считам, че той взема. Но в последната година животът ми взе безгрижието.
В момента, в който родих, се случи най-хубавото нещо в живота ми. Абсолютно непрекъснато съпроводено с един призрачен сън - ще има ли Лора майка и ще бъда ли аз до нея, да видя по какъв начин пораства ", споделя Мари.
Страховете й идват от диагнозата, която чува, откакто роди.
" Беше най-страшното, което съм чувала. Рак на десния бъбрек. Злокачествен ", споделя тя.
По време на раждането на щерка си тя има контузия - счупено и спукано ребро. " Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс да видят по какъв начин зарастват, за какво болката не отшумява. След проучването ме извикаха встрани да поговорим. Казаха ми, че са намерили инцидентна находка - образувание на бъбрека, не доста малко ", споделя Мари.
Съветват я незабавно да отиде на доктор.
" В първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея - да я подвигам, най-елементарните неща, които прави една майка. На по-късен стадий започнах да се опасявам, първо пристигна гневът. "
" Спомням си по какъв начин излизам от болничното заведение с директория в ръка и ходя към колата, където ме чакаха Константин и детето като мъгла. Дори не влязох в колата, застанах до прозореца с досието ", изясни младата жена.
" Когато чух образувание и метода, по който ми го споделиха, помислих, че става дума за нещо извънредно. Отидох незабавно на доктор, на втори, на трети - всички приказваха за доброкачествено образувание. От деня, в който си направих проучването, до интервенцията, минаха съвсем 3 седмици ", споделя Мари.
Вуйчо й е уролог и той провежда лекуването.
В тези три седмици изпитвах главно яд - че се случва, че би трябвало да отпътува, че не мога да съм с детето. Коя майка желае детето й, което няма да 2 месеца, да е без нея?, изясни Мари.
Операцията й вършат в Германия. Тя отпътува с вуйчо си и татко си за седмица, тъй че да се върне в Бъдни вечер.
" Не е имало миг на изкривяване, да съм била сломена. Беше доста ужасно и внезапно доста действително ", споделя тя за момента, в който научава, че образуванието е злокачествено.
Защо на мен, за какво в този момент, с какво съм го заслужила. Бунтът беше непрекъснато в мен, само че не против болката, Бог, света, против рака, против това нещо в мен, изяснява Мари.
Образуванието към този момент не е в нея, на всеки 3 месеца тя би трябвало да върви на проучвания, на прегледи. Надява се след 5 години ракът да не се е върнал.
" Толкова се бях мобилизирала, че не стопирах да поплача ", признава Мари.
" Някъде в целия този интервал разбрах, че съм станала майка - всяка моя мисъл беше за нея, за нейното бъдеще, за татко й. "
" Майка ми държеше Лора, като й споделих и защото се опитваме да я опазим от всевъзможни отрицателни страсти, мама я остави с усмивка и пристигна при мен в прилежащата стая, към този момент със сълзи. Тя се опитваше във всеки миг да се събере, да не й проличава. Смятам, че в доста моменти и сътрудниците, и феновете са го виждали ", описа Мари.
" Не е страшното гибелта и непознатото, а да не съм тук, да изпусна всичко, което тук следва. Не минавам единствено аз през това, считам, че би трябвало да се споделя. Бих споделила на другите, които минават през това - И това ще мине ", сподели още Мари.
Най-много болежка видях в лицето на майка ми, изясни младата жена.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




