Дъщеря ми е в седми клас. През първия срок изобщо

Дъщеря ми е в седми клас. През първия период въобще не стъпи в учебно заведение. Тогава въпросът беше подложен без заобикалки: или учебно заведение, или домашно образование. Тя се закле, че от втория период ще стартира да посещава уроците, само че не удържа на думата си. От учебното заведение към този момент желаят да я записват като проблематична.

Ирина, 50 години

Психологът дава отговор:

Здравейте, Ирина, благодарим Ви за въпроса.

Озовали сте се в комплицирана обстановка, която сигурно провокира у вас паника, комплициране и засегнатост. Особено неприятно е, когато детето дава дума, дава обещание и не я съблюдава. А на вас, като майка, се постанова освен да се справяте с държанието ѝ, само че и да носите отговорност пред учебното заведение. Това е тежко.

В сходни обстановки обаче е значимо да погледнем малко по-дълбоко. Когато един младеж отхвърля да върви на учебно заведение, повода доста рядко (почти никога) е просто мързел или каприз. Обикновено това е зов за помощ. Особено в случай че става дума за седми клас, когато съзряването и вътрешните рецесии занапред набират мощ.

Какво може да се крие зад отхвърли от учене:
- Страх от провал;
- Конфликти в класа (включително тормоз);
- Висока тревога, меланхолия, прегаряне (бърнаут);
- Усещане за безсмислие на процеса: „ А за какво въобще да вървя там? “;
- Съпротива против напън, митинг против надзор или недоумение вкъщи или в учебно заведение.

Пишете, че тя се е „ заклела “. Това значи, че на някакво равнище щерка ви е желала да отиде и евентуално е разбирала, че би трябвало. Но в последна сметка не се е справила. А когато едно дете не може да съблюдава даже личното си заричане, значи вътре в него се води комплицирана битка. Възможно е самата щерка да се усеща уплашена, засрамена и да ѝ е тежко, само че да не вижда излаз.

Какво можете да извършите:

Не се фокусирайте единствено върху контрола и наказванията. В дълготраен проект това не работи. Особено в случай че тя към този момент живее с чувството, че „ всички са срещу нея “.

Опитайте се да разберете какво тъкмо я плаши в учебно заведение. Не под формата на разпит, а умерено, без закани: „ Няма да ти се карам. Искам да схвана какво толкоз има там, че не можеш да отидеш. Готова съм да оказа помощ, дано дружно да помислим с какво не се справяш “.

Обмислете опцията за равномерен преход. Например, отчасти присъствено посещаване, отчасти задочно, самостоятелен проект, помощ от частни учители. За младежи с високо равнище на тревога или нестабилна мотивация сходни гъвкави форми от време на време оказват помощ да се върнат към образователния развой.

Обърнете се към психолог. Желателно е да е детски или подобен, който работи с подрастващи. Често младежите споделят с външен експерт неща, които не могат да кажат на родителите си. Възможно е учебното заведение да помогне с това, в случай че разполага с психолог или други фамилии работят с подобен.

Обсъдете с щерка си разновидностите за бъдещето. Спокойно, без напън. Какво желае тя самата? Кой път ѝ е по-близък? Коя е тя в този живот, с изключение на „ ученичка “? Понякога един младеж би трябвало да почувства, че е освен това от просто несправящ се седмокласник.

И най-важното - не приемайте това като персонален неуспех. Вие не сте неприятна майка. Вие сте майка, която се бори за детето си и търси способи да помогне. А това към този момент е доста.

Ако усетите, че въобще не се справяте, вие също имате право на поддръжка. Психолог за родителя в такава обстановка не е демонстрация на уязвимост, а метод да запазите силите, спокойствието и ресурса си, с цел да бъдете до щерка си в миг, когато тя обезверено се нуждае да не бъде отблъсната.

Стъпка по стъпка обстановката може да се промени. Основното е да пазите нервната си система, както своята, по този начин и тази на щерка ви.

Снимки: Freepik