Всичко, което бих искал да знам, преди да намаля
Дъщеря ми, брачният партньор ми и аз се прегърнахме в средата на нашата празна всекидневна. Четириетажната георгианска тераса на култивиран площад в Ислингтън беше наш дом от 30 години. Тук огромната ни беше направила първите си бебешки стъпки. Тук бяхме кърмили сина си през ужасна болест до чудодейно изцеление. Но в този момент го напускахме вечно – с цел да понижим размера.
Това беше доскоро повече от година. По всяка метрика постигнахме сполучлива интервенция по понижаване. Останахме близки с нашите другари и съседи и помогнахме на децата си да се изкачат по стълбата на жилищата. Но стигането до там беше едногодишно пътешестване с влакче в увеселителен парк, осеяно с интервали на лъжливо успокоение, когато изглеждаше, че нищо няма да се случи.
Това, което стартира като разумен проект за пренасяне, до момента в който бяхме още задоволително млади, с цел да се приспособяваме към нова среда, стана жертва по пътя на завист и подозрение. „ Какво вършим? “ попита брачният партньор ми Ралф в ядосан WhatsApp в един изключително под напрежение...
Прочетете целия текст »
